Всеки период от годината трепнем в определен тип очакване: в началото чакаме пролетта, топлото време, по-дългите дни, по-"живия" свят; за лятото чакаме приключенията, пътуванията, флирта във въздуха, новите спомени; от есента искаме уют, близост, продуктивност, идеи и точно в този момент, преди празниците, равносметката, целите за новата година и най-споделеното време, чакаме само едно нещо - богатият, успокояващ, експертен, множо женски, годишен анализ на Мариан Залцман. Тя е, припомняме, Старши вицепрезидентът за глобални комуникации на Филип Морис Интернешънъл, върхов професионалист, световен пиар и трендсетър, който емпатично, човешки и смело се отнася към времето (минало, настояще и бъдеще) и хората. От години обичаме да знаем това, което знае тя... Тазгодишната й прогноза, ориентирана към така близката 2022 г., засяга хейта - най-страшният порок на нашето време - и звучи така:
Ако през последните няколко години сте прекарвали някакво време в интернет, значи сте запознати с омразата в цялата й грозна същност. Социалните мрежи, хвалени в началото като механизми, с помощта на които светът се обединява, се превърнаха в петриеви блюда, развъждащи враждебност и тормоз. Уви, проявите на омраза и антисоциално поведение вече преобладават и офлайн.
Как могат организациите в различни сектори и индустрии да се защитят от щетите, които омразата нанася? Как да допринесат за смислен прогрес? Как да заменяме конфронтацията със сътрудничество, за да напреднем в решаването на социалните проблеми, независимо дали това ще стане с нещо дребно като учтивовст и внимание в комуникацията и социалките, или с нещо колосално, като това да се справим с климатичните промени?
Несигурността ражда страх, страхът се превръща в омраза
Омразата се носи във въздуха както като емоция, изпитвана от хората, така и като дума, която привлича вниманието в заглавия и статии. Виждаме я да навлиза в речника под нови форми:
Хейт(изъм) (същ.): Предразсъдъци и дискриминация срещу други хора, не поради цвета на кожата или етническия им произход, а поради повсеместна омраза към всички хора.
Хейтър (същ.): Човек, който фанатично защитава догмите си до степен, в която да отрича всички противоположни мнения.
Хейт-тероризъм (същ.): Пропаганда на омразата, прикрита като патриотизъм, с цел постигане на задкулисни лични или колективни цели.
Защо омразата като че ли е по-разпространена сега, отколкото през миналия век? Отчасти това се дължи на хаоса, новото нормално и несигурността, породена от тях. През последните две десетилетия се появиха много фактори, които провокират тревожност и страх - емоции под формата на агресия: трусовете след атентатите от 11 септември; дълготрайните последствия от глобалната финансова криза през 2007-2008 г.; стагнацията и влошеният стандарт на живот за работещите; перспективата все повече работни места да бъдат заети от машини; променящият се демографски профил на населението, който се отразява на културата и политиката; мигрантската криза и възходът на национализма и популизма; координираните кампании за дезинформация; сблъсъкът на гледни точки за това дали трябва да се търсят решения на големи проблеми, като климатичните промени и дефицита на ресурси. На всичко отгоре, през 2020 г. светът бе сполетян и от Ковид-19. Разбираемо е хората да са изнервени.
Хаос, новото нормално: Мариан Залцман и 20-те тенденции за 2020 година
В ситуация, в която сме непрекъснато нащрек за идващи заплахи, а медийната среда е пренаселена, думата "омраза" и емоциите, свързани с нея, намират благодатна почва. И още по-лошото е, че тя се нормализира. В социалните мрежи и извън тях се разраства тенденцията известни хора и дори по-малко популярни такива да стават обект на враждебност, злонамерен тормоз и още по-лоши неща. Заплахите за побой, изнасилване и смърт доскоро бяха в арсенала на престъпните групировки. Сега ужасяващи и смразяващи кръвта заплахи и закани се отправят не само от обичайната кохорта, но и от обикновени хора, които се произнасят уверено по всякакви въпроси от позицията на анонимността си.
.jpg)
На фона на милиарди потребители, които качват невъобразими количества антисоциално съдържание всеки ден, технологичните компании срещат трудности да определят границата на неприемливото поведение. Те не успяват да опазят тази граница, дори след като са я определили. Каквото и решение да вземат, със сигурност ще бъдат залети от критики от страна на медии, активисти, законодатели и от страна на обществеността. Тези технологични гиганти притежават платформи, чиято сила е по-голяма от силата, която те могат да овладеят. Вменява им се да контролират една среда, в която враждебността и омразата са достигнали точката на кипене.
