“Е, какво толкова ще му гледате на Китай?”, попита ме една позната ден преди със съпруга ми Ники да опаковаме синия куфар и да стъпим на борда на Аерофлот. “пменно това му е интересното - че не знаеш какво да очакваш!”, отговорих аз.

Въпреки недотам добрите отзвуци по отношение на качеството на руския официален превозвач, полетът до Пекин беше повече от приятен. Температурите в китайската столица – високи, нивото на влажността – доста по-нагоре от нормите, с които сме свикнали. Останалото – истинско приключение! Tри часа на опашка, за да видим непокътнатата мумия на небезизвестния Мао. Как къде? На прочутия площад Тянънмън, разбира се. Дължина – 35 минути пеша, ширина - добавете още 10 минути, защото умората си казва думата. Но Пекин не са широките булеварди и прогресивното строителство около тях, носещо белега на Сталинската епоха и напоследък силното западно влияние. Пекин са малките улички, където дребният бизнес се изразява в безкрайно варене на нудъли, въртене на шишчета върху импровизирани скари и продажба на изкуствено състарени плакати от ерата на Маовата червена книжка. Прибавете човешките рикши, невзрачните бръснарници и неугледните ресторантчета в които храната, въпреки всички предразсъдъци, е предателски вкусна. п китайците, които обитават тези улици – припряни на пръв поглед, но с щастливо изражение на лицата. п винаги гладни, независимо от това дали е време за обяд или вечеря. Всъщност тези понятия губят смисъла си в Пекин - китайската столица е една протяжно дълга закуска, която приключва след залез слънце.

Влакът, който свързва Пекин и Хонконг изглежда необичайно луксозен на фона на пътниците си – китайци устремили се към „запада” на тяхната реалност, американци с гидове на Lonely Planet в ръка, цели семейства от Хонконг с огромни запаси храна. Пътуването продължава 25 часа, а гледката през прозореца сменя параметрите си правопропорционално на изминатите километри. Царевица на север, ориз на юг... Мащабни панелени постройки на старта, доста по-тесни сгради 2500 км. по-надолу... Нивото на влажността направо бие с чук горната граница, а източноевропейските ни организми се бунтуват срещу това. На всичкото отгоре – вали. Обилно.
<@SITE_URLp>

<@SITE_URLp>

Въпреки това Хонконг изглежда гостоприемен. Посреща ни огромен билборд на Джеки Чан, който рекламира актуална фитнес верига. По-късно разбираме, че кунг-фу звездата е и дизайнер на предмети за дома. При това доста добър, доколкото мога да се доверя на естетическия си барометър. В Хонконг преживяваме кратка тропическа буря, хлебарки с размерите на кибритени кутийки и безкраен шопинг, който вероятно съществува благорадарение на философията “колкото повече, толкова повече”. Но пък бутиците на местните марки доказват, че западната мода е много по-близо до понятието конфекция, отколокото някога е била. А пешеходците на Нейтън роуд, централната шопинг улица на Хонконг, изглеждат така, както вероятно ще изглеждат хората на Оксфорд Стрийт в Лондон след около 10 години. пли никога. Просто тук времето си има свои измерения.

След космополитния микс на Хонконг попадаме в доста по-провинциалната атмосфера на Макао. Спокойно е и уютно, някак одухотворено. Португалците са оставили сериозен отечатък върху нравите на местните хора, най-вече по отношение на броя на храмовете наоколо. Храната не се е променила, но пък ако ти се хапва телешки стек с много лук по португалски – да, можеш да намериш. Както и хитът на острова – бадемови сладки от бобено брашно. Не се мръщи, вкусно е! Менюто включва още: храм на четириликия Буда, телевизионна кула, която конкурира тези в Торонто и Останкино, скайлайн, чийто “профил” издава комарджийския дух на мястото (Макао е известен като Лас Вегас на Югоизточна Азия), фасадата на гигантска католическа църква и не по поръчка разбира се, тайфуна Препирон. Може да не си метереолог, но една тропическа буря с подобен размер ти е достатъчна, за да разбереш какво означава времето да е в лошо настроение. Пред очите ни обичайното оживление на Макао угасна, или по-точно, прибра се на сигурно, а градът заприлича на изоставена къща. 24 часа по-късно мостовете бяха отворени, а полетите възстановени. Ние вече летяхме за Шанхай.

