Следва

Маржела

Face to Face с Асен Асенов

Журналистът и издател на сп. Едно Асен Асенов говори много откровено пред нас за състоянието на българската...

преди 14 години

Журналистът и издател на сп. Едно Асен Асенов говори много откровено пред нас за състоянието на българската култура в иначе славния ни път към заветната европейската интеграция. Нещата изобщо не изглеждат обнадеждаващи и най-лошото е, че на нашата Родина в лицето на управляващите не й е много до култура.

Затова пък Sofia Design Week, събитие, което се случи само преди месец, и което сп. Едно организира, получи огромна популярнст сред градската аудитория и успя да задоволи българската потребност за нещо случващо се в тясната ни европейска столица.

За предстоящите културни дестинации в София, за цената да организираш подобно мероприятие, за невежесвото, статичността и надеждите на обществото ни Асен Асенов не скри подробности.

Ето и целият ни разговор:

V. S. Първо, да си поговорим за Sofia Design Week, защото е феномен в българското културно пространство. Много ли сме закъснели с подобен род събития в европейски мащаб?
А. А. Sofia design week наистина e феномен в България и е първа стъпка в създаването на едно семейство, което произвежда добри идеи и работи в колаборация. Такива събития се случват по целия свят, включително в Сърбия, в Белград, вече с няколкогодишна традиция, и ние сме закъснели не само в сравнение с европейските страни, но и в сравнение с нашите съседи, които не са членове на европейския съюз и не толкова отдавна излязоха от война дори.

А иначе сп. Едно стартира три събития, които липсваха на средата, в нейната нормална европейска интеграция. Миналата година стартирахме с Dance Week, който беше последван от Sofia Arhitecture week. Тази година за първи път е Sofia Design week, което, според нас, мина повече от добре, показахме повече от 22 безплатни експозиции, 19 лектори, които са много важни имена в съвременния дизайн, между които, както знаете, арт директора на Лувъра, и доста други съпътстващи събития, между които уъркшопи и т.н.

V. S. Миналата година впечатлихте с Dance Week. Чуваха се прекрасни отзиви за фестивала?
A. A. Dance Week e другото важно събитие, което предстои да се случи тази година за втори път, пак през втората половина на септември. Ние смятаме, че неговата проява беше важна за българската културна среда от гледна точка на това, че е най-непопулярното изкуство в България и представите на българина за подобно изкуство са или доста закостенели, или много далеч от действителността. Не знам по каква причина, но България беше много изолирана от културните събития, които се случват по света преди появата на фестивала, защото Sofia Dance Week дава информация докъде се развива това изкуство. И е много важно градът и градските хора да припознаят този фестивал като свой.

V. S. А кой финансира подобни мероприятия?
А. А. Фестивалите, които се случват по света обикновено се финансират 50 % от общините и министерствата или по програма Култура на Европейската комисия, но тук в България съвсем не е така. А танцовото изкуство, както знаете, е доста скъпо изкуство. Спектаклите струват една и съща цена, както по света, така и в България. Пък не всичко зависи само от финансите, важни са и добрите контакти. Един фестивал, който показва наистина добри неща, обикновено е букнат за няколко години напред. Скоро, например, почина едно от големите имена в танцовия театър Тина Пол, а нейните спектакли бяха букнати за години напред… Представете си колко е трудно да се организира такова нещо. Защото освен въпроса с парите стои и въпроса с организацията – прокламация на тези фестивали по света се случват много, много рано, и освен това с много по-голям ресурс.
Виенският фестивал например продължава 30 дни и годишната му програма е между 100/120 спектакъла, говорим за мащаб, който е много далеч от нашия. Но поне това, което можем да направим за българската среда е да не я изолираме тотално от това, което се случва в останалия свят, защото аз не смятам, че България няма публика за този вид изкуство. Напротив.
Миналата година фестивалът беше видян от 30 хиляди души и според мен една много важна причина е шумната рекламна кампания, която направихме.
Това е супер интересно, супер достъпно за всички изкуство, което предизвиква много позитивни емоции и може да бъде гледано от всеки, който по някакъв начин участва в градския живот.