Яснота за общия контекст на омразата
Без съмнение има хиляди медии и отделни хора, които упорито подклаждат огъня на омразата, независимо дали по идеологически причини, заради политическа амбиция или в преследване на финансова облага. В същото време има хора, медии и организации, които се стремят да помогнат на света да се справи с изблика на омраза, включително и като се развие разбиране за явлението в по-широк исторически контекст.
Например струва си да допуснем възможността, че нашият свят всъщност не преминава през особено тежък период на омраза. Експерименталният психолог Стивън Пинкър събира емпирични доказателства в полза на твърдението, че насилието и злонамереното поведение са много по-рядко срещани от всякога. Той защитава тезата, че човешкото общество всъщност се намира в момент на изключителен спад в агресията и грубостта и че са били необходими векове, за да достигне то до този момент.
Стивън Пинкър, сн. New York Times
От обективна статистическа гледна точка Пинкър може и да е прав. Светът като цяло живее във време, когато враждебността е по-скоро изключение от правилото. В по-голямата част от света безразборното насилие от миналото вече не е така често срещано. И това е още по-изумително, като се замислим за това колко по-гъсто населена е днес планетата. Населението на света почти се е удвоило от 1975 г. насам, като по-голямата част от хората живеят в големи градове. И ако наистина днес светът е по-мирен, защо тогава оставаме с впечатлението, че обществата са затънали в повече враждебност и омраза? Какво се промени?
Както вече бе споменато, една от големите промени е появата и масовото навлизане на социалните медии. Нещо, което почти не съществуваше преди 15 години, сега се използва от 4.48 милиарда души или 57% от населението на земята. Непрекъснатият 24-часов новинарски поток също е частичен виновник за изкривените ни представи. Всеки със смартфон, таблет, компютър или телевизор има постоянен достъп до "новини“ и те се конкурират за нашето внимание. Както редакторите на новини, гражданите, журналистите, потребителите на социални мрежи и алгоритмите ни уверяват, добрата новина не върши работа. Или както гласи старата новинарска максима: "Има ли кръв, значи е водеща новина.“
Благодарение на алгоритмите, проявите на враждебност и омраза навлизат в медийния поток, защото архитектурата на платформите "дава предимство на подстрекателско съдържание, създаващо безкраен цикъл от стимули и реакция, и така насърчава изразяването на възмущение.“ А хората са свръхизложени на тези негативни събития и поведения, защото проверяват новините в профилите си многократно всеки ден. От психологическа гледна точка няма особено значение дали събитията се случват на твоята улица или на другия край на света. С мощните преносими технологии те излизат веднага на екраните ни и обикновено са винаги на една ръка разстояние.
Видеа с хора, които си крещят един на друг или рецитират тиради пред камерата, а някои от тях дори влизат в телевизионния ефир, злобни мемета, гневни заплашителни реплики в коментарите, дискусии за това как хора отправят гневни заплашителни реплики, крайни прояви на враждебност и омраза (масови стрелби, терористични атаки, политическо насилие, като графичните картини от тях са още по-шокиращи и предизвикват още по-дълбоки емоции). Поради когнитивното изкривяване (склонност към достъпното) всички тези образи веднага изникват в съзнанието и се съчетават и създават усещането, че враждебността и омразата са навсякъде. И така, независимо от обективната действителност - колкото и фактологично правилна да е теорията на Пинкър - възприятията на хората ни диктуват нещо различно. И тези възприятия са много по-реални от процентите и кривите.
Позитивната сила на някои негативни емоции
Когато разглеждаме вредата от липсата на цивилизованост, речта на омразата и други подобни, би било погрешно да пренебрегваме факта, че някои негативни емоции в основата на антисоциалното поведение могат да бъдат и полезни. Хората обичат положителните емоции. Това в известна степен обяснява защо "сладникавите“ истории и романтичните комедии не губят популярност. И все пак, по-мрачните чувства като страх, гняв и тревожност, също имат своето място и предназначение. Те генерират енергия, силно мотивиращи са и дори създават приятно чувство у хората, ако те смятат, че реакцията им е била основателна.
Често се цитира казаното от монаха от Доминиканския орден Бийд Джарет: "Светът често позволява на злото да съществува, защото вече не изпитва гняв.“ Този вид праведен гняв може лесно да се изроди в морализаторски гняв и при някои хора усещането от него е много положително. Изразяването на възмущение или негодувание във връзка с горещ проблем, като например климатичните промени, расизма, технологичните гиганти, ваксинирането или политическата корупция, може да кара някои хора да се чувстват смели, благородни и по-морални.
