Следва

Мадона отпразнува 17-ия рожден ден на сина си

Коя е Джорджа Мелони, първата жена министър-председател на Италия

Истината е, че новият италиански премиер се появи почти от нищото.

 

Celebrities преди 1 година

Нейната партия, която на изборите за парламент в Италия вчера постигна невероятните около 25% по предварителни данни,  доскоро беше в периферията на политическия спектър.  Години наред синьора Мелони е игнорирана от доминираната от мъже политическа класа в Италия. Тя е неомъжена майка със силен римски акцент, винаги експресивна и жестоко директна, жестикулираща неистово с ръце, великолепен оратор, остро критикуващ „модерната идеология“.

Във всеки случай растежът на Джорджа Мелони е поразителен. След няколко дни тя ще бъде първата жена лидер в Италия. Тя също така вдига много летвата за крайнодесен политик в Западна Европа, печелейки ниво на власт, което нейните колеги в Германия и Франция не успяха, при това го прави на фона на засилващите се нагласи за "национализация" на континента, предвид острите миграционни реакции и нарастващия евроскептицизъм. 

Но профилът на Мелони е уникален, както и пътят, който извървява към политическия успех.

На фона на тежките противоречия в Европа тя перфектно избегна капаните, в които паднаха националистическите фигури другаде. Тя е горещ поддръжник на НАТО и не проявява никакви симпатии към руския президент Владимир Путин. Обеща да не нарушава стабилността на Италия и атлантическите съюзи. Страната, каза тя, няма да предприеме авторитарен завой.

Това, което със сигурност ще се промени, е тонът на Италия. Мелони стреля по "ЛГБТ лобито" и "глобалистите". Открито говори за имигрантските престъпления. Нейни са думите: "всичко, което отстояваме и в което вярваме, е атакувано", визирайки християнските ценности и съответно популярните джендър норми. Някои от нейните позиции - като противопоставянето на гей осиновяването - не са много популярни сред италианските избиратели, но тя ги цитира като доказателство, че държи повече на принципите, отколкото на популярността.

„В политически свят, в който всеки казва едно, а прави друго, ценностната система на нашата [партия] е доста ясна, споделя Мелони пред The ​​Washington Post. - Може да ви харесва или не, но нямаме за цел за ви заблуждаваме.“

След като 45-годишната Мелони спечели вчера, я чака тежка работа: да ръководи нацията в период на икономически спад, за което няма никакви доказателства, че ще се окаже по силите й. 

Левицата алармира, заявявайки, че Мелони може да тласне Италия в нелиберален европейски блок, заедно с Унгария и Полша, борейки се срещу многообразието и агитирайки срещу Брюксел. Опонентите й твърдят, че възгледите й могат да стигнат до крайности. Те цитират минали забежки, като например реч от 2017 г., в която Мелони казва, че масовата нелегална имиграция в Италия е „планирана и умишлена“, извършена от неназовани могъщи сили, за да доведат нископлатена работна ръка и да експулсират италианците. „Това се нарича етническа подмяна“, каза тогава Мелони. 

Нейните съюзници, от друга страна, казват, че Мелони има големи планове, които нейните предшественици нямаха, и че тя иска главно да реши икономическите проблеми на Италия. Речта й е театрална, но съдържа много идеи за стимулиране на инвестициите - публикуваната платформа на нейната партия съдържа 25 предложения, вариращи от разширяване на високоскоростните железопътни линии до стартирането на уникални университетски изследвания. Феновете на Мелони са убедени в нейната предполагаема честност и последователност и цитират това като причина да дадат гласа си за нея. 

В момента партията Fratelli d'Italia на Мелони ("Италиански братя"), чието име повтаря националния химн, е най-популярната партия в страната с една четвърт от гласоподавателите, които я подкрепят. Тя има коалиционно споразумение с други партии отдясно, което и направи възможна победата над левицата вчера. Десният блок вече заяви, че премиерството ще отиде при лидера на партията, събрала най-много гласове. Все пак президентът Серджо Матарела ще има последната дума за това кой ще получи мандата.

Мелони признава в интервю за Post, че Италия е изправена пред изключителни предизвикателства. Тя споменава нарастващите цени на енергията и суровините, несигурността, че пандемията може да се върне, както и високия публичен дълг на Италия, който постоянно поставя страната на няколко крачки от кризата. Има причина Италия да има 11 правителства през последните 20 години.