V. S. Има ли и държите ли на българското участие в тези софийски седмици?
А. А. Да, има български участия. Свързано е с това да разберем къде сме точно по отношение на изкуството, както и с отношението на държавата към такъв тип събития. Знаете ли, че единствения танцов състав, на който държавата плаща заплатите, е балет Арабеск, но никога не финансира проекти, които балетът да представя. Така че специално Sofia Dance Week е абсолютно частна инициатива и, слава Богу, срещна подкрепата на госпожа Фандъкова, бъдещ министър на образованието /вече действащ - б.ред./, тя дава подкрепа, която в сравнение с бюджета на събитието е много малка, но ние ценим това партньорство. От министъра на културата в предишното правителство получихме официален отказ за каквато й да било подкрепа, въпреки че миналата година те подкрепиха фестивала с нещо като 0,1 % от целия бюджет.


Каквото й да е основанието, начина по който се държа бившото Министерство на културата е показателно за това, какво беше отношението на държавата към културата. Тя подкрепяше в много по-голяма степен една мъртва, често псведо култура и тотално нямаше идея за това какво се случва по света, какъв е културният продукт, който да таргетира младите хора в България. Защото за младите тук това е основният проблем,  че не се предлага адекватен културен продукт. И е крайно време да спрем да си говорим колко голям проблем е чалгата в България, защото тя отдавна не е проблем. Това е една култура, която е реална, която трябва да приемем като такава и оттам нататък всички останали, които не харесват тази култура да създадат алтернатива, която също да е толкова популярна. И тъй като за всичко има място под слънцето, тези продукти са скромен опит да показваме такъв тип алтернативен продукт.

По отношения на Arhitecture Week тази година, което мога да кажа е, че за разлика от миналата, когато имаше повече лекционна част, тъй като тук присъстваше, мога да кажа, една много представителна извадка на френския авангард в архитектурата, тази година разширяваме събитието към по-голяма публика.
Миналата година беше таргетирано основно към архитекти и строителни предприемачи, тази година искаме да въвлечем целия град по начина, по който се опитахме в Sofia Design Week с няколко безплатни експозиции.
Едната изложба ще бъде на Моста на влюбените, другата ще се случи в Софийска градска художествена галерия.

Една от темите на Arhitecture Week тази година е възможно ли е да се прави качествена и добра архитектура в условия на криза, т.е може ли с малко пари да правим добри неща. И отговорът, колкото и невероятен да е, е еднозначен и той е – ДА!
Едно от доказателствата, които ние ще покажем по време на събитието, е една прекрасна изложба, представяща low cost проекти на различни дизайнери и архитекти от цял свят, които са направени с много малко и ограничени средства.
Така че архитектурата, това беше едно от посланията на Sofia Design Week, е добрите идеи често са с много малко пари. Защото градинката в квартала ни и цялата заобикаляща среда е свързана с добри идеи, не със възможности. И аз смятам, че колкото и да са ограничени възможностите на страната и на общината, смятам че могат да бъдат достигнати далеч по-добри резултати.
Факт е, че българското Черноморие можеше да не бъде толкова брутално и грозно застроено, защото със същите средства могат да бъдат направени прекрасни неща, без да се нарушава естествената природна среда. И вече е факт, че този отвратително строени хотели са празни. Туристите бяха много подценени, но те на са глупави и няма как да приемат нещо, което е супер евтино за сметка на доброто качество.

V. S. Да очакваме ли още от поредицата Sofia Week – Gourmet или Eco например...?
А. А. Не, спираме дотук. Това, което ще направим е, че ще се концентрираме в тези три събития. Предвиждаме старта на още един проект, но той е различен от всичко, което сме правили досега. Най-вереятно от следващата година, но е още в далечните планове. Тази година обаче се случват и трите ивента заедно, което е доста сериозно изпитание за нас, и от гледна точка да ги финансираме в условия на криза, и от гледна точка на това да се справим чисто организационно, за да можем да поддържаме едно добро ниво.

V. S. Има ли шанс тези три събития да се превърнат в международни на територията на България?!
А. А. Нека да не се лъжем, истината е, че ние в България не сме произвели нито едно културно събитие, което да е забелязано отвъд Дунава и да се е превърнало в международно. Дайте си сметка, че ние наричаме международни събития, събития, на които идват чужденци като участници, но никога не сме могли да привлечем международен зрителски интерес. Дайте си сметка, че Сърбия прави един огромен фестивал – Exit, в Нови Сад, който се рекламира минимум в осем страни. Посочете ми едно събитие, българско, което да се рекламира в други страни. Еднозначно е ясно, че проблемът не е в нас и не е в останалия свят.

