Анатоли Георгиев е човек, който впечатлява веднага, щом го видиш. И не само заради високото чело и приветливия поглед, а защото е посветил живота си на успеха във всеки смисъл.
Самият той е директор-продажби на една от най-големите мобилни вериги в България, но не това е основната причина, поради която го потърсихме. Анатоли избира за своя мисия изследването модела на успешните хора и след това събира екип за направата на книгата „Моделът на успеха 22”.
На чаша кафе и фреш се срещнахме с него и разбрахме, че освен харизматичен, е и изключително сладкодумен. Заедно се опитахме да изкристализираме неопределеното понятие „успех” и да разберем какво е нужно да успеем в България.
V. S. Разкажи за успешните начинания в живота ти.
А. Г. Ами то е малко нескромно да се хваля със собствените си успехи. Нали знаеш, в цирка е много важно кучето да си изпълни номера. Така и в живота, трябва да имаш точно формулирани цели и да успееш „да си изпълниш номера”. За мен успехът не се измерва с пари, а с постижения. Аз съм много щастлив, че работя това, което искам, всеки ден постигам резултати и ги надскачам, по този начин надскачам себе си. Затова се чувствам успял човек.
Когато напуснах България през 1997 година, това бе преломен момент за мен. Работех в Южна Африка три години в областта на ресторантьорството, но още тогава знаех, че искам да се занимавам с продажби и да изследвам модела на успешните хора. Защото според мен този модел е универсален и ако разбереш основните стъпки и упражнения, които да следваш, може да постигнеш желания успех.
Затова престоят ми в чужбина ми даде много, научи ме на много и там си изясних следващите цели.
V. S. Тогава кое те накара да се върнеш в България? Имаше ли я емоционалната страна – меланхолията?
А. Г. Не, при мен нямаше толкова тъга по страната, колкото усетих, че 2000 година в България тепърва започваха да се развиват продажбите в по-големите компании и трябваше да се върна. Виждах, че моите цели – да имам поле за развитие, компанията да има международна изява, да има добра бонусна система при постигане на желаните резултати – могат да бъдат постигнати. Използвах момента в България, когато се отваряха перспективи за мен. Разбира се, докато намеря желаната компания отказах доста възможности за работа, които не ме удовлетворяваха. Но си бях набелязал какво искам от работата си и си следвах целите.
V. S. Ти вече имаш опит с успели българи. Как според теб се успява в България? Особено в период на криза?
А. Г. Изключително много се дразня на негативизма на българина. На това, че според него „продажба” е мръсна дума. Няма такова нещо. Българинът трябва да се научи да се „продава” успешно. Ние всеки ден продаваме себе си. Дори за едно интервю за работа трябва да се продадеш по най-добрия начин. Няма нищо некоректно в една продажба. Всяко нещо си има цена, разбира се. Но ако при първия сблъсък се откажеш или си кажеш „другият е успял, защото е имал пари или е бил брат на някого”, тогава нямаш шанс.
Според мен кризата в България е повече в мисленето, в нагласата, че си в тежък период. Ако ти си щастлив с това, което правиш, ако всеки ден надминаваш себе си и преодоляваш лични предизвикателства, тогава няма значение в България ли си или в чужбина. Аз съм на мнение, че българите, които бягат в чужбина, не са по-щастливи. Мястото и хората не те правят щастлив, а ти самият да развиваш качествата си всеки ден. Трябва да следваш философията на „позитивния егоизъм” – когато обичаш себе си, тогава може да си успешен, независимо в България или по света. Това също е част от техниките за успех в книгата „Моделът на успеха 22”.
V. S. Как дойде идеята за тази книга?
А. Г. Аз никога не съм си мислел, че на 42 години ще издавам книга. Но при престоя ми в чужбина се запознах с Тони Робъртс и други световноизвестни личности, които ми дадоха своя пример и ме мотивираха да започна да се интересувам от приложна психология. Така това ми стана хоби. Някои обичат да гледат мачове, други да пият бира, пък аз исках да разбера какво прави успешните хора толкова успешни, да „сваля” техния модел.
