Стил дилемите на бала: Да или Не на роклята тип торта за абитуриентската нощ

В поредицата Да или Не, посветена на някои стил тенденции, наблюдавани у нас по време на абитуриентските балове, днес се разделихме на две по въпроса за или против Пищните рокли, тип торти за абитуриентската нощ:

Елена - Да!

Откакто проходих вярвам, че едно момиче се превръща в принцеса, или по-опростеното - балерина, когато: първо - всички го гледат и второ - носи голяма приказна рокля. Много голяма, за да е много приказна. И по-точно щедра в долната си част. Голяма, с много, много тюл, ужасно разточителна, в която потъваш, но която няма да спре принца да те гушне, защото е мека, въздушна, тържествена и вълшебна.

Нямам такава рокля в гардероба си, но мечтая за нея от 30 години. И вярвам, убедена съм, че сбърках, като не си я подарих за абитуриенския бал. После, като булка, вече бях на вълната на други мечти и дори не се сетих за роклята-торта. Но тогава, о, тогава, във вълшебния ден на "днес-всичко-е-възможно-защото-си-го-заслужих" да не се превърнеш в принцеса с гигантска пола, просто не го разбирам. И никога не бих го допуснала отново, ако можех да се върна назад.

Комбинирам с тясна горна част и небрежна фризура като контрапункт. Нося високи обувки до мястото на сбирката и после ниски балеринки за купона.

И се нося, нося, нося като балерина в моя свят на мечти, на очаквания и на сбъдвания. Толкова големи, колкото голяма е полата ми от тюл, коприна и младост.

Дафна - Не!

Много, много обичам торти. Шоколадова, сметанова, за лимоновата да не говорим. Има една торта Добуш, за която се носят легенди и която все не мога да заваря в сладкарниците. Като бях малка си мислех, че Гараш е голяма колкото гараж. Не знаех, че Сахер не е от Сахара, но както и да е...

Както и да е. Торти всякакви обичам, ама, по възможност, само да не са на рокля. Не че като видя рокля с конструкцията на торта би ми дошъл моят специален апетит, ами по-скоро ще се обвиня за преди малко поетата храна. Не за друго, а защото няма да мога да възспра повръщателния рефлекс.

Най-малкото не харесвам тренда да се нося в купчини плат, зловещо наподобяващи на дете на хранително-вкусовата индустрия. Нито ще ме излагат в стъклена витрина, нито ще се чувствам „като принцеса”. А ако искам да се омажа в сметана, просто ще го направя. Не е нужно и визията ми да страда.

А и никой никога не ми отговори на въпроса как се седи с рокля торта.

Другият чисто практически аргумент, който ще добавя към собственото си шесто чувство по отношение на стила, е, че повечето от въпросните рокли торти, предлагани на пазара, са с изключително долнопробно качество. И как иначе би просъществувала тази индустрия, ако километрите (похабен) плат бяха и естествен сатен, да му се не знае? Твърде далеч съм от наивната представа, че използват изкуствени тъкани заради чувството си за екологична отговорност.

Гледали ли сте боливудска продукция? Те са скандални... но не колкото роклята торта.

Виж още:
Да или Не на черната рокля за балната нощ
Да или не на сложните фризури и кокове за абитуриентската бална нощ