Следва

Петъчна доза СЕКС: Светлата страна на Робърт Патинсън

Големите любовни истории: Уилям и Патриша Бъкли

Те се обръщаха с мили имена един към друг до края на живота си, който за тях приключи почти едновременно, сякаш Уилям Ф. Бъкли младши не можеше да продължи без Патриша...

Други преди 10 години

Те се обръщаха с мили имена един към друг до края на живота си, който за тях приключи почти едновременно (бел.ред. през април 2007 година умира тя, а той - през февруари 2008 година), сякаш Уилям Ф. Бъкли младши, известен като основател и движеща интелектуална сила на модерното консервативно движение и на списание National Review, не можеше да продължи без Патриша, не по-малко упоритата социална лъвица, за която се беше оженил 57 години по-рано.

Двамата били в такъв страхотен синхрон умствено, морално, политически и романтично, че Кисинджър не пести думите си и казва: "Тяхната е една от най-великите любовни истории на нашето време. Комбинацията между Пат и Бил доведе до двоична реакция, която може би само ядрен физик може да обясни”. Един от най-ясните признаци за дълбочината на тяхната привързаност е фактът, че всеки нарича другия с един и същ псевдоним, „патенце” през целия им дълъг съвместен живот.

Пат Бъкли умира на 15 април 2007 година, на 80-годишна възраст, от септично отравяне следствие на съдова операция на левия крак. Нейното възпоменание е организрано от тяхното единствено дете - Кристофър Бъкли, който е писател. На възпоменанието дъщерята на Кристофър, Кейтлин, припомня уроците, които баба й и е давала: "Когато бях на седем или осем, тя ме научи на изкуството на въздушната целувка, казвайки ми, че това ще бъде от съществено значение за мен някой ден, когато се преместя в Ню Йорк.”

Бил Бъкли е разтърсен от смъртта на жена си, за да произнася дълги речи, на опелото той цитира само съболезнователно писмо от познат: "Аз съм заклет невярващ, но това е първият път, в който ми се иска да не бях и се надявам, че за вас това не е сбогом, а до скоро.”, накрая Бил коментира: "Алтернативната мисъл няма да направи живота без нея поносим.” Приятелите, които не са го виждали от известно време са шокирани от външния му вид. "Не можех да повярвам, той беше наистина като скитник”, припомня си интериорния дизайнер Мика Ертегюн. Нанси Рейгън пък разказва, че е била наистина много притеснена за него: "Дори не знам как ще продължи живота си без нея”, казва тя, сякаш пророкувайки това, което ще се случи.

Бил продължава сам само 10 месеца след смъртта на своето „патенце” и пада мъртъв на бюрото в дома си в Стамфорд, Кънектикът, на 27 февруари 2008 година. Тогава е на 82 години и страда от диабет и емфизема.

На поклонението в църквата Свети Патрик, всички отговарят на емоционалната възхвала на Кисинджър с трайни аплодисменти. "Бил Бъкли вдъхнови политическо движение, което промени американската политика. Той основа National Review, така че в продължение на една генерация да изгради американската политическа дискусия. Бил бе домакин на влиятелно токшоу (Firing Line) в продължение на 30 години, пишеше елегантна колонка и всяка година издаваше красиво написан роман. В това, което минаваше за свободното му време, той продуцираше документални творби и провеждаше стотици лекции. Освен всичко друго, този голям човек бе страстен скиор, страхотно свиреше на клавесин, бе смел моряк и пишеше с такава страст, с каквато е композирал Моцарт, воден от вдъхновението. Никога не се нуждаеше от резервен план... тази благороден, нежен и храбър човек бе наистина докоснат от Божията благодат.”








В свое интервю Нанси Рейгън си спомня историята, в която Бил предложил брак на Пат: "Докато тя играела бридж, Бил я хванал под ръка и отвел настрани, за да я помоли да се омъжи за него. Пат му отговорила: „Бил, още трима други мъже са ме питали същия въпрос и аз винаги досега съм казвала "Не!", но на теб ти казвам "Да!". Сега мога ли да се върна към играта?” 

Двойката се среща за пръв път няколко месеца по-рано, през есента на 1948 година, когато Бил тъкмо е приет в Йейл, а Пат е второкурсник във Васар, където споделя апартамент в общежитието със сестра му Триш. Именно тя е причината те да се запознаят, защото им урежда среща на сляпо.

Още при първото си виждане става ясно, че между тях ще се случи нещо. Историята говори за това, че когато Бил пристига да вземе Пат, тя още не е съвсем готова и той предлага помощта си, без да подозира, че тя ще подаде ръка в очакване, като й казва, че ще й лакира ноктите.

Двамата се женят на 6 юли 1950 година във Ванкувър в огромното имение на родителите на Пат, Остин и Катлийн "Бейб" Тейлър. Семейство Тейлър, едно от най-заможните в Канада по това време, притежава златни залежи, петрол, дървен материал и безценна дъщеря, която доста се различава от своите родители. Рядка птица, зашеметяваща за този провинциален и спокоен град, за която срещата с Бил е голямото щастие, което тя грабва с две ръце и повече не поглежда назад.

Пат се съгласява да бъде венчана от католическия архиепископ на Ванкувър, но нейните родители настояват английски епископ да благослови младоженците на прием за 1000 гости в обширната им градина. Въпреки религиозните различия, Бил се разбира добре с новото си семейство, чиито политически възгледи са десни, също като неговите. Голямото им богатство също впечатлява младия Бъкли. Негов приятел споделя: „Бил наистина вярваше, че е добродетел да си богат. И, че всеки, който е много, много богат, трябва да бъде добър човек.”

Родителите на Бил, Уил и Алоис Бъкли, не са толкова заможни, колкото Тейлър, но далеч не са бедняци. Уил, борсов спекулант от Тексас, печели първото си богатство от нефтени сондажи в Мексико, а след това го губи, когато е изхвърлен през 1921 година за контрареволюционни действия срещу лявото правителство на страната. По времето, когато е роден Бил, баща му има успешен бизнес с Венецуела, Франция, Англия и Италия. Заедно с неговите девет братя и сестри той получава отлично образование. Справя се блестящо във всичко - от ученето на латински до танцуването на бални танци, говори перфектно испански, френски и английски още от 13-годишна възраст. Приятел на Бил от училище казва: „Звучи смешно, но най-големият интерес на Бил беше да се шегува. Беше добър католик, все пак. Имаше малко светилище с Мадоната в стаята си и веднъж ме попита какво мисля за него, а аз му отвърнах, че е кич. Той пък ми каза:  "Нищо не разбираш." Попитах го какво е, а той отвърна: "Това е майката на Бог." Дори на тази възраст, в неговото мислене това не можеше да е кич, защото тя беше майка на Бога.”

След две нещастни години в армията, разпределен в бази Джорджия и Тексас по време на Втората световна война, разглезеният млад наследник влиза в Йейл, където процъфтява и става председател на Yale Daily News и звезда на отбора по дебат. Само месец след завършването си, се жени за Пат, която е напуснала Васар, и заедно наемат къща близо до Ню Хейвън, където за шест месеца Бил пише книгата, която ще го направи известен – „Бог и хората в Йейл”, жестока атака срещу неговата алма матер, че не отстоява християнството и свободна инициатива срещу атеизма и колективизма...


Виж втората част от любовната история на Уилям и Патриша Бъкли тук >>>

More Други