VS: Стоиш зад много успешни медийни проекти, а това е супер интересно.
Сега си Програмен Директор на Дарик радио, ще ни кажеш ли кога усещаш, че нещата се случват? Колко време е необходимо на успеха?
КВ:<@SITE_URLstrong> Когато нещата се случат човек понякога няма време да се зарадва, защото го очакват още поне дузина неща, които не са се случили. Но навярно това е хубавото на работа в 24-часова медия. Винаги бързаш занякъде, нещо се случва, отлита в ефир, остава само спомена, който или се запечатва в теб или отлита завинаги. Но някой, някъде там, е чул това, спомня си, направило му е впечатление, бил е провокиран. Това е важното. Иначе, на въпроса колко време е необходимо за успеха, толкова е трудно да се каже кога едно нещо е успех или не. Как да измерим и преценим дали е успех или не?
VS: Дарик е наше любимо радио. Улавяме риска и експеримента. Докъде риска в национален ефир е печеливш?
КВ:<@SITE_URLstrong> Задължително трябва да рискуваш. Нищо не би се случило, независимо дали става дума за медии или не, ако не се рискува. Спомням си за един разказ за Олимпийските игри в Мексисо през 1968 година<@SITE_URLstrong>. До 1968 година обичайният начин за изпълнение на скок височина е като прескочиш летвата, гледайки с лице към нея. Техниката е известна като Western Roll<@SITE_URLstrong>. Един ден, почти непознат атлет се приближил към летвата, обърнат по гръб. Повдигнал краката си в последния момент и направил нов световен рекорд. Името му е Дик Фосбъри<@SITE_URLstrong>. Неговият метод, познат като Fosbury Flob<@SITE_URLstrong>, се използва и до днес. Той скочи по-високо, от който и да е друг в историята на този скос. Защото мислеше различно от всички останали. Той показа, че може да превърне едно обикновено обръщане в успех. Благодарен съм, че имам възможност да правя нещо различно и понякога то да е успешно.
VS: Твоят предпочитан дамски радио глас?
КВ:<@SITE_URLstrong> Прекалено е лично. Иначе – фин, елегантен, импулсивен, когато трябва, понякога строг, с правилна интонация, може и различен, дрезгав дори.
VS: А най-добрият мъжки?
КВ:<@SITE_URLstrong> Плътен. Такъв, който не ти позволява да се откъснеш от радиото. Спомням си как като малък слушах Уилис Къноувър<@SITE_URLstrong> и не можех да повярвам на ушите си. После Кейси Кейсъм<@SITE_URLstrong>. Слушах денонощно Radio Luxembourg<@SITE_URLstrong>, след това VOA Europe и т.н. Не мога да забравя и онези невероятни предавания по MTV на Пол Кинг<@SITE_URLstrong> и Рей Коукс<@SITE_URLstrong>. Страхотни времена.
VS: Добре ли е според теб слушателят да познава лицето на любимия си водещ или радиогласовете са по-интересни така, анонимни?
Ето например как хубаво се случва с Митко Павлов, еднакво готин сутрин в Ретро радио и петък в “10-те най”.
КВ:<@SITE_URLstrong> Винаги се радвам, когато водещи в радиостанцията, за която работя, започват телевизионни предавания. Казвал съм го на Митко преди, ще го казвам на всеки следващ. Бих поощрил всеки от Дарик, който иска да направи телевизионно предаване. Това е голямо признание и няма как да скрия, че по този начин те рекламират и радиото, тъй като телевизията е изключително силна медия. Тъй че за мен е добре.
VS: Без радио не мога ... А ти?
КВ:<@SITE_URLstrong> Не мога. От малък съм така. От периода на първия апарат Селена та чак до днес. За спомените ми от безсънните нощи прекарани до радиоапарата мога да разказвам с часове.
VS: С какво се зарежда монитора на компютъра ти?
КВ:<@SITE_URLstrong> Нищо. Син или сив екран. И една отхапана ябълка.
VS: В нашите среди си известен и със страстта си към пътуванията. Миналата година направи фотоизложба Tokyo, Mon Amour. Да очакваме ли скоро Capetown, Mon amour, St. Moritz, Mon amour?