Подобно на Джарет и д-р Мартин Лутър Кинг не е бил чужд на разбирането, че негативните емоции имат своята сила. Той впрегнал своя гняв и гнева на движението за граждански права в положителни форми на протест. В началото на своята кариера, когато е бил около двадесетгодишен, той осъзнава, че гневът е нож с две остриета, и пише по-късно:
"Как моите речи да са достатъчно войнствени да държат хората ми в готовност за положително действие и същевременно достатъчно умерени, за да може тяхната страст да остане в контролирани и християнски граници? […] Какво мога да им кажа, за да не загубят куража и готовността си за положително действие, без да изпитват омраза и неприязън? Може ли войнствеността и умереността да се съчетаят в една реч?"
Махатма Ганди ще бъде запомнен като миролюбец, но дори и той е изпитвал и е бил воден от гнева. В своята книга от 2017 г. "Дарбата на гнева и други поуки от моя дядо Махатма Ганди“ Арун Ганди си спомня как дядо му е казвал, че гневът е важен - той не само може да служи като гориво, но и да е признак за скрит проблем, на който трябва да се обърне внимание.
Една характеристика на негативни емоции като негодувание, възмущение и гняв е, че те обикновено не траят дълго - избухват в даден момент, но не са трайни, освен ако не бъдат постоянно подклаждани с ново гориво. Ако често имаме изблици на гняв, той може да се превърне в омраза и да стане като тлеещо огнище. Омразата не е толкова гореща емоция, но пък може да се таи дълго време. И докато гневът може да се използва като гориво за праведни действия и постигане на добри резултати, омразата е токсична и не води до добри резултати. Даже напротив.
Проблемът не е в гнева. Проблемът е, когато този гняв тлее и накрая се превръща в омраза, вместо да бъде целенасочен и да води до открит диалог и положително действие.
Царството на троловете
Кибертормозът е една от най-видимите форми на враждебно и злонамерено поведение, той буди тревога и налага необходимостта да се предприемат действия. Като общо правило, този термин обхваща всякакви постове онлайн, чиято цел е да наранят или унижат някого. Той включва тормоз, заплахи, унижаване и съзнателно дразнене на друг човек в онлайн форум.
По целия свят се предприемат различни инициативи срещу това социално зло, например Anti-Bullying Movement, Stomp Out Bullying, Teens Against Bullying, Non Au Harcelement, Stop Pesten Nu и No Al Acoso Escolar. Както често се случва, тези усилия срещат съпротивата на онези, които смятат, че проблемът е силно преувеличен. Те се оплакват, че хората са станали прекалено чувствителни ("снежинки“) за обикновените боричкания, които винаги са били част от живота.
И все пак, движението за справяне с този проблем набира скорост и все повече хора осъзнават последствията от кибертормоза за психическото и физическото здраве. Според проучване на Pew от 2020 г. 55% от американците смятат, че онлайн тормозът e важен проблем. 41% от хората в същата извадка казват, че те самите са били обект на тормоз онлайн, а 25% споделят за тежък тормоз. Една трета от родителите в световен мащаб според проучване на Ipsos съобщават, че дете от техния социален кръг е било тормозено онлайн. В множество проучвания кибертормозът се посочва като рисков фактор, водещ до самонараняване и самоубийство при младежите. Проучване от 2018 г. показва два пъти по-голяма вероятност учениците, които са били обект на тормоз или кибертормоз, да направят опит за самоубийство.
Големият бизнес e под натиск
Медийната среда, доминирана от дигиталните информационни канали, поощрява и дори нормализира враждебността и проявите на омраза. Вече е съвсем в реда на нещата обикновените хора да употребяват неприемлив език и да изразяват крайни мнения. За щастие в повечето държави и в повечето случай това е диванна агресия, а не реално проявена омраза. Това е контекстът, в който попадат по-голямата част от негативните и враждебни действия, на които големите компании и техните служители стават мишена.
Антипатията срещу корпорациите се дължи отчасти на допускания (и подозрения) на хората във връзка с тяхната власт, намерения и интереси. Както казва френският философ Мишел Фуко: "Където има власт, има и съпротива.“ Нагласите за конфронтация произтичат и от усещането, че хората знаят повече за големите компании, тъй като имат по-голям достъп до тях. В по-голямата си част дейността на тези компании вече не е обвита в тайнственост и изолирана зад стоманени огради (фигуративни или реални). Те са открити, лесно могат да бъдат проучени и достъпът до тях не е труден.
