Онзи сивият, да, вторият в дясно. Ето той ми е любимият. Татко ми го купи от Женева, по време на една зимна командировка, когато взе и мен, защото мама тъкмо беше родила и имаше нужда да се отдаде на бебето, без да мисли за домашните ми или дали съм яла.
Прекарахме там две седмици. Е, през повечето време стоях в нас и редях пъзели (оттогава мразя пъзелите), но в свободните часове на татко обикаляхме града, измисляхме си приказки с герои минувачите, тъпчехме се със захаросани лешници и пиехме какао. Не помня всичко, но помня, че беше хубаво.
Да се върнем на пуловера. Видяхме го на една лъскава витрина на отсрещния край на улицата, пресякохме и татко ме попита, дали не искам такъв, защото много щял да ми отива. Мама много обичаше такива пуловери на едра плетка, с V-образно деколте, а аз пък много приличах на мама. Та, влязохме и татко веднага поиска най-малкия размер опакован, без да го меря.
Оказа се, че този им е bestseller, последен е и за капак е L. Предложих на баща ми да го вземем за мама, но той реши, че вече й е взел достатъчно подаръци (около 7 бях само пуловерите, всъщност ние пристигнахме с един много малък куфар, а вече бяхме събрали подаръци за два големи) и е мой ред.
Каза, че ще ми го купи, а ще го нося след време, като порасна. Никога, ама никога не купувай на детето си подарък, който ще използва като порасне. Така веднъж чичо ми взе на шестнадесетгодишния ми братовчед кола, заключи я в гараж и му я подари, когато навърши 18, като наказание за акт от КАТ.
Облякох пуловера за първи път на 12 (след 3 години). Беше първият снежен ден онази зима и реших, че е подходящо, малко ми висеше и oversize oще не съществуваше, но си го носиш гордо и на всички обяснявах, че татко ми го е взел от Женева. С него бях и на първата си среща с онзи красавец от 10-ти В, който така жестоко ми разби сърцето. Второ „никога” – никога, ама никога не разбивай сърцето на момиче, докато носи любимия си сив пуловер. Долно е!
Имах още много срещи с него, не винаги първи, защото лятото в родния ми град ставаше много топло. Носих го и през студентските си години (нищо, че ръкавите изтъняха и се наложи да им сложа кожени кръпки на лактите, ама се получи добре), и на първото работно място, и на второто, и с рокли, и панталони, и на токчета, и с кецове…
Вече не го нося, прекалено стар е, но си го пазя с всички пропити с годините моменти, които никой течен препарат за пране не може да отмие (като петното от червено вино, което му направихме на първата годишнина от сватбата ни във вилата в планината), мило ми е, като си спомням…
О, да и купих два пуловера на дъщеря ми, по време на последната командировка до Женева – един по мярка и един малко по-голям.
пуловер Maison Scotch, магазин Fan Point 190 лева
колан Mango
модел Ивана @ Ivet Fashion
В две поредни седмици нашите редактори ще ти разказват по една история, свързана с топлия и нежен спомен за пуловера! Защото месец октомври е с най-меланхолично красивия пейзаж - на паднали листа и влажни стъкла на затоплени кафенета!
Утре и така всеки ден до номер 11, ще се водим от преживяването, наречено докосването до любимия пуловер!
More from View Sofia
Trend Report - Очила с големи рамки
Правило ли ти е впечатление, че Виктория Бекъм винаги изглежда много добре, въпреки че не е красива, а и за...
Стил урок на седмицата: как да оцелеем на -7
Маниерът на стилизиране през ужасно студените дни на януари и февруари е тема, която продължаваме да разнищваме.
Пуловерът: Любовно отклонение
А денят, в който аз се влюбих за втори път в един и същи човек, съвпадаше с деня, в който най-прекрасните обувки...
