„Отдали сме се на клубен живот, ние сме самото събитие.
Отдали сме се на клубен живот и сме по рода си откритие.
Виждаме хората, съвсем нови хора са и е дива нощта“
Иги Поп, Nightclubbing

Петък вечер е по свой род събитие от световен мащаб. Всяка седмица по това време, феноменален брой хора от цял свят биват призовани от нещо, в което може да се превърне само нощта.

Нощния клуб, такъв какъвто го познаваме, се корени в западната култура на 19 век, но откакто огънят е познат на човека, пътят във вълнуващата тъмнина е отворен. Ритуалите, отредени на нощта в древността, са свързани, като всички други, с танци и социализация, но с една съществена разлика – на тези по тъмно са добре дошли участници и от двата пола. Танците, общуването и търсенето на връзка с противоположния пол според повечето социолози са основните двигатели на нощния живот и днес. Но дали това не звучи твърде елементарно, когато сме гладни, се храним, когато сме изморени, спим, а когато тръпнем в очакване на партито, от какво всъщност се нуждаем?

„Нощният живот те върти и върти, и спира чак като видиш стената на стаята си.“
Ърнест Хемингуей

Статия от 1883 в Лондон Дейли Нюз описва първите диви клъбъри, наричайки ги „идиоти“, които изпадат в делириум, под влиянието на леещия се алкохол. Същата тази статия дава на англоговорящия свят и жаргонния израз, с който наричат охраната по заведенията и до днес. По това време, индустриализацията натиска със своята матрица човешката душа за пръв път в историята. Цял ден работническата класа е отдадена на строго разграфеното си работно време и свободата на емоциите намира своята реализация в малките часове на денонощието. Все повече хора избират да намерят убежище от роботизираното си ежедневие и да се отдадат на порива си за близост и принадлежност сред свои именно нощем.



В началото на 20 век, клубната култура се развива бурно в САЩ, под въздействието на джаз музиката. Отвъд границите на спиритуалните си корени в афро ритуала и църквата на чернокожите, джаз музиката се обогатява с наследството на класическите инструменти, като цигулката например. Със завладяващото звучене на салонния джаз, нощният живот за пръв път се превръща в културно течение, с елементи като дрес-код, характерни жанрове и популярни музиканти, както и тематичните живи спектакли, като бурлеска например. В нощта, в която забраната на алкохола от американското правителство заплашително почуква на вратата, посетителите на клуба образно казано слизат да поръчват дискретно в мазето, от което пък идва понятието „ъндърграунд“ – още по-широко използвано днес за нещо настрана от обществена изява.



По същото време на стария континент, в окупирана от нацистите Франция, се ражда един друг ъндърграунд, наречен от французите discoteque. Джаз музиката, развиваща се и във Франция, бива забранена от Хитлер, но това не ограничава нейните последователи, а силно ги сплотява под наслова на нощната потайност – дискотеката.

“Ако не полудееш тук, значи не си нормален”
Горан Брегович

След тръпката на ъндърграунд годините, клубният живот бележи разцвет като атрибут на младото поколение в суинг, а по-късно и рок-енд-рол ерата. По-ниската възраст на клубната аудитория оставя своя отпечатък върху клубните порядки и поведение, истерията на младостта превзема дансинга и половите задръжки падат все повече. Така нощният клуб се превръща в една популярна идея за чисто забавление с малко задръжки, достъпна за всеки желаещ. Или поне до един момент.



„Определено имам проблем с общуването. Трябва да излизам всяка нощ, защото ако остана у дома, ще започна да разказвам слухове на кучетата си.“
Анди Уорхол

60-те години на миналия век не случайно са наричани златните години на диското. Масовата комерсиализация на западния свят развързва комуникациите и идейните течения все по-лесно достигат до техните поддръжници в обществото. Консервативните разбирания прашасват в миналото и докато в изкуството и културата това ясно личи, в нощния клуб то просто крещи. Рекламата се развива бурно и когато Бианка Джагър влиза възседнала кон в нюйоркското Студио 54, всички са наясно, че за нощния живот вече няма ограничения.