Мишел Фуко, най-цитирания интелектуалец в хуманитарните науки от наръчника за висше образование на в. "Таймс“
C изместването на баланса на властта в посока на огромните корпорации тяхното поведение се следи много внимателно. И това е логично. Единствената власт на отделните граждани е техният глас, техният избор кой продукт да купуват и евентуално членството им в групи за натиск. Гражданите се занимават основно със своето ежедневие. Правителствата на гражданите имат повече власт, всъщност много повече власт, защото те създават законите и регулациите, и ги налагат. Но правителствата също имат много различни задачи, които ангажират вниманието им, а ресурсите им са ограничени и не достигат, за да се постави фокусът върху спешните проблеми. Освен това, в демократичните държави правителствата идват и си отиват с избори, така че част от вниманието им е насочено към спечелването на избори и оставането на власт. За разлика от тях мултинационалните компании са много по-стабилни и имат много повече власт от някои нации. Номиналната стойност на някои от тях е по-голяма от икономиките на много малки държави. Тези корпоративни дружества имат капацитета да планират и изпълняват дългосрочни стратегии и да насочват ресурсите си за постигането на дългосрочни цели. На практика те в момента са едни от най-мощните организации.
И макар че повечето хора едва ли са мотивирани да обръщат внимание на действията на корпорациите, една малка, но шумна група, често е силно мотивирана да следи корпорациите и да изказва на висок глас своите критики. Това беше така още във времето преди навлизането на дигиталните технологии, когато групите за натиск организираха бойкоти и кампании за ликвидация. В ерата на социалните медии е много по-лесно отделни хора и групи да се мобилизират срещу тези, които смятат за свой корпоративен враг. В среда, в която безконтролните прояви на враждебност са обичайно явление, тези хора имат свободата да увеличат децибелите на своята риторика. Те хвърлят нападки и обиди срещу нещата, които смятат за прегрешения на всевластните корпорации. По-закалените служители в компаниите може вече да са свикнали на подобно отношение, но за останалите то може да е силно обезпокоително.
Решението - разбиране, цивилизованост и емпатия
Общото ниво на враждебност и разединение едва ли ще спадне скоро. Затова е от съществено значение да се научим как да се справяме с това. Ефективните стратегии за отделния човек може да включват "прочистване“ от социалните медии - избягване на дигитални форуми и на негативните емоции, които те събуждат - или обратното - упорито поддържане на разговора с онези, които искат да нараняват. В края на 2017 г. видяхме класически пример на втория подход, когато американската комедийна актриса Сара Силвърман реагира на нападките на интернет трол вежливо и със съчувствие за трудностите, с които този човек се сблъсква. Влизайки в разговор и изразявайки загриженост, Силвърман успя да преобърне ситуацията и дори организира кампания за събиране на средства за покриване на медицинските разходи на този човек.
Оттук накъде:
Комуникация, комуникация, комуникация
Понякога може да ни се струва, че изкуството на изграждане на доверие е отмряло. Как да спечелиш доверие, когато хората не могат дори да постигнат съгласие за това какво е "истина“? Когато хората съществуват в непробиваеми медийни и информационни балони, които ги предпазват от различните гледни точки и доказателства? Решението е непреклонно да се търсят възможности за взаимодействие, диалог и дебат, дори и, а може най-вече с тези, които ни възприемат като техни врагове. Осемдесет и един процента от интервюираните в нашето проучване казват, че дори и ако изобщо не са съгласни с някого, те са по-склонни да изслушат аргументите му, ако "опонентите“ са открити за диалог и са готови да дадат отговор на въпросите и тревогите им.
Правете това, което е редно
Изграждането на доверие изисква непрекъснати и постоянни усилия. Мащабните жестове имат своята роля, но те рядко са толкова силно въздействащи, колкото кумулативният ефект от малките, ежедневни действия, противодействащи на съмненията, изясняващи недоразуменията и поддържащи взаимоотношенията. Компаниите могат да се противопоставят на негативните нагласи всеки ден, като осъществяват своята дейност прозрачно, спазват обещанията си и участват в обществените процеси по положителен и продуктивен начин. Религиозната литература, учебниците по социални науки, художествената литература и историята са пълни с уроци за това как грешките могат да бъдат поправени, отношенията възстановени и доверието спечелено отново. Четете.
