Брадясалите момичета на Patrick Mohr и още модни интерпретаци в Берлин. Една българка зад кулисите

Приключилите наскоро Дни на модата в Берлин със сигурност не ни оставиха равнодушни. Леко скандализирана от брадясалите женски модели на Patrick Mohr и безкрайно очарована от театралността в колекцията на Guido Maria Kretschmer, нашата редакция потърси мнението на един човек, който е бил в самия център на модното събитие.

Яна Викторова е студентка в Берлин, booker в просперища модна агенция, но преди всичко - един от успяващите млади българи, с изразена лична позиция и интересен път зад гърба си. Този месец решихме да си поговорим с Яна за Берлинската модна реалност, Mercedes Benz Fashion Week и за това какво означава в днешно време красотата в модния свят.

VS: Яна, защо Берлин?
Я. В. Преди две години завърших Немската гимназия и винаги съм знаела, че искам да уча нещо свързано с театър и кино науки. Заминах за Берлин, защото знам, че това е град, в който мога да намеря своето място. Това е много истински, много реален град, дори бих казала - труден. Тези неща ме вдъхновяват, точно този начин на живот ми харесва. В Берлин се чувстваш се сякаш постоянно трябва да правиш нещо, да си винаги зает.

Ревю на ALLUDI, есен-зима 2010/2011

VS: Как си проправи път към модния живот на Берлин?
Я. В. Първоначално приятелят ми ме окуражи да се пробвам като модел. Това никога не е било нещо, което съм искала да правя, въпреки че ми е било предлагано. Но се изкарват добри пари и то много лесно, което винаги е добре дошло… И така отидох в агенцията, в която работя сега и ме взеха. Имах няколко успешни фотосесии, но исках да си намеря и някаква практика. Да бъда мениджър на таланти е нещо, което изключително много ме интересува и бих правила и за в бъдеще. За мен артистите са най-важната част от обществото. Това е душата на света - хората, които се занимават с изкуство и творят. Политиката, бизнесът, икономиката винаги ще бъдат важни, но за мен това не е смисълът на един живот.

VS: Сега си booker в модната агенция, в която първоначално си работела като модел. Как се случи при теб това своеобразно преминаване зад камерата?
Я. В. Случайно видях, че агенцията, в която моделствам, всъщност търсят асистент booker. Изпратих CV-то си през интернет, но за да съм сигурна, че някой ще ми обърне внимание, отидох лично. Влязох в офиса на моя шеф, Николас, който, разбира се, ме позна и му обясних, че искам да бъда практикант при него. Той в общи линии ме отряза. Каза ми, че езикът ми не е на достатъчно добро ниво, а комуникативните способности са едно от най-важните неща в тази професия. Основният проблем на младите хора, които отиват в агенцията, е че никой не се бори, всеки иска да изкарва пари от самото начало. А трябва да се бориш, да търсиш нови контакти, нови лица, нови таланти. Трябва да имаш енергия за тази работа. И така, Николас ми каза, че ще ми се обади след няколко дни и аз с наведен нос, леко стресната, излязох навън. Казах си обаче, че всичките тези неща, които той ми каза, с времето ще мога да ги преодолея. Качих се обратно горе след десет минути и му казах: “Ако трябва първоначално само ще се уча, не е нужно да ми плащаш, просто искам да навляза в нещата. Парите не са фактор, за мен е важно да съм около теб и да имам възможност да уча.” Тогава той ми отговори: “Добре, ела в понеделник в 11.00.” И така започна всичко.

VS: Тази история е като сцена от “Дяволът носи Прада”. Вписват ли се в този стереотип модните шефове в Германия?
Я. В. Подходът на Николас беше да не ми показва абсолютно нищо. Беше ужасно и същевременно изключително полезно. Той всъщност е азиатец. Много спокоен, държи се страшно секси и е адски колоритен. Естествено - гей. 1.60 максимум висок, и от горе до долу в Gucci, Prada. Точно такъв типаж е.

VS: Какво всъщност означава да си booker в модна агенция?
Я. В. Да си booker значи да си постоянно в търсене на нови лица. Момичета в метрото, по партита. Има много хубави девойки, които биха могли да работят като модели, но много малко са тези, които действително имат шанс за професионално развитие. Да си модел в Германия е изключително популярно. По време на седмицата на модата, на изложенията например, се плаща минимум по 250 евро на ден. Едно изложение трае 3-4 дни и така един модел може да получи към 1000 евро, което е доста примамливо.

VS: Какъв е the Berlin look при моделите и съществува ли такъв изобщо?
Я. В. Аз не мисля, че точно моделите показват истинското лице на града. The Berlin Look не е това, което се търси от масовия моден пазар. Берлин не е Германия, той е като отделна държава. Много е urban, много е алтернативен. Тук луксът не е на почит. Всичко е много по-артистично. Има и друг свят, разбира се, но той не се вижда по улиците.

