Всичко, което сме искали да знаем някога за един политик, е за неговата истинска личност. Кандидатът за кмет на Новото време госпожа Юлияна Дончева, поканихме на среща, за да си говорим за града и за софиянци, за естетиката и стила, които тя самата притежава, за приятелите и за чистите човешки отношения.

Разбира се, че София е моят град. Тук е моето семейство, тук е роден синът ми, тук са най-близките ми хора. Със София свързвам всичките си планове за в бъдеще, всичките ми надежди са тук.

VS: На какво ви прилича София? С една дума.
ЮД: Всичко друго, но не и европейски град, най-малко европейска столица. Безкрайно много са нещата, които не ми харесват, много повече от онези неща, които биха ме впечатлили. За съжаление, проблемите са повече отколкото биха могли да бъдат, затова ще си позволя да я определя като пълен хаос.

VS: Асфалтирани улици или зелени площи?
ЮД: Зелените площи. Защото те са свързани със здравето на софиянци. Това масово изсичане на гори, в този контекст вчера бях на едно място където огромна горска площ беше изсечена, и това драматично намаляване на зелените площи в София в един момент може да се окаже много голям екологичен проблем. Знаем, колко е мръсен въздухът на София. Ако говорим в цифри, зеленaтa площ в сравнение с общата площ на Столична община е 6 пъти по-нискa, отколкото минималните изисквания на Европейския съюз. Ние не само че не пазим това, което имаме като зелени площи, но и ежедневно го унищожаваме. Забелязали сме, че и малкото места, в които все още има зеленина, например в някои от кварталите на София, има масово изсичане и унищожаване.

По отношение на масовите строежи, това също не е малък проблем на София. Ако отидете например около новопостроените сгради на Бъкстон, ще забележите, че там няма улици, а по-скоро планини от мръсотия, няма една озеленена градинка. Най-страшното е, че са лишени от всякаква умисъл при създаването си, което е адски подтискащо. Това, което аз съм видяла при пътуванията си в чужбина е, че във всеки квартал практиката е първо да се построят улиците, тогава да се строят сградите. Там има естетика, а тук гледката е потресаваща.

VS: Вие сте красива жена и естет. Какво ви дразни наоколо?
ЮД: За съжаление, за някаква естетика можем да говорим само в центъра на София и това са сградите, които са построени миналия век. Вие само си помислете, че няма модерна сграда на хотел в столицата, построена последните няколко години, за която да кажем, че е красива. Няма нищо, с което да се гордеем. Аз развеждам гостите си от чужбина тук в ларгото, да си призная, не смея да ги разведа из някоя странична улица. Затова моята идея е в София да бъдат построени повече естетични сгради.
Например, този паметник на Съветската армия, който изтърпя толкова много дискусии за това дали да се събаря или не, аз имам една идея - да е носеща колона в един музей на модерното изкуство, който съм замислила като проект. Сградата ще представлява една стъклена пирамида, в която ще се намира самият паметник. В тази сграда ще се съхраняват творби на съвременни творци, ще има подземни паркинги, заведения за хранене. Едно място, което всяка една столица трябва да има – културен център на модерното изкуство.
Другото, което предлагам, е да се премести софийският затвор, който, според мен, не му е мястото в София. Да бъде изнесен извън града, а това пространство може спокойно да бъде използвано за постоянна сграда на цирка. Знаем, че българските циркови артисти са известни в цял свят и ще бъде хубаво, да се построи една постоянна сграда и около цирка да бъде направен детски увеселителен парк тип Sofia Land.
Паркингите, които също имам на проект, предвиждам да се построят на много места в София, без да е необходимо да има паяци, вместо това ще се използва пространство за подземни и надземни паркинги, където стотиците хиляди автомобили, които ежедневно паркират по тротоарите и запушват пътя на пешеходците ще си намерят място. Много красиви, много естетични проекти. Аква парк в Зона Б5, преместване на сградата на Историческия музей. Да видим София различна, не само да обещаваме и после да си гледаме личните интереси.