„Не мога да кажа, че ръцете ми не треперят пред тази отговорност, казва тя. - Защото ще се окаже, че управляваме Италия в може би една от най-трудните ситуации досега.“

Добре обмислена стратегия на кампанията

Възходът на Мелони има нещо общо с избледняващата звезда на друг крайнодесен политик Матео Салвини.

Допреди няколко години Салвини беше смятан за политическото динамо на Италия - той провеждаше шумни митинги, забраняваше акостирането на кораби с имигранти и повтори бившия президент Доналд Тръмп с обещанието да постави "италианците на първо място".

Откакто беше вътрешен министър през 2018 г. и 2019 г., Салвини доминираше в националния дискурс и неговата партия "Лига" стана толкова популярна, че той се надяваше дори на премиерския пост. Но планът му се провали - Салвини разцепи правителствената коалиция, за да проведе нови избори, но другите партии се обединиха, за да го спрат. Салвини мина в опозиция, търсейки нови начини да се открои, но непрекъснато противоречейки си. В крайна сметка Салвини върна партията си в правителството, като подкрепи бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги, олицетворение на европейското статукво. 

„Салвини спечели билет от лотарията, цитираме Джовани Орсина, директор на Училището по публична администрация към университета Луис Гуидо Карли в Рим. - Но го загуби и вместо него го осребри Мелони."

Дори онези, които не са съгласни с политиката на Мелони, признават, че тя е разработила мъдра стратегия. Пред италианците тя представи постоянната опозиционна роля на своята партия като въпрос на принцип: Братята на Италия ще се присъединят към правителството само ако бъдат избрани, и няма да влизат в мнозинството чрез задкулисни сделки. Което не им попречи да подкрепят каузи, в които вярват - например подкрепата на Драги за справяне с последиците от войната в Украйна на фона на разцеплението в коалицията на премиера.

„Когато имаше нужда от помощ, ние я предложихме“, казва Мелони.

Особено що се отнася до нейната позиция за обединена Европа, тя омекна доста по-забележимо от друг западноевропейски националист, който се бореше за власт по-рано тази година, френската Марин Льо Пен. Докато платформата на Льо Пен имаше идеи, които биха довели до противопоставяне с Брюксел, като върховенството на националното право над правото на ЕС, Мелони не обещава подобни неща. Експертите са единодушни, че подходът на Джорджа е далеч по-адекватен: "тя хигиенизира позициите и звучи достатъчно европейски". 

Сега проблемът е, че за да влезе Мелони в правителството, ще й трябва Салвини, чиято партия е част от дясната коалиция. Преди изборите Салвини, който е виждан да носи тениска с лика на Путин на посещение в Москва, предложи Западът да преразгледа санкциите срещу Русия с аргумента, че мерките вредят на Европа, а и нямат силата да променят намеренията на Кремъл.

Анализатори са на мнение, че вече има причина да се съмняваме в дълголетието на която и да е водена от Мелони коалиция, предвид потенциалната конкуренция и съперничество със Салвини. Теоретично Салвини може да усложни траекторията на Мелони дори преди тя да получи най-високия пост, като предложи на партийните лидери да се оттеглят и да изберат алтернативен представител.

Енрико Лета, президент на италианската лявоцентристка партия и основен спаринг партньор на Мелони в социалните медии, отбелязва в интервю за The Post, че за Италия не е нещо ново победата на крайната десница. На европейските избори през 2019 г. Лигата на Салвини получи 34 процента от гласовете. Партията на Мелони взе 6 процента. Както и тогава, около две пети от италианците все още подкрепят крайнодесни партии; разликата сега е, че Мелони изсмука по-голямата част от подкрепата на Салвини.

"Това не е просто някаква временна вълна, казва Лета. - Част от страната залага на нея, защото е млада и нова." Но политикът все пак е на мнение, че меденият месец „скоро ще свърши“ и че неизбежните компромиси ще опетнят репутацията на крайнодесните. 

Добре подготвена за битката

Мелони казва, че в много ранна възраст е научила колко е важно да имаш врагове.

