Readers’ Profile. Интериорните страсти на Ваня Димитрова

Преди седмица обявихме победителите в конкурса ни "Кът свиден и мил", което се оказа една страшно трудна задача, но не можем да отречем, че колкото и прекрасни да бяха всички кътчета, имаше няколко, които се откроиха като по и като най. Сред тях най-силно впечатление на читателите направи малкият, но страшно идеен дом на Ваня.

Както вече стана ясно, Ваня живее заедно с приятеля си Милен в общинско жилище. Mястото не е тяхна собственост, но двойката влага много усилия и желание, за да получи този резултат - едно уютно и хармонично местенце, което декорира с всевъзможни неща.

V. S. Откъде тази страст към интериора, Ваня?
Ваня: Ами, професионално. Занимавам се с проектиране на мебели и работя по разни интересни проекти за интериорен дизайн, та оттам ми е тази мания по декорацията и измисляне на разни идейни мебели за вкъщи.

V. S. Значи ли това, че този диван от снимките в конкурса е твое дело?
Ваня: Не точно, при мен важи принципът, че обущарят ходи бос, и мебелите вкъщи са основно преправени от стари, които някой ни е дал или аз съм намерила случайно в старо мазе, оправям ги малко, ушивам им възглавници за декорация и се получава. Но сме си правили с моя приятел мебели за вкъщи. Например шкафче, секция, гардеробче… Имаме някакви идеи, които се опитваме да правим вкъщи. Екип сме – аз измислям нещо, а той го реализира.
А този диван конкретно е втора употреба от един офис и макар че сега изглежда добре, е доста социалистически модел. Затова се наложи да го поукрася малко Масичката от снимките обаче си е наш дизайн и изработка, тя е съвсем елементарна като модел, искахме нещо, което да е на височината на дивана, за да можем като гледаме филм, да си слагаме краката някъде. И така от остатъците от гардероба и секцията се получи тази масичка, която пък декорирах с едни кошници вместо шкафчета.

V. S. Поздравления, много идейно и практично изглежда.
Ваня: Да, а е с много малко усилия. Иначе фотьойлът, който също е преправен от мен, ми отне доста време и работа. Наложи се да го оставя само по дървената му основа, смених всичко, дори и дунапрена на седалката, а после му сложих и нова дамаска.

V. S. А къде го намери този стар фотьойл?
Ваня: Захвърлен в гаража на родителите ми, от баба ми е, а върху него спяха едни големи кучета, които му бяха изяли дамската, беше ужасно мръсен, но го преобразих в чисто нов.

V. S. А Закачалката, тя каква история има?
Ваня: О, да и тя си е една реализирана идея. Просто ми трябваха няколко стикера, малко латекс, останал от ремонти в къщата на родителите ми и въображение.

Между другото имам блог, там си поствам разни неща, които съм правила.

V. S. Виждам една много авангардна лампа?
Ваня: Да, това е тел, с гирлянди от Икеа. А иначе последното, което направих е един поднос от стара кутия за инструменти на приятели ми, която беше за изхвърляне.

V. S. Да нямаш страст към баните, в блога ти има много проекти за бани?
Ваня: Не, това ми е най-омразното нещо. Просто се уча на разни програми за проектиране и това са компютърни проекти. Но нещо не ме влече натам.

V. S. А кое ти е голяма страст в интериора?
Ваня: Възглавниците. Много обичам възглавници. Купувам отвсякъде, правя им калъфки от всичко – стари ризи, пуловери, после ги преобразявам. В момента тези възглавнички от снимките, вече са със съвсем друга декорация. Често си меня предпочитанията и обичам да експериментирам.

V. S. Как си представяш идеалния си дом?
Ваня: Ами, аз винаги съм мечтала да живея в къща, родителите ми живеят в къща, свикнала съм от малка. Обичам да ми е тихо наоколо да имам двор. Мечтая за дом с френски прозорци, леки веещи се перденца и една много голяма веранда и задължително с орех или друго голямо дърво. И може би две големи кучета. И да има много стаи, в които да променям разни неща, а като ми омръзне едната стая, да се прехвърлям в другата. Аз съм такава, много обичам да променям интериора, хрумва ми нещо и го правя, после решавам да сменя цвета или пък да направя разместване.

V. S. Ние ти пожелаваме от сърце тази мечта да се сбъдне. Няма ли да ти е мъчно обаче за този малък апартамент под наем, в който си вложила толкова душа?
Ваня: Да, определено ще ми е мъчно, но аз винаги съм готова за промени, така че…

V. S. Само желание ли стига да направиш един дом красив или повече умения и чисто финансови възможности, какво ти подсказва твоят опит?
Ваня: Да, основно желанието е водещо! Аз например съм правила неща, които завършвам чак след година, за да стане така, както го искам. Впечатляват ме неща, които съм видяла някъде и ми хрумва, че може да претворя. Наистина най-вече желанието и страстта са важни.

V. S. Откъде да си купим хубави неща за декорация в София?
Ваня: Ами нямам специални места, тук в София такива магазини не са в изобилие. Пазарувам от обичайните големи вериги, както всички, но бих се радвала да има повече интересни места за декорация на добри цени.
Харесвам и стила на Laura Ashley, затова бяха изключително щастлива, когато разбрах, че съм спечелила ваучер за пазаруване от магазина в прекрасния ви конкурс.

V.S. За какво би похарчила много пари?
Ваня: Диван, определено обичам дивани, да е много мек, удобен и да потъвам в него, нещо като вашия /т.е. нашият, в редакцията, бел.ред/. За хубав диван наистина бих дала много пари, стига да ми „проговори”, както се казва.

След нашата среща, Ваня се оптрави към магазин Laura Ashley, където я очакваше справедливо спечеления в конкурса на Вю София ваучер, отдаде се на страстта си и ето какво написа в блога си дни по-късно:

"Ще се пръсна от кеф (няма да влизам в подробности какво още може, да си ударя в тавана). Наистина много ме зарадваха...и сега да ви покажа какво си избрах!
Няма да познаете... купих си възглавничка :), също така страхотна закачалка за дрехи (очертава се монтаж за моя Милен), кърпа за лице, и новата ни керамична съдинка(или захарница) за бонбони. И този път наистина се получи "Нашествието на Възглавничките"!"