Като дойдох в България идеята зрееше, запознах се с нужните хора, намерих спонсори и след това започнахме да избираме хората. Трябваше да ги проучим обстойно, да им знаем предимствата, слабостите, нужни ни бяха поне три дни преди интервюто, за да съберем информацията за тях. Искахме те да са с неопетнена репутация, които не са били компрометирани скандално. Решихме да са 22, заради годините от прехода, които са минали.
V. S. Защо именно тези 22 българи?
А. Г. Тези са първите, които се съгласиха да участват в проекта. Имаше много, които отказаха или пък искаха пари. Което беше странно за нас, защото каузата е благотворителна и за нас не беше редно да даваме хонорари. Например, един от много успешните българи, който по интервюта е много положителен, ни искаше сумата от 20 хиляди лева. Това беше изключително странно за нас. Няма да споменавам името, защото не е коректно, но имахме такива случаи.
V. S. С кого от интервюираните ти беше най-трудно?
А. Г. Най-трудно беше с премиерите – Сакскобургорски, Станишев и Борисов. Те имат разпределени графици и трябваше да се вместим в тях. С Ралица Василева също беше дълъг процес, трябваше да убеждаваме екипа на CNN кои сме и какво искаме.
V. S. Има ли някоя история на успял българин, която ти стана любима? Кой от тях ти е бил най-интересен?
А. Г. Не мога да кажа, че имам любимци, но пътят към успеха на повечето е изключително интересен. Например Саша Безуханова прави чудеса в най-голямата криза в България през 1997 година, тя създава първото предприятие за България на компютърен гигант и се издига до най-високата позиция в него. При професор Чирков и при Александър Морфов също имаме много интересни истории.
Може би една от най-страхотните истории е на Котоошу. Не мога в никакъв случай да кажа, че ми е любимец. Но е страшно интересен. Той отива в едно затворено общество в Япония и започва от най-ниското ниво – става чирак. За един чужденец, който не знае нито дума на японски, е голямо предизвикателство да се развие в тази страна. В Япония има много ясно разграничение на йерархията и степените в обществото. Котоошу полага много усилия, зверски тренировки, за да постигне световната слава и одобрението на японците.
Но всяка една история е пълна с трудности и изпитания. Мен са ме питали защо например царят е сред селекцията, какво му е интересното, нали се е родил цар. Да, но колко време е бил цар, какво се случва преди и след управлението му, на него също не му е било лесно. Малко хора знаят колко години е бил в изгнание и какво му е коствала тази титла.
V. S. Безспорно е, че сте избрали много забележителни личности. Успехът и благотворителността обаче вървят ръка за ръка. Затова ли създадохте фондацията „Училище за успех”?
А. Г. Решихме, че трябва не просто да предложим модела на успеха, но и да помогнем на деца в неравностойно положение да развиват качествата си. И не само на тях, на всички желаещи, независимо на каква възраст. Нарекохме фондацията така, защото имаме идея да започнем семинари в София и в последствие из страната по програма „Урок по успех”, да привлечем специалисти в различни области, които да предлагат практични техники за успяване. В България никой не те учи какви качества трябва да развиваш, за да си успешен. Да, нужно е да имаш добро образование, да знаеш английски и „Ексел”, но без да развиваш качествата си и без практика си загубен.
V. S. Да, това е една революционна идея за България, която се надяваме и университетите да подемат.
А. Г. Да, аз имам надежда, че малко по малко образованието в България се поправя. Тук не сме отворени към промяна. Дразня се на разни преподаватели и различни хора, които не умеят или не искат да споделят знанието си. Ама нали знанието е за да се споделя, за какво да си го държиш за себе си. Загубен си, ако дейността, с която се занимаваш не е в полза на хората. Пак стигаме до продаването. Колкото и магистратури да натрупаш, ако не умееш да се продадеш, закъде си?
Много полезни биха били лекции за финансова грамотност, но не само. Основното е да се наблегне на личностното развитие.
