Следва

Близначките Спенсър: пленителните племеннички на Даяна във Венеция

Face to Face: Милена Фучеджиева

Познавате онзи тип хора, които сякаш излъчват светлина. Милена е от тях.   

Celebrities преди 3 години

Милена Фучеджиева е писател, сценарист, човек на словото и на изкуството. Много по-млада от своите 59, тя излъчва женственост, примесена с желязно спокойствие, и сила, примесена с едва доловима уязвимост. Има прекрасна фигура, за която по-долу разказваме как поддържа, изградени стилови навици, които с радост споделя, и увлекателен маниер на общуване, който срещаме все по-рядко.



Поводите за това интервю са повече от тези, които ще изброим - стартът на втория сезон на "Пътят на честта" по Нова, на който Милена е сценарист, на 14 септември, ситуацията в  България, паралелите между нашия свят и другия, жените като грамадна сила, ранната есен и събуждането на съзнанието, и още, и още.

Четем с наслада, защото е много приятно да имаш събеседник, от когото учиш >>>   

Милена пристига в Редакцията с пакет бадеми. Сияе в цвят и настроение. Питаме за дрехите й, на минутата.
Милена Фучеджиева:
Ризата ми е Massimo Duti (Масимо Дути), пазарувам от тях и от Зара. Полата е стара, сигурно на 20 години, една от вещите, които пазя и не съм изхвърлила, явно си я обичам. И Крокс, аз много обичам Крокс, имам повече от 4-5 чифта. През лятото обувки не слагам.

V.S.: Откъде пазаруваш?
M. Ф.:
Все повече оттук. Вече всичко, което го има в Америка, го има и тук. Massimo го има в Америка, но е много по-скъпо. Дъщеря ми, която много харесва стила им, ги обожава. И аз, особено саката им, и особено на разпродажба.
Бел.ред. Дъщерята на Милена Фучеджиева - Радина - се занимава с енергия и климат, вицепрезидент е по регулациите в едно от най-големите НПО-та в Америка - IPAC. Завършва право в Пейс Юнивърсити - първият университет в САЩ, който предлага специалността Право на околната среда. Там преподава Робърт Кенеди-джуниър, основна причина Радина да избере програмата – преди Кенеди да стане анти-ваксър, сега е разочарована от него. Радина работи от вкъщи откакто е на тази позиция, не заради Ковид. IPAC работят така от години.

Снимка: Facebook

V.S.: Радина работи от дома си, ти също. Всички ли ще работим хоум офис след няколко години?
М. Ф.:
Да, според мен това е необратима тенденция. Смятам, че работодателите трябва да дават възможност за избор на служителите си, аз лично съм сигурна, че ефективността на работа в този случай е дори по-висока отколкото ако си на работа в офис.

V.S.: А психиката как я пазим при такава изолация?
М.Ф.:
Ами, не е хубаво. Радина си прекарва дните вкъщи. Нае си по-голям апартамент и съвместява. Между другото, всичко това се отразява на пазара на имоти, част от офис-предприемачите ще фалират, защото младите хора, които са все още без семейство, ако преди са търсили едностайни апартаменти, сега искат по-големи, за да може едната стая да им е офис. Дори да са със семейства, пак се търси една стая отгоре за кабинет или офис. Това се отразява по неочакван начин на икономиката. Но не е добре за социалните контакти. Вярно е, че си пак по цял ден с хора, но това е на екран, което няма нищо общо с личното общуване.

V.S.: Колко квадратни метра стигат на един здрав дух да ги обитава?
М.Ф.:
Не мисля, че едното има общо с другото. Ако на човек му е здрав духът, той може да бъде щастлив и в едно студио 25 квадрата.

V.S.: Къде би инвестирала повече в едно студио - в София или в някой американски град?
М.Ф.:
В американски град.

V.S.: Защо? Не виждаш София като адекватно място за инвестиция?
М.Ф.:
София си е напълно адекватно място за инвестиция, но моето бъдещето е свързано с Америка, защото дъщеря ми е там. Само заради това. Ако тя беше тук, щях да инвестирам тук. Тук имам апартамент, който ни е достатъчен.

V.S.: Тя не иска да си идва тук?
М.Ф.:
Радина идва 2 пъти в годината в България, за да се види не само с мен, но и с баба си. Тя е навън от 8-годишна, тя си е американка. Аз съм тази, която ще трябва да се съобрази в един момент. Сега прекарвам в Америка по месец в годината, ако мога да прекарвам по 2-3 месеца около Радина, за мен ще е идеално.

