Следва

Христо Стоичков осиновил перуанче преди девет години

Лоран Гунел: "Свободата всъщност е да кажеш НЕ..." Проста, но красива философия

Едва ли има по-приятен начин да прекараш слънчев следобед, от това да си в компанията на Лоран Гунел...

Лица преди 13 години

Едва ли има по-приятен начин да прекараш слънчев следобед, от това да си в компанията на Лоран Гунел.

Той е психолог и писател и пише най-прекрасните книги за човека. Автор е на бестселърите, издадени на български,  "Човекът, който искаше да бъде щастлив"и "Бог пътува винаги инкогнито" и беше у нас по покана на издателство Colibri, за да представи последната си книга.

Срещата с него протича като майсторски клас по себепознание, състоял се в сладкарница. Леко и лежерно той поставя най-важните въпроси и след това ти разкрива най-трудните отговори като в детска песен. 

VS: Преди двете си книги Лоран Гунел беше просто...
ЛГ: Беше някой, който знаеше единствено словесния начин, за да може да изрази своите мисли, и в последствие откри, че писането, и то под формата на роман, е един прекрасен начин човек да прокара посланието си.

VS: И разбра, че е щастлив, когато...
ЛГ: Един хубав въпрос. Отговорът идва много отдалеч, защото на 20-годишна възраст например аз бях болезнено притеснителен, асоциален, мизантроп, страхувах се от всичко и от всички. Така че това не стана от веднъж с щракване на пръст. Имаше един много дълъг процес на узряване. Трябваше да работя върху себе си, да се науча смело да пресрещна страховете си и най-вече да се срещна с другите. И така, колкото повече вървях в тази посока, толкова по-щастлив се чувствах.

VS: А пътят към щастието е осеян със ...
ЛГ: Мисля, че най-напред има една известна форма на смелост, която е необходима, за да може човек да преодолее своите страхове и то именно, отивайки срещу това, от което се страхува. Това мисля, че е и най-добрият начин да си дадем сметка, че повечето от нашите страхове са в съзнанието. Независимо дали става въпрос за страховете спрямо останалите или спрямо самите нас, или страх да осъществим своите замисли, да реализираме мечти си и да изградим живота на нашите мечти.

VS: А по какво ще познаем щастливия човек?
ЛГ: Мисля, че щастливият човек няма много очаквания, за разлика от другите. Той не тича постоянно след нещо и не изпитва нужда на всяка цена да постигне нещо. Всъщност щастието е състояние.
Будистите характеризират нашите вътрешни състояния като променливи. Аз съм убеден, че никой не е щастлив постоянно, от сутрин до вечер. Мисля, че в крайна сметка е нормално да има неща в живота ни, които да ни дразнят. Истинският въпрос в случая е “Колко време ми трябва, за да мога да се центрирам отново?"

VS: И колко време ни трябва?
ЛГ: Всеки ден, все по-малко.

VS: Универсалната терапия против нещастие, която препоръчва Лоран Гунел?
ЛГ: Трудно е, понеже една терапия сама по себе си е дълъг период, но ще се опитам да отговоря. Може би, ако трябва да резюмирам една подобна терапия, първо трябва да се откажа от своите илюзии и по този начин да си дам сметка, че щастието е нещо изключително просто и лесно достъпно и най-вече, че то не е свързано с външни за мен неща. Т.е. няма смисъл да се търчи след материалното или някакви професионални успехи. Наистина, щастието е нещо вътрешно.

VS: Кои са най-големите страхове на съвременния човек?
ЛГ: Много е трудно да се обобщава така, тъй като културите са различни. Аз идвам от една различна страна, но имам чувството, че най-големият страх на съвременния човек е страхът от другия. Мисля, че това е в основата на твърде много проблеми, достатъчно е да помислим за престъпленията и войните. Но дори и в ежедневието, аз работя в много различни компании и съм забелязал, че там има напрежение, конфликти между различните хора, страх от другия. И си мисля, колкото и да е странно, че страхът от другия ни разделя от нас самите.

VS: А Вие вярвате в доброто у хората, защото...
ЛГ: ... е така. Аз съм абсолютно убеден, че дори у хора, които всички биха определили като лоши, има нещо добро. Но то е толкова мъничко, че често самите те не знаят, че го имат. И това, което е много забавно понякога, е да ги накараме да го открият. И ако насочим вниманието към това добро, както и тяхното внимание, в този момент то ще се разшири.