V. S. Можеш ли да ни подскажеш от твоя опит кои са положителните качества, които гарантират успеха?
А. Г. Преди всичко трябва да имаш ясни и конкретни цели. Аз вярвам в положителното мислене, но според мен теорията от филма „Тайната” е пълна измислица. Не може да стоиш и да мислиш по цял ден за голяма къща в Маями и да чакаш да дойде някой да ти почука на вратата, за да я направиш и да си постигнеш мечтата. Да, нужна е позитивна нагласа и визуализация, но повече са нужни психологически техники, които да развият качествата, които всеки има, дори да са само на подсъзнателно ниво. Хората трябва да се научат да изживяват успеха.
Всеки човек се ражда с определени качества, които трябва да развива от малък. Някои са по-облагодетелствани с пример в семейството или ген, който също е важен. По-важни обаче са две основни неща – първо, много силен ролеви модел, от който да взима пример и, второ, упражняване на качествата упоритост, самоувереност, комуникативност и други, които са описани в книгата „Модел на успеха 22” и които да се прилагат в семинарите на програма „Урок по успех”. С тази идея дойде и фондацията.
V. S. Успешните българи дариха ли нещо повече от историите си?
А. Г. Ами ние имаме идея да тръгнем на турне из страната, за да представяме книгата и получихме съдействието на някои от тях, така че с това се надяваме да помогнат на каузата.
V. S. Да очакваме ли, че ще има продължение на „Моделът на успеха 22”?
А. Г. Да, мислим да направим продължение. Новата книга ще бъде изцяло с практическа насоченост, в която много просто и ясно са изложени стъпките за развиване на качествата за успех. Трябва обаче да си отворен към развиване на уменията и знанията си, да си готов за промяна на негативите си. Тя не бива да става насила.
Преди всичко обаче ще има практики как да усвоиш философията на „позитивния егоизъм”.
V. S. А ако трябва да напишеш книга за най-успешните световни лица, кои са първите пет, които ти хрумват веднага?
А. Г. Първият е Ричард Брансън. Той е луд и точно това много ми харесва. Първо той ми идва в съзнанието. Даже ние имаме идея да се срещнем с него и да му вземем интервю. Много готин тип. Харесва ми, че с каквото и да се захване, има мисия, ясна визия как да постигне набелязаното. Във всеки един момент той може да каже, че животът му не е изживян напразно. Харесва ми, че е пират.
V. S. Той ли е човекът, който те вдъхновява?
А. Г. Да, определено. Той е първият, към който ще се обърна от успешните световни лица.
Другият, за когото се сещам е Стив Джобс, макар вече да не е сред живите. И двамата са променили света на високите технологии, макар да са много различни като характери. Единият е много комуникативен и ексцентричен, а другият е много вглъбен в работата си. И двамата са ми изключително интересни модели.
V. S. И за финал, нека обобщим откъде трябва да започнем, за да стигнем върха, за да успеем?
А. Г. Преди всичко трябва да си избереш един успешен модел и да го следваш. Да наблюдаваш действията на този човек, да разбереш какви качества са го издигнали, дори маниерите му. Нещата са простички, но не е лесно да преодоляваш себе си. За да си успешен, трябва да имаш ясна идея какво искаш да правиш в живота си и да я следваш.
More from View Sofia
SUCCESS&THE CITY: Илияна Раева - да успееш въпреки
Миналата седмица стартирахме поредицата ни Success and the cit, в която решихме да оборим общо приетото схващане...
SUCCESS&THE CITY: Делян и Марияна от магазин BLOCK и любовта им към уникалните street неща
Виждаме се с още 3-4 такива магазина и с развита пълна линия дрехи BLOK, с колекции 3-4 пъти годишно и разнообразие от продукти. И да обуем цяла София в SUPRA....
SUCCESS&THE CITY: Еми и Алек от бистро Comercial. Успех е когато правиш всичко с кеф
За да се почувстваме истински европейци ни липсват много неща, но добрите заведения малко по малко спират да...