VS: Какво е важно да вземе предвид един booker в Германия, когато търси нови лица?
Я. В. В Германия делят моделите на два вида. Едните ги наричат Sauerkraut ( от немски, кисело зеле - бел. ред.). Това са русичките, хубавките, със съни очички. Другите носят типичното фешън излъчване - високи, с елегантни фигури. Това, което е различно в Берлин е, че не е нужно момичетата да са толкова кльощави например. Има и по-комерсиални лица. Аз лично залагам на класическото модно излъчване, което е подходящо както за ревюта, така и за кампании. За мен класическата красота и строгите, консервативни норми, които определят един модел като такъв, са от изключителна важност. Берлин е град, който позволява по-комерсиалното, но аз съм силно убедена, че трябва да се залага на установените модни норми.

VS: Ти си тук, за да подбереш български модели, които твоята агенция да представя в Берлин. Мислиш ли, че българката би се вписала в немската представа за това как един модел трябва да изглежда?
Я. В. Българската красота носи със себе си невероятна сила и за мен е много важно да работя за това, тя да бъде промотирана и показвана на големите модни среди. Аз смятам, че моделите ни, които действително успяват, имат типично българска красота. Това наше интелигентно специфично излъчване. Това, което аз търся в българските момичета, е характер. Очите са много важни, тъмните очи. Това е красиво и според мен точно с този тип естетика трябва да се презентираме. Ориенталският тип излъчване - многото грим, прекалено показната сексуалност - това е нещо, което лично мен ме дразни, но осъзнавам, че може да бъде и доста атрактивно. Защо казвам, че ме дразни - защото го свързвам с миналото на България, с политиката и насоката, в която е поела държавата ни. Важно е жените да осъзнаят, че тази визия не трябва да диктува живота им, оттам нататък ако искат да изглеждат по този нечин, нека го правят. Тяхно право е, това е тяхната естетика. Твърдо съм против обаче това да се лансира в общественото пространство. Моето мото винаги е било: Silence is sexy и наистина смятам, че е така.

VS: Наскоро приключи Седмица на модата в Берлин, на която ти си присъствала от началото до самия край. Разкажи ни за елементите на цялото събитие.
Я. В. Седмицата на модата се състои от 3 компонента. Първият е Bread and Butter, който представлява изложението на дрехи. В него участват марки като Diesel, G Star, Guess, Miss Sixty и др. Всякакви скандинавски марки, датската мода е много прогресивна в момента… Целта на това изложение е модните марки да представят новите си колекции и да намерят партньори и дистрибутори.

Следващият компонент е Premium, на който се представят по-отбрани марки, включително и висша мода. През това време се организират и много повече партита и разликата наистина е в по-високия клас на модните къщи, които участват.

Накрая се нарежда и Mercedes Benz Fashion Week. Това са вече същинските ревюта на дизайнери, като преобладават немските артисти. До миналата година дори Берлин беше град, в който седмицата на модата не привличаше кой знае какъв интерес. Тази година обаче имаше много добри отзиви и смятам, че градът наистина се развива, а с него и модата.

Hannibal, Marcel Ostertag

VS: Кои дизайнери ти направиха впечатление през този сезон?
Я. В. Много ми хареса Hannibal, защото той умее да съчетава този типично берлински urban вид с много меки материи. Личи си интелигентността в моделите му. До скоро така нареченият стрийт стайл ми изглеждаше по-лежерен, дори мръсен. Знам, че това би трябвало да е чарът му, но на мен лично не ми харесва. Hannibal прави много качествени, много красиви неща. Друго име е Marcel Ostertag, той също ми е любимец. Имах възможността да се запозная с него лично. Мотото на неговата колекция беше “I love to hate you”. Не знам защо, но много ми хареса, приех посланието му много лично.

VS: С какво впечатление остана от модните среди и от хората, с които се запозна по време на Седмица на модата?
Я. В. Истината е, че хората, които ходят по ревютата, са всъщност тези, които искат да са част от седмицата на модата, не толкова имат нещо общо с нея. Всичко се случва на afterparty-тата, които са организирани от самите дизайнери. На тях нивото е много високо. Немците нямат нагласата да се представят един друг. Трябва да търсиш хората, да ги заговаряш. Повечето артисти са много самовлюбени. Говори се за живота, за Берлин, за личните ни впечатления. Бизнесът навлиза естествено. Този тип разговори разчупват леда, но работата винаги е основна цел.

VS: Модата показва ли често своята грозна страна?
Я. В. Определено. Модата би трябвало да показва това, което хората не виждат често в собствения си живот. Съвършените модели например. Те изобщо не са съвършени в реалния живот…. Затова, когато се опитваш да си извоюваш място в професията или живота по-общо, е много важно човек да знае, че в края на деня ще се прибере вкъщи и ще се срещне с хората, които обича, а те го виждат такъв какъвто всъщност е.

Може би точно тук се крие ключът към мото на Остертаг, за който Яна спомена. Модата - наистина обичаш да я мразиш.