Благодарим на Julian Adov за разрешението да публикуваме този забавен разказ, самите ние се смяхме със сълзи. приятно четене:
Всяко момиче на 18 г е красиво!!! За пример ще дам една случка, която се вряза в паметта ми завинаги.
1987-ма бях "външен снимач" (не фотограф - не се ставаше лесно фотограф, дори и ако работиш в ДСО „Българска Фотография") снимах абитуриентски балове - две гимназии и един техникум, 24 май, ресторант Тунджа. Имахме раздадени fuji ленти и се копираха в Сл. брях, хотел „Несебър” на машина. Една бройка - 1,75 лв., правехме 9 на човек + една обща 10 бройки -17,50 лв. Това бяха същите момичета, които виждах всеки ден, отивайки и връщайки се от училище.
Не става дума за ярките красавици на града, които всички можеха лесно да харесат (една от тях моя съученичка стана първата метреса на милионера Васил Помазанов, който живееше в Шератон и караше Порше през 1987.)… Та, не става дума за този тип лейдита, а за тези, които дори не забелязваш. Започнах да снимам и гледам през визьора, а, какво става, дърпам се и гледам момичето, което живееше в отсрещната кооперация. 4 години наред я виждах всеки ден, а сега беше се променила, прическа, хубава спретната дреха, нищо крещящо, просто беше много щастлива и лъчезарна.
Бях извикал един френд да пише фактурите (бележките) и цяла вечер се блещехме ужасени от това, че нямаше ни една девойка, която да е несимпатична.(тогава му казвахме "няма една грозна, как става така?".Как така довчерашните най-обикновени, почти незабележими момчета придобиваха тази дименсия на пепеляшка на бала? Неузнаваем промяна! Това не е възхвала на женствеността, защото те го имат като даденост. Нещо подобно има у момчетата, когато са под военна униформа и най-големите мишоци придобиват едно насочено изправено излъчване.
Но тогава бях шокиран и следващите две години по баловете се забавлявах да наблюдавам тази метаморфоза. Това е нещо, което винаги си е там, но жените нямат сметка да го вадят на показ ежедневно или просто не виждат смисъл.
Съжалявам, до преди 5 г пазех шкарта от снимки от балове, защото можех да ги пусна сега тук и да се насладите на дизайните на роклите от онова време и прическите. Със сигурност имам една такава снимка, аз нямам снимки от моя абитуриентски бал.
Идеята ми беше да съм с розов костюм бял пояс и бял шал и брошка на възела на шала, който се затъква в пояса - Nick Rhodes от сватбата си с Джули-ан. Уших аз костюма, но го скрих, да не се усетят нашите, какви съм ги намислил, мой френд с прякор Отровата си уши резедав костюм, с вишнева копринена риза и черни кецове. И той се изтъпани така, а аз не успях да сложа розовия костюм и отидох с английски, който ми бяха донесли родствениците Той като ме видя, 20 мин ме псува как съм го прецакал, след това имаше един филм „Васко да гама” - друг мой френд реши да бяха за запад през пристанището в Бургас, но с розовия ми костюм, представяте ли си гледката. Той е 10 клас, вадят го от водата, с розов костюм, дори не става да изяде бой, то не е сериозно - да те набият, докато си с розов мокър костюм. Още по-смешното е, че през 1989 аз бях с костюм на Zegna и вратовръзка, да минавам нелегално през един баир между Словения и Италия, и в куфара още два костюма. Българите ми казаха „Я се връщай и си облечи нещо по-спортно.”.
През 1987-ма се връщаме от английския клуб на Слънчев Бряг - "Лазур" - към Ямбол. Аз съм с много широк черен панталон winkle pickers 6 toggles ботушки и черно сако, бяла сатинирана риза с мека яка и очна линия.
Бях примамил един кукувец с мен понеже можеше - имаше велика прическа. Дадох му едни мои дънки stone washed и едно пепитено сако, на което бях зашил една ягодка. А с черния молив за стъкло, за очна линия, бях написал на сакото - THE CURE върху ситния пепит – леко лъскав седеше, много готино...А ягодкате представляваше нещо като малка нашивка : такава бродирана и на верига от тоалетно казанче един биберон.
Пристигаме в 6.00 в Бургас до 8 и 30 има много време, де му дойде на акъла на него да иска да съзерцаваме корабите. Прескачаме една ограда и се озоваваме до грамадански бели килове (??) корита на кораби при това поне дузина! Както седим и им пеем New Day - the Cure (ако не знаете коя е тази песен, представете си едно маане, което на всичко отгоре да вие от касетката ).
И не сме чули как зад нас наби спирачки една джипка, а тези пък и с включен буркан! Военен патрул ни качва до ареста, с много любезна покана, а разстоянието е 50 метра, но ни вадят с джипката. Появи се един цивилен да ни проучва и разптва, сериозен, добре подстриган офицер с бяла риза.
Половин час ме убеждаваше,че ,че моите прекалено остри и дълги отпред ботуши с чест токи и катарамки са моите диверсантски плавници за бързо доплуване до вражески кораб. Аз тръгнах с довода: „Абе, как ще бягаме с такива ягодки и биберони.”, а той вика: А миналата година имаше един с розов костюм, а аз викам: „Да, той беше мой” и това беше вече за капак - „Какво правите в 6 сутринта на ватерлинията, бе, шматки смотани. Вижте се как изглеждате, бе, как да ви пуснем сега и къде да ви пуснем, вие въобще не сте за пускане.
И моят френд казва, Юлиане, кажи им, че познавам Кондьо..(кондьо беше много важна персона на ресторантьорството, а Николай цяло лято от мерак да е барман, работи за лудо в барчето на дома на техниката, за да казва в махалата, че е барман при Р. "рнсн". Даде 800 лв на Я. - Space за едни супер остри оранжеви обувки Pocco Locco -кожени еспадрили и един бял сатенен шлифер. Скри ги на тавана от техните и този, кoйто му ги продаде, си ги прибра.
