Ако има кой или някакъв начин да ни пренесе във времето и пространството, избираме времето да е лято, а пространството - някъде край морето. Блаженството на тези дни, за щастие, не е далеч, а в настроение за тях имаме в излишък. Носи ни го допълнително и посещението ни във варненския делфинариум, където светът на най-прекрасните морски обитатели и този на човека се срещат, за да си общуват.
Йоана, Бимбо, Доли и Попи са имената на четирите изумителни същества с кадифеносива кожа, които искрено биха насълзили очите ви, дори без да разбирате защо това се случва. Не търсете обяснение, не опитвайте да намерите разумна причина защо сърцето и нещо в стомаха ви се свива, когато видите любопитните им очички и сладки муцунки над повърхността на водата. Не търсете логика в химичната реакция, която невидимо се получава някъде из въздуха и ще продължи завинаги да витае в мислите и сърцата ви след срещата с тях. С делфините.
Можем да се гордеем, че Варненският е единственият делфинариум на целия Балкански полуостров, отворил врати за посещения през далечната вече 1984-та година. От тогава до днес в него са живели и радвали хилядите посетители много делфини, някои от които родени там. С други три думи – Made In Varna!
В това отношение Попи е доайен и ветеран – тя е в делфинариума от самото му създаване. Понеже не е „коренячка Варненка”, учените предполагат, че е на възраст над 50 човешки години! Което е мнооого рядко срещано явление и моментално я прави най-възрастния делфин с подобен социален статус в цяла Европа!... А иначе, ако не бъдат уловени и убити отново най-вече от човека, тези прекрасни същества биха могли да доживеят в естествена среда около не повече от… 30-тина години.
За да разбере повече за и с живота с делфините, екипът ни се срещна с професионалния треньор Благовест Благовестов, който започва работа с опашатите интелектуалци през 1987 г. След известно отсъствие от България, той от скоро отново е на „родна земя” и отново с делфините. Благодарим за любезното съдействие на управителката на Феста Делфинариум, г-жа Петкова, PR-мениджъра г-н Христов, а също и за отделеното скъпоценно време на „старши треньора” Благо, както всички му казват, и за невероятните 40 минути, които делфините ни подариха и със сигурност направиха живота ни по-различен!
V. S. Г-н Благовестов, какво трябва да има в себе си един треньор, в един човек, занимаващ се с делфини?
Б. Б. Преди всичко желанието за контакт с тези животни, които са с доста специфична психика и емоционалност. Не всеки може да контактува с тях! Защото те не позволяват на всеки това да се случи.
V. S. За толкова години „работа” с тези същества как разбрахте кого те допускат до себе си? Ако сега реша да отида до някой от тях и пожелая да го докосна, ще ми позволят ли?
Б. Б. Както и да прозвучи, отношенията между делфина и човека се основават на честност, праволинейност и спазване на определени правила в общуването. Връзката помежду ни се гради с години и с много и упорито общуване. В един момент те и ние, хората, ставаме като семейство. Ако сега дойдете с мен, предполагам, че ще ви бъде позволено да ги докоснете. Но това за делфина не означава, че вече имате някакъв личен контакт с него – усещането ще си остане като такова само за вас.
V. S. Какво научавате от делфините?
Б. Б. Хм… Ние – човеците и делфините, въпреки всичко, все пак сме доста различни. Не рядко хората мислят за делфините, че са просто едни красиви и усмихнати кукли. Да, те са изключителни и изумителни, красиви и добри, и да - имат доста допирни точки с нас, хората. Между тях също има конфликти, спорове за надмощие и т.н., тъй като и те са с различни характери. И ние, живеещите и работещите с тях, трябва да се съобразяваме с това. Ние сме тези, които балансираме отношенията по между им, както и тези между нас и тях – в крайна сметка – това е техният дом, а ние сме стопаните му.
V. S. Искате да кажете, че и делфините са индивидуалисти в поведението си?
Б. Б. О, да, всички са със строго определен и различен темперамент! Това е! Всеки от тях реагира по различен начин на каквото и да било, затова ние се съобразяваме с тях по отделно и подхождаме по конкретен начин.
V. S. Плачат ли делфините?
Б. Б. Не, не и по начина, по който физически хората можем да си го представим. Но изпитват всякакви чувства – страдат, радват се, сърдят се, забавляват се…
V. S. Колко време е нужно на един делфин да научи едно „елементарно” за нас, хората, упражнение?
Б. Б. Всяко упражнение си има различен срок на техническо изработване, ако мога така да се изразя, и е строго индивидуално за всеки един от делфините. Зависи от интелекта на животното, от сложността на трика, също така и от подхода на треньорите към него. Изпълненията, които за гледащия зрител са елементарни, за някои от делфините са лесни, за други – по-трудни, но факторите, определящи усвояемостта на задачите, са многобройни. Обучаването може да отнеме от 2-3 месеца до година и половина, каквото време е нужно за салтата например.