Въвлечени в свободата на страстите, хиляди непознати хора опознават всякакви детайли от своите тела и умове в това, което днес наричаме комерсиално „парти“. Именно желанието и импулсът за израз на личността (или както Мадона добре го дефинира express yourself) е водещото при диско културата на 60-те и 70-те.

Посетителите на нощния клуб вече не са увлечени от живите музикални изпълнения, а сред пробляскащите светлини на нощта и гръмкия вече бас, търсят себе си и себеподобните си. Дали те ще са приятели, обожатели, музи или просто секс за една (диско) нощ, това не е толкова от значение. Така музикалните банди отстъпват сцената на този, който 90те официално ще провъзгласят за божество – Ди Джеят.



През златните години на диското много популярни личности стават „посланници“ на клубния живот и така привнасят за определението му като нещо специално и достъпно само за избраните. И действително, тогава звезди и красиви непознати танцуват заедно, докато хиляди чакат отвън с надеждата „пропускът“ да види огъня в очите им. Ако днес фейс-контролът следи за облекло и поведение, тогава е работил в съвсем прекия си смисъл, подбирайки най-симпатичните сред тълпата.



Темата за тайно или поне затворено общество в нощния живот заляга като основа за легендарния клуб The Loft в Ню Йорк. Знакова за парти културата личност, със сигурност голям купонджия, на име Дейвид Манкусо за пръв път организира парти, което се състои от само два елемента – музика и приятели. Тъй като алкохол и храна на територията на клуба не се предлагат, а достъпът до партито е ограничен от списъка на гостите или се ползват тайни кодове, The Loft рядко се посещава от представители на властите. Това, заедно с вниманието към детайли като декорацията и светлините, прави клубът особено популярен сред свободолюбивите артисти и гей обществото, намерили своето място за изява, танци и любов без измерение.



„Не мога да го скрия, няма да отричам, защото съм пристрастен към звука и робувам на ритъма на нощта“ Oscar G & Ralph Falcon, Dark Beat

През 80те пънк и метъл теченията доминират, но въпреки това Ди Джеят върти плочите в нощния клуб, с електро звученето на ню-уейв групи като Депеш Мод и Дюран Дюран. А и на нощния хоризонт вече мощно отеква звука на Чикагския клуб The Warehouse, смесица между диско, ритъм-и-блус и евро-електро, която съвсем скоро ще завладее света. The Warehouse е вдъхновен от модела на The Loft и се смята за люлката на хаус музиката, на която тя дължи и името си. Увличащия ритъм за душата и тялото е дело на резидента на Warehouse - Франки Нъкълс, признат като патрона на най-слушания електронен стил на всички времена и навсякъде по света.



Днес клубната сцена се е разгърнала във всякакви направления и според всеки вкус. От бутикови клубове, в които се допускат само известни личности от модния и развлекателния бранш и крупни милионери, до съвсем импровизирани, но масови партита къде ли не. Практически, днес до нощен живот достъп има абсолютно всеки. Клубът дори не успя да побере размаха на стиловете, които се зародиха в него и се разшири във фестивалния си формат, където цели листи от световно известни Ди Джеи свирят на различна апаратура, а многобройната тълпа не спира да се движи в ритъма с дни.



„На музиката танцува тя цяла нощ с настроение, цяла нощ аз тук съм за моето забавление. Будна тя е за веселие навред , аз будувам в очакване на своя късмет.“
Дафт Пънк, Get Lucky

Нощта определено оставя специалния си знак върху всяко запознанство, каквото и да е то. Човек има най-различни приятели, но с тези, с които покорява нощта, някак винаги общува по-открито и често се чувства по-истински. Дали обаянието на нощта ни помага да опознаем по-добре себе си, или пък другите? Едно е сигурно, каквото и да търсим, поне го правим сред музика, танци и веселие, а те нямат нужда от причина и обяснение. И всеки в крайна сметка избира как да разбира своя късмет.