V.S.: В кой град?
М.Ф.:
Денвър. Радина се премести там от Ню Йорк в разгара на пандемията. Тогава я поканиха на интервю за IPAC, а и шефът й и семейството му се преместиха и тя ги последва. Аз съм много доволна, много по-спокойно е там.

V.S.: Кои са петте най-интересни и важни готини града в САЩ, за да придобие човек, отишъл на екскурзия или пътешествие, достатъчни впечатления от Америка?
М.Ф.:
Е, те ся ясни. Ню Йорк, Лос Анджелис, Сан Франциско, Чикаго и може би Филаделфия.

V.S.: Кое й е най-противното на Америка тогава? Всички искат да ходят там, но не всичко е цветя и рози, със сигурност. А масово млади хора искат да отидат там.
М.Ф.:
За противно не може да се говори. За мен няма нищо противно в Америка, нито в България. Аз живея от малка с идеята за Америка, майка ми беше влюбена в Америка, дядо ми е тръгнал да бяга натам от Солун - той е учил там, но брат му го е свалил от кораба. Но днес вече Америка е достъпна, не е както някога. Аз съм дете на комунизма и за мен тя беше огромна мечта. И винаги ще я обичам. Америка те научава на някои неща, понякога брутално, но по начин, който е страшно полезен за целия ти живот, където и да си след това. Просто е невероятно място за превъзпитание. Учи те на свобода и отговорност. Вероятно и в Западна Европа е така, но където и да си в Европа, ти си на два часа от България със самолет. Което само по себе си е разглезваща мисъл. Докато когато си на оня край на света и те дели цял океан, и не можеш да се качиш на самолета и да си отидеш при мама и тати, и Шишман и Раковска са ужасно далече, мисленето ти неизбежно се променя. Там се чувстваш сам, изолиран, без опора и това е много важно за един млад човек; да се почувства по този начин, за да може да се научи да се бори. Потъни или плувай, казват американците.

V.S.: Ама не всички имат потенциала за това изпитание.
М.Ф.:
Напротив, всички го имат. Като опре ножът до кокала потенциалът се развива много добре. Аз съм малко Макаренко и към себе си. Америка е преобразяващ опит, несравним с нищо. Принципно всеки емигрант носи една двойственост в себе си и повечето от нас биха избрали да живеем и на двете места, освен много малко хора, може би, които биха казали: аз ще съм само в Америка и толкова, за България не ми пука.


Малката Милена, сн. Иван Цонев (Facebook)

V.S.: Мислиш ли, че ще настъпи "комунизъм" тук отново?
М.Ф.:
О, това е толкова отегчително... Не, няма да настъпи комунизъм тук, просто защото има предостатъчно хора, които няма до позволим. Има икономически обструкции, за да стане комунизъм, трябва да се затвори икономиката, да ни се вземат телефоните и компютрите, да ни спрат интернета и т.н. Как ще стане, малките няма да позволят. А и американците няма да оставят това да се случи. Дето се казва, ние може да не се опазим, но България е стратегически важна, така че няма как да стане. Виж колко усилия и пари се влагат тук. Обучават хора, занимават се с младите, провеждат сериозна дейност. Невинаги съм съгласна с всичко, но битката за България няма да е лесна и няма да я дадат така – и слава богу.

V.S.: Ти си активна в социалните мрежи. Смущава ли те цензурата там, много често профили и публикации се докладват, защото на някого не му харесва казаното. Защо изобщо някой трие и докладва?
М.Ф.:
Защото политически не изнася на някои. Въпросът не е кой докладва. Въпросът е кой не докладва. Аз никога не докладвам, презирам това още от училище.

V.S.: Какво помниш от училище?
М.Ф.:
Учих във Френската гимназия, но бях много непокорна и ме изключиха. После завърших Първа гимназия.