V. S. С какво пространство разполагат делфините и не им ли е малко то?
Б. Б. Този басейн, в който се провеждат представленията, е главният. Те тук и живеят, и тренират, и си почиват. Диаметрите, които сме им предоставили като брой и място на раждане – а именно тук, в този басейн, отговарят на нормите и изискванията, които всякакви организации и движения за закрила на животните изискват от подобен тип помещения. Естествено колкото по-голямо е пространството, толкова по-добре! Но трябва да кажа, че нашият басейн е един от малкото, на които дълбочината му е цели 6 метра, докато на повечето е едва 4! Опитваме да се преборим за нова сграда. Или поне за подобрения на тази, но… не знам докъде, до кого и дали изобщо ще стигнат силите и гласовете ни!...
Този, основният басейн, е свързан с още един в задната част на делфинариума, който се вижда от страната на сладкарницата – от там част от делфините също могат да се наблюдават. Това разделение на водното пространство ни дава възможност да сменяме групите от животни – едните да си почиват, докато тренираме другите, или ако има някой със здравословни проблеми.
Само искам да вметна, че делфин, роден в подобни „изкуствени” условия, и пробван след време да бъде „върнат” в естествената му среда, е абсолютно обречен на гибел! Все едно е да му връчим смъртна присъда, изкарвайки го от делфинариум и пращайки го в море или океан. Той няма да оцелее, това си е чисто убийство! И след като са тук, единственото и най-доброто, което ние, хората, можем да направим, е да се грижим добре за тях, както за собствените си деца! Това е!
V. S. Моногамни ли са делфините и когато дадена женска забременее, отделяте ли я от останалите в групата?
Б. Б. Бременността при тях е 12 месеца, но има различни практики, така че – зависи, понякога ги отделяме, друг път – не. Но лично според мен в повечето случаи бременната е по-добре да бъде с други женски делфини, тъй като те взаимно много си помагат. Независимо, че един мъжки може да има бебета от няколко женски.
V. S. Наистина? И женските не се ревнуват, съревновават или озлобяват една към друга?!?
Б. Б. Не, не, напротив! Много си помагат, особено в процеса на раждането на малкото! А тези, които като цяло не могат да бъдат „полезни”, усещат и знаят това, и за да не се пречкат, се отдръпват в противоположната част на басейна. При тях това е закон!
Докато при мъжките делфини агресивността към други полово узрели и представляващи реална сексуална „заплаха” за тях опоненти, определено съществува. Но това е нормално, защото подобен тип поведение, знаете, се забелязва и при други видове животни.
V. S. Има ли нещо, което държите да кажете на хората за делфините и работата ви с тях?
Б. Б. Моето скромно мнение, което на никого не налагам, е свързано най-вече с тези „зелени” организации, които напоследък хвърлиха страхотна „мръсотия” върху нас, професионалните треньори на животни, и професията ни. Като че обвиняват всички, работещи в делфинариумите хора, че сме само печалбари и изхранващи се на гърба на животните. Че се държим лошо, зле и без отношение към делфините, само за да изкарваме пари от тях. А това изобщо не е така и от този факт се чувствам зле, а и не само аз!
Тези животни са невероятно умни, със страхотен интелект, и не идват при нас, треньорите, само за да „си просят” риба всеки път, след като са изпълнили дадено упражнение. Подобни техни постъпки доказват много неща, от които за толкова много години работа с тях, съм се убедил в пословичния им разум. Те знаят много добре защо и какво правят и могат дори да ни „измамят” и да се пошегуват с нас, да „говорят” с нас. И тези моменти, тези контакти, са безценни! Така че е невъзможно да се говори за печалба на техен гръб, защото ние просто ги обичаме!
… След края на разговора ни с Благо, екипът ни получи най-невероятния подарък! Не, не успяхме да погалим или поплуваме с делфините, защото щяхме да нарушим режима им. Между другото, всеки желаещ да се потопи на едни гърди разстояние до симпатичните бозайници може да направи това в определен ден на седмицата, като си носи бански, позитивното настроение и 100 лв. за неповторимото удоволствие.
Онова, с което любознателните умници ни изпратиха, и по-точно – Бимбо, бе един истински, закачлив и абсолютно непринуден… „разговор”! Както всички си плуваха, играеха, комуникираха и каквото още там правеха по между си след последното им за деня представление, изведнъж най-неочаквано малкият палавник се спря пред нас, и започна да „се закача”.
Бимбо първо подаде муцуна над водата, все едно ни душеше от разстояние, и ни преценяваше. Ние, разбира се, откликнахме моментално, но не залагахме големи надежди. След това показа цялата си глава и започна да ни оглежда, като че казваше „Е, добре, ще поостана да видя що за птици сте!”. И повярвайте – гледаше ни право в очите! След което като че ни се усмихна широко и издаде онези сладки звуци, напомнящи детско кречетало, приглушено от сурдинка. И се започна едно въртене, усмихване, правене на „фонтани” над главата му, „гаргара” с водата в устата му и някакви смешни движения с останалата част от тялото му под нивото на нашето полезрение,…
И не спираше, и не спираше със закачките поне 5 минути, които както ни се сториха кратки, така и в последствие в съзнанието ни доста дълги. Особено на фона на думите на Благо, че делфините бавно и трудно те допускат до себе си. Така че няма как да не сме се почувствали божествено удостоени и изключително горди от факта, че един делфин сам е пожелал да поговори с нас!...
Повярвайте ни – усещането беше невероятно! Трябва и вие да пробвате!
П.п.: Моментът бе толкова вълнуващ, че загубихме и дъх, и ума, и дума! Така че запечатахме този миг само с… ментални кадри.