Детството й в римските покрайнини е трудно. Родена на 15 януари 1977 година, тя е изоставена от баща си когато е на 11. Дребният данъчен инспектор зарязва семейството и заминава с любовницата си за Канарските острови. Джорджа е отгледана от майка си, Анна Параторе, която, за да издържа семейството, пише любовни романи под псевдоним. Докато си играе със свещи, Мелони подпалва семейната къща. Освен това е тормозена от останалите деца заради наднорменото си тегло. В автобиографията си (книгата се казва "Аз съм Джорджа: моите корени, моите идеи", все още непреведана у нас, бел.ред.) тя разказва историята за това, че не е била допусната до волейболна игра в училище, защото била наречена „дебела“. Поставя си за цел да отслабне и го прави - „Години по-късно съм благодарна на тези селяни.“ 

Италия е имала широк кръг от лидери, включително Силвио Берлускони, с неговия театрален подход към политиката (и който именно разубеждава бременната Мелони да се кандидатира за кмет на Рим преди шест години с думите „една майка не може да бъде кмет“ - Джорджа има една дъщеря - Джиневра, от партньора си Андреа Джамбруно).

Мелони победи, но част от италианците се страхуват, че това допълнително ще поляризира страната и ще наложи нови ограничения в обществото. Едит Брук, оцеляла от Холокоста поетеса от Рим, приятелка на папа Франциск, е впечатлена от начина, по който Мелони се представя: "жена, майка, италианка и християнка".

"Какъв е смисълът от това?, казва Брук. - Че не е мюсюлманка или еврейка? Всичко се връща към идеята, че Европа е християнска, а нехристияните са заплаха ли?".

Съюзниците на Мелони виждат нещата по различен начин. Джованбатиста Фацолари, сенатор от Братята на Италия, който познава Джорджа от тийнейджърска възраст твърди, че Мелони ще представлява цялата страна, но може да има „изключително тежки“ сблъсъци с утвърдени сили, които според нея не работят “за доброто" на нацията".

По време на кампанията Мелони се занимаваше предимно с обожаващи я тълпи, както и със случайни протестни групи, които крещяха „фашисти“ на поддръжниците й. И използва дори нестандартни методи като доказателство, че е готова за голямото предизвикателство. По време на събитие на остров Сардиния млад мъж със знаме с дъга се изплъзва от охраната и се качва на сцената, на която говори Мелони. Мъжът започва да говори за желанието си да се легализират еднополовите бракове, когато се намесва Мелони - „Не сме съгласни, казва тя. - Това е демокрацията“, добавяйки, че Италия вече дава правото на граждански съюзи, „така че можете да правите каквото искате“.

Конфронтацията приключва мирно. Джорджа моли публиката да аплодира, след което популяризира случката с видеоклип от момента в социалните медии.

Когато мъжът слиза от сцената, тя казва на микрофона: "Уважавам смелостта на хората да отстояват това, в което вярват."

И така, новият министър-председател на Италия е изключително интересна жена, за която, колкото повече научаваме, толкова повоче разбираме откъде и как идва устремният й възход. Джорджа е борбен, смислен и неконвенционален човек, който е против евтаназията, който не се притеснява, че живее с човек, привърженик точно на обратното политическо движение на нейното, който е за слаба намеса на държавата в икономиката, както и за поносими данъци. Тя заявява, че е силно приоритетно италианските деца и младежи да имат осигурени права и най-вече адекватни места за спорт, за да се ограничат проблемите при тях - алкохол, наркотици, цигари, депресии, булимия, анорексия, хикикомори (нежелание да излизат от къщи). Тя намира Китай за глобален враг, най-вече заради позициите на държавата към Тибет и Тайван, а Европа вижда като обединение с по-малко бюрокрация и повече влияние върху големите цели. 

Интересна е и позицията й за абортите. Мелони казва, че подкрепя изцяло италианското законодателство за абортите, но казва, че самата тя никога не би направила аборт. Личната й история вероятно оказва влияние върху тази нейна позиция, тъй като Мелони идва на бял свят само защото майка й се отказва да направи аборт преди 45 години. По онова време бащата не иска второ дете (след по-голямата Ариана) и майка й записва час в клиника, за да направи аборт. На път за клиниката Анна влиза в кафене, поръчва си капучино и кроасан и се замисля за детето, което носи. Когато става и си тръгва от кафетерията, тя е решена - няма да абортира, независимо от желанието на мъжа си. Така се ражда Джорджа Мелони. 

More Celebrities