V.S.: Как го преживя това, навремето едно изключване беше драма за цялото семейство...
М.Ф.:
Ами, беше сложно. Аз бях тарторът на една група от 6-7 съученика от нашия клас, само мен ме изключиха, другите ги разформироваха по други паралелки. Трябваше да махнат подстрекателя. За мен беше тежко, защото като дъщеря на човек, който по време на комунизма (Дико Фучеджиев, по-късно директор на НТ "Иван Вазов") беше културно аташе в Париж, бях живяла три години в Париж в тази най-важна възраст - между 12 и 15-годишна. Животът отвъд желязната завеса много ме обърка след като се прибрахме в България, защото в Париж видях свят за който не разбирах защо трябва да ни е вражески. Сблъсках се с истината - и с лъжата за него. Бях на възраст в която не можех да разбера защо директорът на Френската ми казва: "Не може да си на опашка, трябва да си на две плитки. Не може да ти се подават джинси под престилката, трябва да си с незнам какви си панталони. Не може еди кво си и еди кво си". И аз в един момент започнах пуберския бунт, казах си: "Абе, я си гледайте рабтотата, ще си правя квото си искам", което ми коства поведението. А и много други неща впоследствие. Преди Америка Франция промени живота ми.
Баща ми не беше създаден за родител. Преживяваше тежко тези неща и оставяше майка ми да се занимава със зулумите ми. Тя ходеше до едно време на родителски срещи и на последната, на която отиде, срещу нея се изправил бащата на мой съученик, който беше голям лекар в Пирогов. Аз бях донесла от Париж списания с рок и поп звезди и плочи – нещо невиждано тук - и ги давах на съучениците си, и този баща казва на майка ми с остър тон: "Вашата дъщеря развращава децата ни. Озаптете си детето. Тя е лошо влияние". Горката ми майка се прибра и повече на родителска среща не стъпи. После ме изключиха.

V.S.: Какви уроци научи от двата си рода, от жените конкретно?
М.Ф.:
Уроците са тежки. Баща ми напусна майка ми когато бях на 19, точно след катастрофата (Милена преживява тежка катастрофа, при която загива годеникът й, а тя е бременна с Радина. След катастрофата заминава за Америка, където живее 20 години). Имах много властна баба по майчина линия, която всъщност ме възпита основно. Баща ми и майка ми си бяха свободни електрони, интелектуалци. Дължа безкрайно много на всички тях, аз съм съвкупност от различните неща, които са ми дали, но женското начало по майчина линия е много силно. Моята леля, сестрата на баба ми, е Невена Тошева, един от най-големите български документални режисьори - тя прави първия документален филм за Ванга. Майка ми беше редактор на филма. Единственото, което Ванга беше казала на майка ми първата година след като заминах за Америка, беше да не си помислям да се връщам в България, че ще се оправя. Това беше посланието и така и стана. Аз се върнах вече като се бях оправила.

Много силни жени със силна индивидуалност, с напредничави разбирания за ролята на жената в обществото и в семейството, непатриархални, непризнаващи авторитети... Леля ми беше абсолютен работохолик, тя сама си монтираше филмите, беше непрекъснато по снимки, по командировки, майки ми също беше така. Баба ми е завършила агрономство, водила е всякакви курсове, за какво ли не, даже по отглеждане на копринени буби - има снимки в едни отрупани с буби стаи, това преди 9-ти септември 1944-та. Изключително културни жени, които страшно много четяха. Майки ми е с две висши образования, завършила е журналистика и театрознание, но именно тя беше най-крехката от цялата женска фамилия. Животът й беше сложен и тя трудно го понасяше от едни години нататък. Аз съм по-скоро биткаджийка като баба ми и леля ми Невена.

V.S.: Още ли си опърничавата Милена от детството си?
М.Ф.:
С възрастта станах по-диалогична и вече си избирам битките много внимателно. Не искам енергията ми да отива напразно. Това е особено чувство, идва с годините - човек започва да пести душата си. Да се грижи за нея, защото е минала през толкова много различни емоциии, изпитания, трудности. Не мога вече да си позволя да я раздавам, както съм я раздавала. Много удари, негативизъм, злоба, омраза, и човек или става със слонска кожа и продължава да се бие, без да му пука, или просто се превръща в отдалечен наблюдател на битките. Смятам че съм по-ценна с нещата, които създавам и ще създавам - сериали, филми, книги, отколкото да съм общественик. Ако исках битки, щях да вляза в политиката.

V.S.: Получавала ли си покана?
М.Ф.:
Недиректна. Поканиха ме на разговор, който отказах. Никога няма да вляза в политиката. Имам лошия опит на моя баща, който беше ангажиран политически с предишната власт и знам какво това му костваше. Той беше изключително чувствителен човек, добър писател, който обаче пожертва спокойствието си за да бъде директор на Народния театър. Най-дългогодишния директор. Народният театър беше част от политиката преди промените. Предлагали са ми длъжности, свързани с култура на високо ниво, но съм отказвала. Бих била употребена, а аз не искам да бъда боксова круша на сульо и пульо. Имам друга мисия в живота.

