Изкуство в движение. Урбанистичните меланхолии на Илка Пейчева

Илка Пейчева работи като галеристка в една прекрасна галерия в центъра на София. Води ателие по керамика, прави си и страхотни аксесоари с керамични детайли по тях (като този на главата й, която виждащ на снимката), но всъщност се срещнахме с нея по друг повод.

Като всеки човек на изкуството, тя не побира целия си талант само в едно негово направление, но пък го развива най-силно в областта на илюстрациите и комиксите.

За разлика от повечето си колеги обаче Илка е намерила доста интересен начин да поднесе „платната си”. Вместо на хартия, тя ги принтира върху винили.

Като един типичен urban артист рисува всичко, което я заобикаля в реалния свят, но пречупено през звуците на любимата й музика, ето защо са и плочите.

Изложбата на Илка Пейчева "Record the street!", която видяхме в Ателие Шмиргела преди месец, изобразява нейната гледна точка за декора на града, представяйки хомогенно стрийт арт и музика, обединени индивидуално от всеки, неволно създаващ свое изкуство в движение.

Изложбата вече не е там, но това не означава, че Илка спира да твори, нито, че скоро няма да я видим в някоя голяма галерия.

VS: Каква е историята на твоите urban творби?
ИП: Ами всъщност зад всяко едно от нещата ми има история. Дълго време аз рисувах, просто защото така изразявам чувствата си. Някои хора пишат текстове на песни, други композират музика, а аз рисувам. В един момент хората, за които рисувах ми, казаха защо не ги слагаш някъде в Интернет, понеже аз не публикувах никъде нищо.

Един ден се престраших да кача няколко неща в Behance. Хората започнаха да ги харесват, нарисувах още малко и реших да направя изложба. Обаче изложбите на платна или на принтирана хартия не са нещо ново. Затова ми хрумна да ги принтирам на плочи, а и всички теми са свързани музикално. Почти всички са комбинирани с някоя определена песен, за да си проличи, че песента и картината ми са две неизбежни неща.

VS: Всъщност учила ли си нещо свързано с това?
ИП: Завършила съм Художественото училище в Троян, рисуване и керамика. Много исках да уча анимация, но не успях да вляза, при което директно отидох в киноцентъра и работих това известно време. Винаги съм искала да се занимавам или с анимация, или с комикси и до днес продължавам.

VS: Там имаш ли нещо реализирано?
ИП: Бях спечелила един конкурс и участвах в Comics Workshop в Червената къща. Бяха дошли хора от Marvel comics, но по-сериозни изяви с комиксите нямам все още.

VS: Какъв е целият процес по създаване на твоите герои?
ИП: Излизам навън, впечатлява ме нещо, срещам се с хора, намирам история и при първа възможност я рисувам с туш, след това я сканирам или пък оцветявам. Както и ако някой ме въодушеви за нещо, аз ще го нарисувам.

VS: Уникални ли са или ги правиш в повече бройки, защото все пак си е принт?
ИП: Да, уникални са, няма да ги има повече от веднъж.

V. S. Като градски консуматор, ти си обвързана и с музиката? Какво има в плейлиста ти в момента?
ИП: Докато работих в киноцентъра, това беше до септември, си попълвахме заедно с колегите ми една голяма папка с музика. Изпращахме си песни постоянно и това беше много вдъхновяващо, защото се получаваше като разговор. А сега в плайлиста има “Rock’n’Roll Queen”, която е от филма Rock’n’Rolla. Има H2O с One Life One Chance, дори David Bowie s New Killer Star. Много са, но ако сега ги видя мога да ви кажа всяка коя е.

VS: Посвещаваш ли нещата си на някого?
ИП: Да, определено. Те всички са живи и реални и всяка една си има история. И когато някой си купи плоча, ако имам възможност, винаги му разказвам тази история.

VS: Каква история разказа последно?
ИП: За меланхолията, имам една плоча, която се купи и споделих историята й с вече новата собственичка. Картината беше с едно момиче и едно чудовище над нея. По принцип чудовищата са чувства, като всяко е в различно състояние на духа, много са и всяко наистина много ясно се изразява. За мен това са чувства, които преминават. Понякога сме ядосани, понякога весели.

VS: Колко често рисуваш?
ИП: Ами преди рисувах много често, на ден правех по две три илюстрации. Но сега рисувам рядко.

VS: Как ще определиш стила си?
ИП: По-скоро като илюстрация. Има срийтарт, защото по-скоро някои от нещата, можем да намерим около себе си, те не са само в галерията. От тази гледна точка мога да го определя и като стрийтарт, но иначе по-скоро илюстрации.

VS: Ако някой поиска да му нарисуваш нещо специално, само за него, би ли?
ИП: Ами, да. Стига човекът да е запознат със стила ми и да знае какво ще се получи, бих.