Да се сложи край на политиките и практиките на изключване
Иронията е, че в днешно време, дори и когато все повече хора възприемат принципите на многообразието и приобщаването, сме свидетели на обратната тенденция за изключване, по-конкретно на възхода на т.нар. "култура на заличаването“. Виждаме това в дебата относно намаляването на вредата от тютюна, където някои НПО не просто полагат огромни усилия да изключат индустрията от предлагането на решения, но се стремят и да изключат мненията е предпочитанията на хората, които са в центъра на проблема: мъжете и жените пушачи, които искат да имат достъп до по-добри алтернативи. 77% от респондентите в проучването са съгласни с твърдението, че най-големите предизвикателства пред обществото не могат да бъдат разрешени, ако демонизираме и изключваме онези, с които не сме на едно мнение.
Онези, които контролират достъпа до разговора, трябва да разберат, че дебатът често върви ръка за ръка с дискомфорт, особено в стремежа към смислени промени в обществото. Приобщаващото поведение предполага да се създаде пространство за различия и дори несъгласие. Така се раждат иновациите и се върви напред.
Не бягайте от дискомфорта
Не е лесно да излезеш от познатото и удобното и да се впуснеш в непознатото и може би опасното. Но ако не излезем от относително безопасните си ехо камери, как ще намерим допирни точки с хората, които имат различно мнение по проблемите?
Поставяйте науката и фактите на първо място
В днешни дни проверката на фактите в реално време е по-лесна от всякога и важните истини трябва да се популяризират, за да се противодейства на дезинформацията и да се коригират погрешните схващания, преди те да пуснат корени и да се разпространят. Като базират комуникацията си на данни и доказателства, компаниите трябва да извисят глас, да участват в разговора и да се борят срещу шума, създаван от онези, които искат да объркат и подведат хората.
Излезте извън обичайното
Във времена на извънредни предизвикателства са необходими изключителни организации. Потребителите искат бизнесът и марките, независимо от техния размер, да улесняват и обогатяват живота им, като същевременно предлагат решения на по-големи обществени проблеми. В тази нова среда визионерските марки се проявяват като "супер решения“, като поемат водеща роля при справянето с най-трудните проблеми и, още по-важно, включват и потребителите в своите усилия.
(7).jpg)
Поставете се на мястото на своята аудитория
Организациите и марките, които не губят връзката с потребителите си, ще правят по-малко непредизвикани грешки и ще са по-способни да чуват мнението на потребителите. Поддържането на връзка с хората означава отчасти демографският профил на потребителите, като пол, раса, етнически произход и култура, да бъде отразен в организацията. Организациите, които прилагат подход на приобщаване и многообразие, са в по-добра позиция да си осигурят устойчивост и растеж.
Разберете, че омразата не е решение
Трябва всички да можем да постигнем съгласие, че пътят към прогреса никога не минава през това да демонизираме критиците или опонентите си. Въпреки че речта на омразата и неоснователните обвинения може да накарат кръвта ни да закипи, по-добре е организациите и отделните хора да гледат на тях като на покана – възможност за осъществяване на връзка и изясняване на нещата. Да се отговаря на омразата с омраза и на нападките с нападки води до реципрочна радикализация, при която омразата от едната страна на барикадата се използва за оправдание на ескалацията на омразата от другата страна. Никой не печели в този сценарий.
Деескалирайте
Всички трябва да се научим да поемаме вербалните удари и да изслушваме отсрещната страна, преди да изложим нашата гледна точка и нашата версия за "фактите“. Това понякога е трудно, особено когато нападките са лични и неоснователни. Но бъдете сигурни, че ако се чувствате удобно в разговора, може би не водите правилния разговор. Много малко хора като че ли познават изкуството на водене на цивилизован разговор в днешно време. Научете се да започвате диалога с това.
Емпатията е оръжие
Всички проявяваме емпатия в ежедневните си контакти. Слушаме, успокояваме, съветваме. Развийте уменията си за емпатия и включете и онези, които разпространяват омраза. Помнете, че често в основата на тази емоция лежи страх или усещане, че не държиш нещата под контрол. Подайте ръка и опитай да чуете човека, дори и ако знаете, че това, което той ще каже няма да ви хареса. Дейвид Огсбъргър го е формулирал много добре „За обикновения човек да бъде чут е почти все едно да бъде обичан, двете са почти неразличими“.
(1).jpg)
Материалът се публикува с подкрепата на “Филип Морис България”
More from View Sofia
Почина Жан-Люк Годар, романтичен, радикален и гениален
Режисьорът Жан-Люк Годар, кръстникът на "новата вълна" във френското кино, почина днес на 91-годишна възраст, съобщи френският Liberation.
Double Trouble: Румен Радев или Илияна Йотова на клетвата за втория им мандат
Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова се заклеха пред депутатите и официалните лица в Народното събрание днес.
Изненада! Амбър и Илон отново заедно
Изненада! Амбър и Илон отново заедно