КВ:<@SITE_URLstrong> Преди два месеца бях в доста напреднала фаза за изложба East Coast vs. West<@SITE_URLstrong> Coast<@SITE_URLstrong>, но поради липса на време всичко е в лек застой. Става дума да Маями срещу Лос Анджелис<@SITE_URLstrong> или нещо подобно. Наскоро обаче се завърнах от Канада и там направих някои страхотни пътешествия – до Виктория, Уистлър, Ревълстоук<@SITE_URLstrong>… Може би това ще е следващата изложба.
Иначе, колкото и да е странно, винаги мечтая само за две дестинации – Африка<@SITE_URLstrong> (където и да е) и Япония<@SITE_URLstrong>. А в Сен Мориц<@SITE_URLstrong> все още не съм бил.
.jpg)
VS: С какво снимаш?
КВ:<@SITE_URLstrong> Обикновен фотоапарат, нищо особено. Абсолютно начинаещ съм. Дори и една книга не съм прочел.
VS: Тази есен имаш ли задължителна травъл дестинация?
КВ:<@SITE_URLstrong> Тя се случи буквално преди няколко седмици – Ванкувър. Колкото до мечтите ми – те са свързани с Нуук, Оукланд, Найроби, Коломбо.
VS: Къде си пиеш кафето сутрин? Защо там?
КВ:<@SITE_URLstrong> Ако имам време – всеки ден в Onda или Costa<@SITE_URLstrong>. Както и в лоби-бар на добър хотел. Такива места те откъсват от безсмислено забързаното и напрегнато ежедневие. Иначе, както пише Дилън Джоунс<@SITE_URLstrong> в книгата си, кафето се пие на крак, докато преглеждаш последната страница на FT<@SITE_URLstrong>. Задължително на крак, на две-три бързи глътки. Кафето трябва да е много късо еспресо. Но така казва Дилън Джоунс, а аз току-що изпих една чаша филтър-кафе. Какво да се прави, не винаги спазваме правилата.
VS: Твоят кандидат за кмет? А твоят кмет?
КВ:<@SITE_URLstrong> Аз съм малко странен гласоподавател, защото съм възпитан така, че никога не бих гласувал за кандидат, който не е с десни убеждения. Независимо колко е добър, начетен и т.н. Политическите ми убеждения са десни и това е. Тъй че съвсем естествено моят кандидат за кмет е Мартин Заимов. Харесва ми, че той мисли, работи, живее в настоящето. Годината все пак е 2007-а. За да успееш, трябва да си модерен и адекватен на съвремието, няма как.
VS: Важно ли е да е хубав?
КВ:<@SITE_URLstrong> Важно е да изглежда добре. Да има стил. Няма как, както казах, годината е 2007 и дори такива неща са важни.
VS: Трите неща, които влизат директно в гардероба ти за този сезон.
КВ:<@SITE_URLstrong> Едва ли ще има нещо ново в гардероба ми. Наистина не ми остава време за пазаруване. Навярно нов шал, хубава нова чанта, която задължително няма възможност да се носи през рамо, а само с две дръжки за ръка и кафяви кадифени обувки.
VS: Ако някой ти каже, че си fashion victim, ще се обидиш ли?
КВ:<@SITE_URLstrong> Не. Защото наистина е така.
VS: Етикетите, за които харчиш най-много?
КВ:<@SITE_URLstrong> Пазарувам умно и рядко харча безразсъдно. Но винаги пазарувам импулсивно.
Ако искам Ralph Lauren<@SITE_URLstrong>, намирам го на цена, която шокира (примерно при разпродажба във Filene's Basement<@SITE_URLstrong>). Странно е, че никога не съм си купувал парфюм, който ми харесва, но е от марка, която не харесвам. Сега се замислих за това. Например, дори и да не ми харесва много миризмата, веднага ще си купя парфюм на Narciso Rodriguez, Comme des Garcons<@SITE_URLstrong> или Etro.<@SITE_URLstrong>
VS: Ако беше марка, коя щеше да бъдеш?
КВ:<@SITE_URLstrong> Apple, Helmut Lang, Panerai, Porter, Ralph Lauren
VS: Drago&Rado, Capasca, Денил или Еrmenegildo Zegna?
КВ:<@SITE_URLstrong> Drago&Rado<@SITE_URLstrong>. В техен магазин мога да си купя нещо със затворени очи и пак няма да сгреша.