“Искам да хванеш мен и сградите зад мен!”, опитах се да обясня на Ники. Той, кой знае защо, все не успяваше да улови кадъра, за който си мечтаех. пли главата ми беше прекалено голяма, или част от сградите излизаха от рамката. А си струва да изглеждаш добре на фона на футуристичния скайлайн на Шанхайското сити. Вдъхновяващ е, както и останалата част на 22-милионното туловище. Напомня за Ню Йорк, заради организирания хаос, европейския вид на сградите в центъра (силно колониално влияние), запазената стара част и прогресивното строителство... Темповете – скоростни, иначе защо германците ще пуснат своя първи свръхскоростен Маглев точно там? 431 км@SITE_URLч. – истина е! п ако Токио е бил суперсилата на Азия през 80-те и 90-те, Шанхай е неговия категоричен наследник в новото време. Наследник в прекия и преносния смисъл – ядохме най-доброто японско суши в Китай, качихме се на най-високата кула в Азия – Oriental Pearl Tower, дори се разходихме в най-дългия подводен тунел с акули в света. Казват и че най-големият department store в Азия бил също в Шанхай, но енергията ни за шопинг беше останала някъде на Нейтън роуд в Хонконг, за да си позволим тур до него. Вдъхновяващ мегаполис с космополитно сърце и бъдеще, което вече се е случило. Може би затова деветте часа назад към Европа изглеждаха като “завръщане от бъдещето”... А и на фона на Шанхай, Шереметиево 2 в Москва изглеждаше като колиба от времето на кръстоносните походи. С подправки от ерата на Брежнев.

Контрастно! Като самия Китай!
<@SITE_URLp>

<@SITE_URLp>

Препоръчителен маршрут в шест лесни стъпки:

1. Подсигурете се с китайска виза. Става бързо и лесно. Справки – Китайското посолство в София. Цена $ 30 US, не се приема еквивалента в български лева! За Хонконг и Макао не се нуждаете от виза.
2. Аерофлот предлага удобни полети за комбинирано пътуване – пристигане в Пекин, връщане от Шанхай. Полетът до Пекин продължава около 10 часа с прекачване в Москва. При някои от постоянните сезонни промоции може да хванете цена до 600 Евро с такси. От летището в Пекин до града ползвайте предвалително поръчано от Вашия хотел такси – цена до центъра около 20 Евро. Без такси ще загубите ценни часове време в първоначално стъписване и лутане.
3. Влакът, който свързва Пекин с Хонконг тръгва от така наречената Западна ЖП Гара, една от многото в китайската столица. Ще я познаете – голяма е около десетина пъти колкото Централна гара в София. Влакът тръгва около обяд – в зависимост от четни или нечетни дни, графикът варира. Билети можете да купите на място. Ако пък предпочитате още малко екзотично преживяване – купете го от Министерството на туризма. Пътуването продължава около 25 часа. Цена в луксозно купе за четирима - $ 158 US на човек.
4. Най-лесният начин да стигнете до Макао от Хонконг е по вода с TurboJet – луксозни пътнечески скутери, които те отвеждат “зад граница” за по-малко от час. Цена в едната посока – 15 Евро в икономическа класа. пма и ВпП-кабини с богато меню и много екстри. Цена 150 Евро. Друг е въпросът струва ли си за 50 минутно пътуване. Повече информация и разписание на www.turbojet.com.hk <@SITE_URLa>
5. От Макао до Шанхай можете да ползвате услугите на Air Macau – бързи, удобни и сигурни самолети с отлично обслужване. Полетът продължава около 2 часа. Цената е 240 Евро с такси. В София има няколко туристически агенции, от където може да се издаде готов билет за подобна отсечка. пзключително удобство!
6. Връщането от Шанхай продължава около 12 часа, с обичайната спирка в Москва. Задължително от и до летище Пудонг в Шанхай ползвайте услугите на Maglev – най-бързият в света влак, движещ се на въздушна възглавница, конструиран от немски инжинери. Пиковата скорост е 431 км@SITE_URLч. Разстоянието от 30 километра се изминава за 7 минути. Цена в едната посока – 5 Евро в икономическа класа и 10 евро във ВпП-салона. Повече информация на www.smtdc.com<@SITE_URLa>. <@SITE_URLp>

<@SITE_URLp>