VS: Само свободният човек може...
ЛГ: Може да живее живота си. Мисля, че истинската свобода е необходимо условие, за да можем да живеем живота си. Разбира се, много неща се затварят в понятието свобода, например свободата на погледа към другия, също така и свобода на известен брой готови, зададени правила от обществото. Примерно - достатъчно е да пуснем телевизора, за да ни каже обществото какво ни прави щастливи, като новия iPhone, който ще излезе всеки момент, една красива кола и т.н. И аз постоянно съм подложен на тази външна агресия на обществото, което ми казва какво ще ме направи щастлив. Но свободата всъщност е да кажеш “не, това не, аз сам мога да реша, какъв ще бъде моят живот, аз сам ще определя критериите.”

VS: На какви хора помагат книгите Ви?
ЛГ: Не знам. Знаете ли, когато човек е автор, всъщност е доста самотен. Аз срещам читатели само когато давам автографи, говоря с човека 30 секунди, една минута, на практика не ми казват почти нищо за себе си, така че, много трудно бих могъл да отговоря на вашия въпрос.
Но аз имам чувството, че съвременното общество основно лежи върху един икономически модел, който не се поставя под въпрос. Преди, вие в България знаете, имаше два различни модела и това ни караше да си задаваме въпроси. Днес вече никой не си задава такива въпроси. Има един модел, зачита се този модел и толкова.

Аз, разбира се, няма да си позволя да съдя предишните модели, но съм абсолютно убеден, че сегашният е доста извратен, защото той поставя в центъра материалния критерии, който все пак е възприет от хората. А за мен той е някъде много долу в стълбица. В живота човек трябва да се опитва да се издига над материалното. Затова тази система има проблем и няма да бъде много дълготрайна, но никой не знае какъв модел би могъл да съществува. И това е проблемът, защото мисля, че няма никакъв смисъл да критикуваме една стара система, а би било много по-полезно да предложим нов модел, който да измести стария.

VS: Например?
ЛГ: Ами не знам, примерно нещо, което се основава на любовта, макар и да изглежда утопично. Нещо изградено на осъществяването на самия себе си, а не толкова в този стремеж към материалото. Точно затова си мисля, че ако всеки се занимаваше повече с себеосъществяване, това щеше да допринесе на обществото, което сега е на едно много ниско материално ниво, да се издигне и да осъществява себе си. Когато хората са истински щастливи и се обичат, в този момент те ще са способни да достигнат и това, което ги надхвърля, това, което е отвъд. И разбира се, да се обогатят на едно духовно ниво.

VS: Бог пътува винаги инкогнито, защото...
ЛГ: Това е намигване към Айнщайн, който казва, че случайността, това е Господ, който се разхожда.

VS: Между Европа и САЩ избрахте Франция, защото...
ЛГ: Защото аз се чувствам наистина европеец и макар че много харесвам практическия усет на американците, аз съм силно привързан към интелектуалната и културна задълбоченост на Европа. Обичам да усещам тази богата и голяма история, която в Америка липсва. Затова и ще остана в Европа.

VS: Героите, които създавате, взимате за пример от...
ЛГ: Не, не. Може би в моята първа книга, където се опитах да създам един герой, чиито проблеми или трудности в живота са всички хора по принцип.

VS: Съвременни писатели, които препоръчвате?
ЛГ: Обожавам Маргьорит Юрсенар, но така или иначе мога да ви спомена основно френски и американски автори. Всъщност, когато чета романи, предпочитам европейските, но когато чета по-професионални романи, предпочитам американските. А иначе любимият ми класически автор е Достоевски.

VS: Да бъдеш или да не бъдеш е въпрос, който...
ЛГ: Аз, по принцип си задавам много въпроси свързани със смисъла на живота и то не от вчера. Всъщност не приемам идеята, че животът ми може да се резюмира до няколко десетилетия, през които съм имал определено количество удоволствия. Ако беше така, то за мен не би имало смисъл. Дори бих си задал въпроса, какъв е смисълът да живея.

Аз съм убеден обаче, че животът има смисъл, най-малко ако щете, защото човешкото съзнание е невероятно сложно и тази сложност и красота не може да нямат смисъл. Така че в случая гледам по-скоро философски, отколкото психологически. Не че чак толкова много се обръщам към философията, но за в бъдеще не изключвам възможността да напиша книги в тази тематика. Със сигурност рано или късно ще се заинтересувам от психологическите въпроси, но мисля че трябва да се “изчистя” от психологическото преди да се свържа с духовното. В противен случай този опит може да се окаже бягство. Затова, първо, човек трябва да се изчиски от проблемите си, да бъде в равновесие и след това да се занимава и да се интересува от това, което го надхвърля.

VS: Следващият ви герой?
ЛГ: Не знам, след един месец ще съм наясно.

За почитателите на Лоран Гунел и за онези, които искат да следват красивата философия на свободния човек сме подготвили изненада. "Книгата Бог пътува винаги инкогнито" може да бъде твоя, ако просто споделиш за последните впечатляващи заглавия на пазара. Чакаме те във формата ни за контакт.

More from View Sofia

More Лица