V.S.: Какво прави една жена атрактивна? Атрактивна в сексуално-привлекателния смисъл без отлика на възраст и външни белези на хармоничност - симетрия, нос, уста и пр. общоприет стандарт.
М.Ф.:
Аз съм нехармонична, но имам самочувствието на добре изглеждаща, харесвана жена. В самочувствието се корени до голяма степен и атрактивността. Мъжете го надушват отдалече. Може да не си толкова атрактивна, но имаш ли самочувствие на реализирана жена, събуждаш интерес. Никой смислен мъж не се интересува само от опаковката. От една възраст нататък не можеш да печелиш само с външност, други неща стават важни. И все пак младостта си е младост, едно младо момиче може и да няма толкова дълги крака, колкото моите, но ако застане до мен, много е вероятно мъжът да предпочете по-младата жена. Това е реалността. И мъжете и жените ставаме незабележими с възрастта. Важното е да сме забележими с това, че сме смислени хора.

V.S.: За или против брака?
М.Ф.:
Опитът на родителите ми не беше в полза на брака и винаги съм бягала от семейството в традиционния му вид, макар и да имам един брак зад гърба си. Ако си човек, който обича работата си и иска да се развива, няма как да работиш само по един проект, трябва да движиш поне 3-4 едновременно, за да се реализира един. Няма как да бъдеш така отдаден на половинката си, колкото например една жена, която от 9 до 5 е на работа и която, напускайки офиса, изчиства главата и оттам нататък е отдадена на семейството. Сложно е при хората със свободни професии, трудно ни разбират. Това мъжете много не го обичат. Трябва да имаш от другата страна също така свободомислещ човек, за да те приеме каквато си, но за съжаление рядко се случва. Повечето мъже в България имат скрита нужда от нещо като слугиня/майка до себе си, което е разочароващо.

V.S.: Сблъсквала ли си се с подобни очаквания във връзките си?
М.Ф.:
Не, никой не е очаквал подобно нещо от мен. Избирала съм мъже, които поне малко разбират коя съм. Но аз не говоря за слугинския манталитет като за чистене и готвене. Слугинският манталитет е женен за комплексарския манталитет. Тя му доказва, че той е господарят. Той се ласкае от това. В Америка пък е явен матриархат, което също е неприятно, особено когато идваш от страна като нашата. Все пак ние сме формирани тук. И се развива една лека шизофрения - търсиш някого, който хем да го има това, господарското, хем да ти дава пълна свобода. Мъка, както се казва. Но аз вече се смея на тези неща. Слава Богу, идва момент, в който човек започва да се смее на тези неща. Това е свободата, друга няма. Да ти е смешно.

V.S.: С какво не бива компромис? В лично качество, не като жена?
М.Ф.:
Какъвто и да е опитът да се ограничи моята свобода, той е обречен на неуспех. Свободата ми означава съобразяване: примерно в тези три месеца имам извънредно работно натоварване, и предупреждавам най-приятелски, че буквално няма да имам сили да съм така заедно както обикновено. Работя много за да живея нормално, няма кой да ми плаща сметките. В момента, в който не разбират това, за мен е ограничаване на свободата. Дори и най-широко скроени мъже са егоисти, защото винаги са се намирали жени, която им прощават всичко. Това е голям проблем. Има твърде много жени, които са склонни на ужасни компромиси, за да имат мъжа до себе си. А това вреди на равноправните отношения. Тези жени създават разглезени мъже. И това е верига от грешки направени от друга, които ти се отразяват вторично. Може да имам връзка, може и да нямам, може и да умра сама, така или иначе всеки умира сам. А мъжете на всичкото отгоре умират преди жените. Не можеш да измамиш природата. Затова искам да ми върви това, което най-много обичам. А това, което най-много обичам след детето ми, е работата ми, защото тя не зависи от лошите последици от нечии чужди отношения, а само от мен. Старая се да не лъжа никого. Но и не понасям да ми налагат заблудите си.

V.S.: 59 години е прекрасно число. Разтълкувай ни го.
М.Ф.:
Най-хубавият период в живота ми. Изчезването на циклите на хормоните и ежемесечното им емоционално избухване, е освобождение, което е прекрасно и в хармония с леко отчуждения съвременнен начин на живот. Човек трябва да обръща изключително внимание на физиката си - спорт, храна, здраве, да не се нагърбва с чужди проблеми, освен на хора, които наистина цени и обича. И които също го обичат. Взаимността е изключително важна. Да не оставя ничий чужд булшит да му влиза в аурата. Осъзнаваш колко е ценен живота, каква прекрасна отговорност е, виждаш колко хора умират, просто изчезват, и трябва да се живее пълноценно. А единственият начин да се живее пълноценно е, ако си здрав. Сега, Господ си взима и хора, които тичат от сутрин до вечер, не пият, не пушат и т.н., аз не съм от тях, но правя всичко по силите ми да съм максимално здрава.

