Циркът е публично увеселение, което обикновено представлява програма от изпълнения на акробати, клоуни и тренирани животни. Означава също така пътуваща трупа, която представя всичко това или кръгла арена, заобиколена от места за сядане и покрита с тента, която е домакин на подобно представление.

Цирк е метафора, която обикновено използваме, за да опишем абсурдна ситуация от ежедневието си. В най-добрия случай констатираме, че положението на държавата ни и нейната инфраструктура са цирк. Странните звуци от джунглата с адрес съседния апартамент също наричаме по този начин. Понякога със злорадство, което крием от самите себе си, наблюдаваме чуждия цирк. Ако в тези моменти на несъзнателност се сетим да сме благодарни, че това не се случва на нас, има надежда. Защото когато ние се окажем в това състояние, представлението вече не е забавно. Не случайно казват, че „животът на клоуна е тъжен”.

Превръщането на цирка в мода е неизбежно. Но и задача, което в действителност малко дизайнери завършват с финес, влагайки нещо повече от панаирджийска визия. Да рафинираш нещо, което съдържа пълния спектър на разложената светлина и чиято същност е клоунадата, предизвиква самите творци да се замислят от какви проблеми всъщност ни развлича циркът. А той често е и защитна реакция. Много от нас реагират с необуздано веселие на стреса, затваряйки очи пред проблемите.



Колекциите, с които имаме удоволствието да ви запознаем, са в суровата стилистика на цирка. Спорно е дали създателите им са се замисляли върху гореизброените казуси, но ние със сигурност искаме вие да помислите върху тях. В крайна сметка когато всеки зрител пречупва случващото се през призмата на чистата логика, той е в състояние да се забавлява от цветния спектакъл и същевременно да запази философското си възприятие за нещата.



Колекцията „Какафония” на Comme Des Garçons за пролет/лято 2010 е ярък взрив на цветове и материи, съчетавайки иконичното за Рей Кавакубо черно с най-различни нюанси, органза с кожа, елементи от националните костюми на различни етноси с деконструктивизъм. Всичко това е увенчано с ярки прически, инсирирани от стила рококо. Алюзията за парадоксалността на съвремието, побрало контрастни култури, и Вавилонската кула, е сюрреалистична, приковаваща вниманието. А посланието е ясно – щом Кавакубо е в състояние да обедини всичко това в симфонична хармония, значи целият свят може да съжителства без разяждащи конфликти.



Абсурдният Джереми Скот (Jeremy Scott) остава верен на поп-арт стилистиката си и в колекцията си за есен/зима 2012г. За него циркът очевидно е пищно зрелище, ярко контрастиращо с обикновеността на делника. Желанието за „безкраен празник” не е никак лоша идея, а ексцентричността е пълно възползване от правото на личен избор. Но да не забравяме, че същността на клоунадата е синтетична като използваните от него материи.

Линията на тази тенденция можем да проследим и през творчеството на много други дизайнери, всеки изразявайки своето усещане за цирк и влагайки частица от собствената си култура. Сред най-интересните се нареждат и индиецът Маниш Арора (Manish Arora) със своята пола-въртележка, младото дизайнерско дуо Agi & Sam (есен/зима 2012, Лондон), Basso & Brooke, Henrik Vibskov и Reed + Rader. Пожелаваме ви приятно гледане!