VS: Секси ли е политиката?
ЮД: Зависи от кой ъгъл го погледнем, защото политиката е всичко друго, но не и сериозна. Всеки гледа на политиката като някакво цирково изпълнение, някои прибягват до шутовси номера, за да бъдат забелязвани и като че ли не се цени сериозната част от работата.

VS: Бенита Фереро-Валднер, Ангела Меркел или Маргарет Тачър?
ЮД: Бенита Фереро-Валднер, разбира се, защото тя имаше отношение към решаването на един много голям за нас проблем, а именно освобождаването на българските медицински сестри. Маргарет Тачър за мен е прекалено сурова като поведение и мерки, не е толкова моят тип политик. А вместо Ангела Меркел, бих предпочела, например, Сесилия Саркузи, която, макар да не е политик по професия, много умело се справя и достига до конкретни резултати, без да забравя и, че е жена. Не харесвам жени, които играят ролята на мъже.

VS: В световен мащаб установихме, че има много малко жени кметици на големи столици. Как си го обяснявате?
ЮД: Да, малко са като имена, освен кметицата на Атина, която по-късно стана, мисля, вътрешен министър. Но по принцип не само на кметски постове липсват жени. Жените съвсем скоро започнаха да навлизат в политиката, може би това се дължи на старата нагласа, че жените имат други приоритети, че са предопределени за по-различчни професии, че жената не би имала качествата, които би имал един мъж политик. Но има напредък и в това мислене.
На президентските избори във Франция жената кандидат имаше доста добри резултати при гласуването, в Италия в момента подготвят жена за премиерския пост. Така че този шаблон се разчупва много успешно и няма причини, това да не се случи и в България. Когато аз се кандидатирах, получавах съвети, например - „Няма смисъл да се кандидатираш, защото първо жените не биха те подкрепили”. Наистина, факт е, че жени не гласуват за жени, но хората трябва да бъдат убедени, че независимо дали срещу тях седи мъж или жена, те трябва да имат доверие на човека, а не на пола. Важното в случая е да умееш да общуваш с хората, да умееш да водиш диалог.

VS: С какви хора се обграждате?
ЮД: С искрени хора, които не се влияят от положението ми. Например, докато бях в Парламента, имах много повече приятели, отколкото, когато излязох от него. Така че аз държа на искрените отношения и такива са хората, с които контактувам.

VS: Каква е тайната на елегнтния имидж?
ЮД: По принцип никой не се е родил с формирана естетика. Нормално е той да го променя във времето. Аз съм си формирала едно свое виждане за стил, докато живеех в Италия, преди 15 години, защото италианците са известни с добрия си вкус, с модата и дизайна. И мисля, че един съвременен политик трябва да обръща внимание на външния си вид, защото, когато ежедневно се среща с всякакви хора не бива да си позволява да бъде зле облечен, това е един вид неуважение към ситуацията или човека.
Като лице на страната не бива да допуска да се появява неподдържан, това говори по някакъв начин за стандарта на една страна. Познаваме фрапантни случаи на зле изглеждащи политици, това не бива да се случва, според мен.

VS: А вие самата се обличате от?
ЮД: Костюмите, които нося, се шият от една българска фирма - Аристон, а в ежедневието си предпочитам дрехи на италиански дизайнери. Аз самата съм представител на една италианска фирма, така че предпочитам тези марки.

VS: Любима, емоционално натоварена вещ?
ЮД: Имам една перлена огърлица, която ми е подарък от Папа Йоан Павел II при посещението ми във Ватикана, нося я винаги, когато искам да ми се случи нещо хубаво. Вярвам , че ми носи късмет и това ми помага.

VS: Не излизате от къщи без?
ЮД: Без мобилния телефон, разбира се. Дори се връщам вкъщи да си го взема, когато се случи да го забравя.

VS: На 15 гидини бяхте?
ЮД: На 15 бях много затворено момиче, което решаваше задачи по цял ден, защото учих в маметическа гимнязия и беше много тежко. Почти не ми оставаше време за забавления. Определено бях много по-различна от сега.