Всички знаем каква е ситуация в момента у нас. Дни по-рано група студенти блокираха зала 272 на Софийския университет, като обявиха "безсрочна и ефективна" окупация на ректората до оставката на правителството на Пламен Орешарски, и цялото медийно, обществено и политическо внимание се насочи към висящите в червено напдиси от сградата на Алма Матер в очакване на последиците от това. Примерът им последваха и други висши учебни заведения страната.
За настроенията на младите хора спрямо случващото се, попитахме четирима редактори от екипа на ViewSofia, редовни студенти в различните ВУЗ-ове у нас, които изложиха накратко позициите си в подкрепа или не своите колеги. Ето и техните мнения:
Мария Н. - ДА!
Подкрепям студентския протест. Истината е, че когато университетът като институция протестира, правителствата падат. Очевидно е, че настоящият кабинет не желае да подаде оставка, а мнозинството от млади, будни и образовани българи искат именно това.
Окупацията на Софийския университет за мен лично е една добра възможност да бъде предизвикан диалог с високопоставените фигури относно проблемите в страната.
Според мен студентите искат прозрачност, искат отговори на въпроси, които стоят без отговор години наред.
Безсмислено е да се учи, да се провеждат лекции в държава, в която решенията се взимат задкулисно. В момента по-важно е бъдещето на младите хора, отколкото няколко пропуснати учебни занятия.
Колкото по-бързо правителството подаде оставка, толкова по-скоро учебният процес ще бъде възобновен.
Джулия Д.- ДА/НЕ
Аз не съм наясно с исканията на протестиращите студенти, а и по принцип винаги стоя далеч от подобни изяви, предпочитам да бъда неутрална.
Не съм убедена, че самите те са наясно какво точно постигат и какво точно искат да постигнат с действията си. Доколкото разбирам се оформя и контра протест, което за пореден път говори колко „информирани” и „ориентирани” са протестиращите. Не съм виждала никъде по света нещо подобно. Явно е някакъв тренд, характерен за нашите ширини.
Запазвам си позицията на Швейцария, както винаги.
Тереза В.- ДА
Студентите винаги са били искрата, която поддържа живо обществото. Ние сме бъдещето на държавата и точно поради тази причина сме онези, които трябва да са най-разтревожени за съдбата на страната и най-активни в обществено-политически събития.
Хаштагът ДансWithMe се разпространи светкавично и напълни социалните мрежи, а самият протест, който вече продължава над 135 дни се превърна в традиция със своите викове за „Оставка!”. На правителството, разбира се, вече не прави никакво впечатление събиращата се тълпа от негодуващи граждани пред Народното събрание, а при самите протестиращи се вижда една умора от това, че властващите не чуват и не реагират на исканията.
От миналата седмица група студенти окупираха зала 272 на Философския факултет на СУ. Де факто те са в грубо нарушение спрямо правилника на университета. Но нали висшите учебни заведения са за нас, студентите? Нали от тези „храмове” ние трябва да черпим знания и вдъхновение (тук ще пропуснем да обсъдим колко всъщност знания и практически умения дава българската образователна система)? Ние сме важното звено във ВУЗ-овете! Преподавател ли е този, който няма аудитория? Може ли да се нарече „университет”, сграда с празни зали? Нали цялата тази система е създадена за нас? Тогава и ние можем да протестираме, да окупираме и да показваме на целия свят, че искаме промяна. Ние сме генерацията, която иска правосъдието да възтържествува. Ние сме тези, които на 10-годишна възраст, знаехме какво е „икономическа криза” и все още чуваме от политици оправдания „все още сме в преход”. 20-годишен преход? Преход към какво, питам аз? Преход към нови групировки, заради които след години ще обясняваме на децата ни какво е то „икономическа криза”?
И колкото и медиите да се опитват да изкарват моето поколение като пияници, наркомани и лентяи, истината е съвсем друга. Ние сме поколението, което научи английски от филми и анимации, и сме толкова различни един от друг и с многообразни предпочитания, защото сме имали свободата да избираме какво да харесваме и сме били възпитани да имаме собствено мнение и най-вече, че имаме право на глас. Всъщност ние сме гладните за информация студенти, ние сме свежите, креативните и можете да ни наречете и романтичните, защото смятаме, че ще успеем да променим държава, която загива малко по-малко от 24 години насам.
Ние се учим от грешките на родителите ни и си взимаме поука от историята на държата ни.
Ние не вярваме на думи, и точно затова действаме!
ОСТАВКА!
#occupyBG
#ДансWithMe
Олга Г.- ДА
Въпреки големия ми скептицизъм към студентската окупацията и нейната полза за достигането на някаква конкретна крайна цел, съм склонна да вярвам и да се надявам, че тези действия могат да се превърнат в идеологическата искра, която да накара народа да се замисли не само за своето бъдеще, но и за това на своите деца и внуци. Времето на дискусиите отдавана свърши, така че сега е моментът да започне дългата и продължителна финална битка.
Като за начало трябва да разграничим студентите, окупирали Софийския университет от определения като „група мързеливи празноглавци, които не си учат уроците“ и да отдадем полагащото им се уважение като едни пораснали здравомислещи хора. В Алма Матер има достатъчно интелигентни и амбициозни младежи, които ги е грижа за случващото се в страната и искат да покажат своята позиция. Те са готови да се борят за бъдещето си и да дадат тон за промяна, доколкото е възможно.
Тъжното обаче е, че в настоящата политическа действителност остава неясно каква ще е ползата от действията на студентите. Те трябва да се изправят пред множество различни интереси – монополистични и медийни – и да се насочат към един мъгляв и губещ се във времето край. Но дори и да постигнат така търсената победа, тъмните сили, властващи задкулисно над случващото се в страната ни, няма да бъдат трайно елиминирани, а просто ще бъдат наследени от поредния си мрачен властелин. Липсата на алтернативи е очевидна и колкото и смени да претърпява властта, засега не са налице някакви конкретни дълготрайни промени.
Оттук произлиза и личният избор на действие на всеки от нас – дали да продължим да търпим докато не изпаднем в едно безкрайно униние или да не запретнем ръкави и да започнем една бавна и славна битка с всички сили и средства, докато не постигнем целите си.
