Дълго време любителите на модата спекулираха за минималното присъствие на тъмнокожи и азиатски модели на дефилетата в Ню Йорк, Париж и Милано. Доминираща е бялата раса, независимо дали на подиума или пред камерата на фотографите. Момичета като Liya Kebede, Chanel Iman, Alek Wek, Oluchi Onweagba, Hye Park и Du Juan, макар и изключително успешни, са по-скоро изключения.
Както проблемът с анорексията в модата, расовото еднообразие е тема, която се повдига през определен период от време, но резултат изглежда няма.
Този сезон поводът беше присъствието на Jourdan Dunn в модното ревю на Prada, което прекъсна поредицата от цели 8 години без тъмнокож или азиатски модел на дефилето. Реакцията в индустрията беше плаха, но все пак видима.
Vogue Italia, начело със своя креативен двигател (и главен фотограф) Steven Meisel, посвети целия си юлски брой на черните модели. Корицата беше дадена на ветераните Naomi и Liya, както и на по-свежите лица Sessilee Lopez и Jourdan Dunn.
На страниците на броя намериха място и модели като Tyra Banks, Alek Wek и Noemie Lenoir. Идеята е не само да подчертае екзотичната красота на тъмнокожите жени, но и да подтикне към повече разнообразие в кастинга на модели.
Мненията в индустията и сред публиката обаче се делят. Много хора смятат, че няма нищо лошо в това дизайнерите да показват определен тип дрехи и да определят каква е жената, която най-добре ще ги покаже. Но къде спира креативната свобода и къде започва расовата дискриминация?
Демонстративни издания като това на Vogue Italia за някои са по-скоро обидни, отколкото похвални. Полякинята Kamila Filipcikova получи 2 последователни корици на италианския Vogue през 2008, а всички успешни тъмнокожи модели от последните 2 десетилетия са събрани в едно единствено издание.
За жалост публични дискусии и горещи теми имат минимално влияние върху модната индустрия, чиито правила рядко и трудно се променят.
Дали тъмнокожите модели отново ще са „на мода“ остава да видим през идващата есен.
The Black Issue е името на юлския брой на Vogue Italia.