V.S.: Какво си изключила от режима си и как би определила този твой режим?
М.Ф.:
Ами, не закусвам. Пия много дълго кафе с мляко и мед. Ако закусвам, пълнея. Друго нещо ми е свареният лимец, който ям с кисело мляко, ленено семе, всякакви глупости вътре - конопено семе, спирулина, купувам си ги от BILLA, имат добър био щанд.
Като се връщам от плуване в петък винаги спирам в BILLA, защото тогава имат много добри цени на всичко. Сутрин на гладно пия задължително една супена лъжица черен кимион, плюс чаша вода. За всичко е полезно. В Ремедиум продават много добро масло от черен кимион 1 литър за 90 лева, трае месеци. Като го изпия, малко почивка и започвам друго масло - от бял трън, например, нерафинирано, с утайката. Вкъщи винаги имам масла, конопено, ленено и т.н. Холестеролът ми е леко повишен, а не обичам риба и няма откъде да си взимам омега 3 и мастните киселини, затова започнах да пия тия масла. С маслата и лимеца регулирах холестерола. Гледам да спя поне 8 часа. По-късно от 6 вечерта избягвам да се храня.

Ям каквото ми се яде - обичам да си хапвам. Всякаква храна. Тайландският ресторант Royal Thai на "Шишман" е много мое място, правят страхотни супи. Обожавам сушито в Мoshi Moshi, изключително е. Радина беше изумена, сравни го с най-добрите суши ресторанти в Ел Ей, с нея си говорим, че е невероятно, че имаме такива места тук, в София, пък не ги оценяваме. Пак там - фантастични сакета, японски драфт джин, хубава музика, същински оазис е това място. 
.......................................................................................................................................................................

Бел.ред. Moshi Moshi наистина е суши ресторант, съизмерим с най-доброто в света. Припомняме адреса: ул."Цар Калоян“ 6, в центъра на София; и препоръчваме да опитате. Резервираме на 088 550 5551.
...................................................................................................................................................................

Но каквото и да ям, задължително спортувам. Плувам поне 2 пъти в седмицата, ходя и на Витоша поне 2 пъти в седмицата.

V.S.: Хвърляш ли с охота - дрехи, предмети или си по-емоционална и пазиш?
М.Ф.: Не съм от пазещите, изобщо. Е, имам едни 10-15 неща, които пазя от безкрайно много време, без да ги нося. Защо, нямам отговор. Не мога де си позволя много вещи, защото апартаментът ми е стая и хол. Част ги давам в H&M, други дарявам. Имам неща, които отделям и свалям в мазето и после пак ги качвам. Имам и такива, които нося десетилетия - ето тази поличка например на GAP е от 20 години.

Бижута много обичам. Когато пътувам, обичам да си купя по някое бижу за спомен. Майка ми ме научи. Имаше навремето на "Ангел Кънчев" магазин на СБХ, мама ми купи едно сребърно пръстенче с коронка. Бях толкова щастлива. Майка ми ми носеше хубави неща, откъдето и да ходи. Научена съм да обичам бижутата. Не мога да си позволя скъпи, но без аксесоари не мърдам от къщи. Обичам големи пръстени.

V.S.: Суеверия някакви?
М.Ф.:
То не е суеверие, а вярване - вярвам в енергиите, които хората излъчват, т.е. ако почувствам в човека енергия, която ме отблъсква, приключвам контакта. Никога не изневерявам на вътрешното си чувство. Внимавам да не ме разколебават. Вярвам в лошите очи. Вярвам в сънищата си, приемам ги като интуиция. Предвиждат и лоши, и добри неща. Чета си хороскопа. Майка ми се занимаваше с астрология и нумерология, аз имам Луна в Скорпион. Сложна Луна за жена, но пък компенсирам с асцендент Везни.

V.S.: Какво четеш в момента?
М.Ф.:
"Райхът и България между 1931 и 1941 година". До мен винаги има някоя астрологическа книга. Освен втория сезон на "Пътят на честта", който очаквам с нетърпение да започне срещата си със зрителите другата седмица, работя и по един много интересен документален проект за Европейския писателски съюз, създаден от Гьобелс. Този бъдещ филм на който съм режисьор и сценарист, за мен като писател е много важен, тъй като засяга проблема за отговорността и морала на хората на изкуството. Думите имат значение, и Гьобелс е искал да ги използва за анти-човешки цели.

V.S.:  Благодарим ти, Милена!
М.Ф.:
Аз ви благодаря, беше ми страшно приятно.

More Celebrities