В любовта често се случва така, че не сме склонни да приемаме всичко в партньора, въпреки идеалното правило, че добрата връзкa се основава на компрoмисите и приемането на дребните недостатъци в другия.
И докато търсим най-добрата реплика за свалка, решихме да направихм едно проучване сред редакторите, което като контрапункт на едно добро и подходящо любовно изречение, да извади на преден план всички онези жестове, които по-скоро са способни да те отблъснат от другия, отколкото да погалят някоя част от егото ти.
Момичета и момчета, внимавайте какво дарявате на предстоящия любовен празник, защото рискувате да съсипете връзката си само с един погрешен ход.
Ето и нашите най-омаразни любовни жестове и обяснения:
Елена
Странно на пръв прочит, но факт - от нескпосано любовно обяснение наистина всичко детско в теб може да се гътне.
В смисъл - не само да не обикнеш дадения обект, но и директно да го намразиш.
Първо в класацията ми е любовното обяснение на пияна глава. Не може, даже да се налага, да се пробваш да звучиш искрено и в дълбочина колко си влюбен в мен, докато ми се обяснваш в любов на 4 водки.
Второ в красацията ми е публичното обяснение в любов. "Аз те обичам и искам целият свят да знае това". Ми, не е нужно да е целият свят, то си е за мене. Не стига, че посланието с много адресати обикновено не е съвсем искрено, ми и сульо и пульо да почнат да завиждат за сполетялото ме емоционално щастие. Не, благодаря.
И трето, но не по неприятност, слагам обяснението - демонстрация на богатство. Той не идва да ме вземе от нас, ами изпраща шофьора с лимузината. Той не ми носи цветята и докато ми ги подава, пръстите му едва докосват моите и е толкова хубаво, ами ми изпраща грамадна скъпа кошница с традиционно паслание на картичка с евтин надпис.
Той не ми приготвя вечерята, а поръчва отвън храна, защото да не губим излишно време.
Не, не че не харесваме имащите мъже, но и в тая работа трябва финес. Да си богат, става въпрос.
Мария
Най-ужасното обяснение за мен би било това, формулирано в римуван сладникав текст и поставено в ръчно направена картичка - сърце, оцветена с розов или червен флумастер.
Не разбирам хората, които обичат да ги получават, а още повече тези, които с много удоволствие и любов изработват такива. Да, романтично е, но аз лично бих се натровила от толкова романтика.
Радослав
Уж романтичните неща, от които ми се повдига, са много, но като най-драматични бих определил сърцата.
Сърца от рози, от захар, от плюш, с пухчета, лъскави и нелъскави, кървящи, страдащи, смеещи се, говорещи, пеещи и прочее. Сърца по телевизията, по билбордове, по флайъри, стикери и където още се сетиш.
Разбити и страдащи сърца по радиото. Драма ти казвам. Ама драма!
Направо ми бъркат в здравето. Единствените приемливи сърца са тези от шоколад.
Не за друго, а защото стават за ядене.
Иван
Мразя плюшени играчки! Реших да започна с това изречение, за да е ясно още от началото, че не обичам да ми ги подаряват по какъвто и да е повод, макар и да се е случвало.
Като говорим за любовните жестове, неприятни за нас, веднага в главата ми изплува и още един такъв подарък, а именно парфюмът. Той е много личен, момичета, ако настоявате да ни купувате, първо се допитайте до нас, моля. Естествено, ако връзката е от онези с многогодишен характер, тогава може.
Тогава двамата влюбени до такава степен познават вкуса на другия, че са способни да "говорят" от негово име.
Иначе, обичам подаръците, като всеки човек, но предпочитам аз да ги подарявам, не ме питайте защо, просто ми е приятно. А, пък, все пак сме мъже, сиреч джентълмени, очаква се от нас да направим резервацията за ресторанта в романтичната вечер, да съблечем палтото, да дръпнем стола и да направим така, че магията да се случи...
Нали!?
Розалина
Обясненията в любов не са много често срещано нещо в живота ми. Май и така трябва всъщност?
Защото иначе едва ли щях да си спомням всички и всяко да има значение за мен.
Моят съвет е да не допускате хора, от които ви се повръща, да ви обясняват каквото и да е. Камо ли за любов.
И все пак, при мен не се приемаха добре признанията, съпроводени с огромни плюшени играчки, дори когато бях на 16. Купищата рози, също не са особено оригинални (особено ако ти ги подарят пред целия офис наред с началничката - стара мома, и ти се почувстваш неудобно и виновна).
Моля също никой да не ми се обяснява със серенада, с „в очите ти виждам океан” (те са черни за Бога, какъв океан?!). Като цяло прекалената показност разваля момента.
Много по-ценно е да направите нещо малко, но ваше си. Нещо, което само той/тя ще разбере. Това ви дава онова чувство на самодостатъчност, сякаш целият останал свят е излишен, защото музиката в главите си я чувате само вие, двамата. Разбира се, естествената оригиналност не е по силите на всеки, но ако не е, поне сменете розите с камелии.
Бели.
Мила
Аз по принцип не разбирам идеята влюбените да си показват колко точно са влюбени в един уречен ден от годината. Че то трябва да се прави всеки ден.
Върхът на ужаса на Свети Валентин определено е букета рози и/или червените балони/сърца/мечета/звънчета и подобни дивотии. Струва ми се обаче, че мъжете над 15 години са осъзнали пагубното им въздействие върху повечето жени, та рядко подаряват такива емблематични джунджурии.
За мен лично остава и проблемът с романтичните вечери на свещи и обясненията в любов. Шанса да се впечатля от подобна изненада е горе-долу колкото да влазя в H&M и да не искам да го изкупя целия. Загубена кауза.
Най-безболезненият за мен Свети Валентин се очертава обикновената вечер като всяка друга.
Понеже ако обичам, ще обичам всеки ден и дори киното в късният следобед ще е предостатъчно. Ако пък е придружено със захарен памук и разходка покрай НДК, може дори да се предам на февруарската романтика.