Разбира се, тук има две изключения, които са добре забравени, едното категорично е Балетния конкурс във Варна, който вече много малко хора знаят, особено от новото поколение, и съм сигурен, че не знаят, че това е първият балетен конкурс в света. И аз категорично обвинявам българската държава затова, че е допуснала този феномен в момента да се поддържа едва от страна на организаторите с много малко ресурс.

Другото голямо събитие, случвало се някога в България е без съмнение Асамблеята на Людмила Живкова. Но истината е, че през последните 20 години, ние сме единствената страна в света, която няма лице пред останалите държави с някакъв културен ивент.

Аз бяха в Букурещ на концерт, ужасно много мои приятели пътуват на фестивала Еxit. В Белград има фестивал за танцов театър много отдавана с история от много отдавна. Има Белград Arhitecture week, Belgrad Design Week, и то доста отдавна.

Да не се лъжем, че това е международно събитие, което представя България по света. За да е такова трябва да се наливат частни продуценти от бизнеса, които да финансира тези ивенти, както и съдействието на общината. България не е получила нищо за финансиране по програма Kултура на Европейската комисия. Миналата година Венецианското биенале получи по тази програма милион и половина евро. Това са реални проекти, но за да могат да се случат с голям мащаб, трябва да се обединят усилията. Имаме качества и външна подкрепа, много хора с нужния опит, които биха могли да бъдат привлечени.

Това, което ние правим, са първи стъпки, това е само заявка, че такава неща могат да се случват на наша територия, а това какъв ще е мащабът им зависи от това доколко ще успеем да акумулираме интереса на публиката.

Не може Христо Стоичков да е единственото лице, което да ни представя пред света, ужасно много го ценя заради тази негова заслуга, но е смешно за нас, че ние развяваме Стоичков като наша национална гордост пред света.

V. S. Особено пък сега, в условията на криза, да популяризираш и възпитаваш култура е доста трудна задача?
A. A. Естествено, в момента сме в ситуация на изключително свит бюджет и аз пак съм озадачен, че в такъв момент Министерство на културата ни остави така – ако се давим, да се давим.  Те не знаят за какво става дума. Това са едно озлобени хора от собствената си битие, които вместо да се зарадват на някакъв опит да се направи нещо ново, те посрещат с пренебрежение. Хора, на които им е безразлично за културата. Кажете ми една медия или политическа сила, която да дебатира тема Култура. Няма такава.
И нека тогава да не плачем, че България е чалгаризирана. Митьо Пайнера чудесно си върши работата, професионално, и ако Министерство на културата си върши работата като Митьо Пайнера, ние щяхме да сме супер щастливи днес и да си говорим само позитивни неща. Да не се ядосваме на невежеството, трябва с общи усилия да добавяме позитивна среда. Нещата винаги са много прости.

V. S. А какви са тогава надеждите ви за София?!
А. А. Моята надежда спрямо София е София да се превърне в град, какъвто някога е била. София никога няма да има мащаба на Букурещ, нито мащаба на Белград. И нашето презрително отношение към румънците ни поставя в една много смешна позиция на комплексари, които никога не са стъпвали в Букуреш, но смятат, че градът много по-зле от нашия. А ние изглеждаме като една тъмна дупка, в която нищо не се случва.

Идете питайте в Министерството какво е това брейк денс например, дали го разпознават като култура. Те не го приемат. И причината да сме на това положение не е, че хората слушат чалга и са тъпи, причината е, че на адекватната част от публиката не се предлага адекватен културен продукт.

Вие си спомняте, че на изложбата на Леонардо в Софийска градска галерия, която е единствената галерия с признак на живот в цялата страна, опашката завиваше по малките улички, хората чакаха с часове, за да влязат… И причината за това е, че има адекватен културен продукт.
Ами какъв адекватен културен продукт да очакваме от Галерия за чуждестранно изкуство. То такова няма на света. Това съчетание "чуждестранно изкуство" е абсурдно. Какво означава - нашето и вашето изкуство ли?! Погледнете как изглежда НАЦИОНАЛНТА художествена галерия…това е срамота. Представете си един чужденец, който вижда надписа „Галерия за чуждестранно изкуство” и после вижда Националната галерия как изглежда, той веднага разбира къде се намира.

Това е нашето лице пред света, трябва да го осъзнаем. И от нас зависи този имидж да се промени в позитивна насока.

V.S. Благодаря! Успех на Sofia Dance Week, ще бъдем там!

More from View Sofia

More