Тъмните петна в историите на някои от най-големите марки в света

Независимо дали става дума за Втората световна война или желанието на дадена марка да оцелее на всяка цена, или говорим за по-съвременен набор от въпроси като увеличаване на печалбите, без значение от последиците за Третия свят например, някои от най-успешните имена в модата - минали и настоящи - имат тъмни петна в историите си.

По същество една марка трябва да реши за себе си каква е "цената й за правене на бизнес". За някои, това означава да жертват част от печалбата, за да се гарантира, че продуктите им се произвеждат по етичен начин, като защитават правата на човека и екологичните проблеми.

С течение на годините, няколко модни икони и някои по-нови присъствия на пазара станаха известни със своята съмнителна етика. Днес и тук хвърляме светлина върху някои от по-забележителните нарушители, като хубавото в общия случай е, че до един те влагат усилия за предоляването и изчистването на негативните уклони в иначе силния си имидж.

Adidas

Съперничеството между Ади Даслер от Adidas и Руди Даслер от PUMA стига много по-дълбоко, отколкото кой ще продаде повече обувки. Според историята, по време на бомбената атака над Херцогенаурах през 1943 година, Ади и съпругата му отиват в бомбоубежището, където са вече Руди и семейството му. “Мръсните копелета пак са тук", каза Ади, очевидно говорейки за съюзническите самолети, но Руди е убеден, че "мръсните копелета", за които говори брат му са той и семейството му.

Политическите настроения на братята Даслер далеч надхвърлят тяхното мнение един за друг. Малко след като Хитлер идва на власт и години преди техния спор, двамата братя са активни членове на нацистката партия. За да се преборят със съюзниците, нацистите са вярвали в идеята за "тотална война", вкл. тотална икономическа война, казано иначе - цялата индустрия на Германия да е впрегната едничката цел - преборване на врагове на нацистка Германия.

В своята фабрика в Херцогенаурах, братята Даслер са натоварени с производството на Ужасът - немския еквивалент на базуката на Съединените щати. Въпросното оръжие представлява квантов скок за пехотата по отношение на антитанковата отбрана. Това е първото оръжие, което германските пехотинци могат да използват, за да унищожават танкове от разстояние.

Макар да не е ясно дали Ади и Руди са привлечени от философията на Хитлер или просто следват посоката, в която върви индустрията, Ади работи неуморно, за да представи продуктите си на Джеси Оуенс, шампион от Олимпийските игри в Берлин от 1936 година, въпреки опитите на нацистките да прекратят това партньорство. Мнозина вярват, че то спасява фабриката им след пристигането на американските войски, които са обсебени от подвизите на Оуенс на Олимпийските игри и искат да купят всички продукти, които Даслер произвеждат.

Nike

От 1970 година насам Nike е принуден да отговаря на обвинения, повдигнати за експлоатация на труда. Много защитници на човешките права отбелязват, че когато заплатите се вдигат и условията на труд се подобряват в Корея и Тайван, Nike решават да преместят своето производство на места като Индонезия, Китай и Виетнам.

Джеф Балинджър от “Press for Change”се оказа един от първите и водещи гласове срещу практиките на Nike, особено в Индонезия. С оказала се повратна точка статия за Harper’s, той успява да спечели няколко десетки неправителствени организации в подкрепа на смелата борба на работниците във фабрики на Nike в Азия. Балинджър обръща вниманието към тези места, където работниците печелят по 0.14 цента на час.

На 12 май 1998 година, председателят и главен изпълнителен директор на Nike Фил Найт, най-накрая проговаря по темата. Найт отбеляза: "Говорят, че Nike еднолично понижава стандартите и правата на човека, с единствената цел максимизиране на печалбата. И нашите продукти са се превърнали в синоним на робски заплати, извънреден труд и произволна злоупотреба. Един журналист дори казва: "Nike представлява не само всичко, което не е наред със спорта, но и всичко, което не е наред със света."

В същата реч Найт обещава, че спортният гигант ще повиши минималната възраст на работницитеи и ще подобри условията на труд. И спазва обещанието, през 2005 година Nike става първата марка, която е напълно прозрачна относно фабриките си в чужбина.

Uniqlo

Според Quartz, "Изследователи от базираната в Хонг Конг Организация на студенти и учени срещу корпоративното лошо поведение” (SACOM) са установили, че работниците в два склада на “Uniqlo” в южната част на Китай работят при обидно ниско заплащане, претоварени са и са изложени на опасни условия, включително течаща канализация, лоша вентилация и изключително високи температури. В доклад, внесен през януари 2015 година от един от работниците, който повдига обвинения за безкраен работен ден, се казва: “Машината никога не спира, когато дневната смяна свърши работа, идва нощната и машината продължава. Така че работим по 12 часа всеки ден.”

Други оплаквания от работниците потвърждават твърдението на SACOM, че Uniqlo нарушава три международни трудови закона - хора, които работят повече от 8 часа на ден; липса на почивен ден седмично; и повече от 36 часа извънреден труд на месец.

Според сайта “Ecouterre”, след изслушване на обвиненията, Uniqlo извършва свое собствено разследване в края на миналата година. Въпреки че признава няколко проблема, включително прекалено дълъг работен ден, търговецът твърди, че има “различно мнение по много от въпросите.”

Hugo Boss

Разкритието, че Hugo Boss оборудва нацистите не е толкова изненадващо, предвид това, което знаем за идеяjd на Йосиф Гьобелс за “тотална война”. Когато Хюго Фердинанд Бос основава своята компания през 1924 година твърди, че верността му към нацистката партия е просто за да "защити бизнеса си."

В книгата “Hugo Boss, 1924-1945: Историята на една фабрика за дрехи по време на Ваймарската република и Третия райх” от Роман Кьостер, самият моден бранд търси истината, дали в действителност слуховете са верни, нещо, което самият Бос признава преди да умре през 1948 година. На въпроса защо искат да изкарат на повърхността една тъмна история, Филип Волф, старши вицепрезидент на отдела за комуникации в Hugo Boss заявява: “Ние не искаме и никога не сме искали да крием нищо, по-скоро искаме да внесем яснота по отношение на миналото. Това е нашата отговорност към компанията, нашите служители, нашите клиенти и всички заинтересовани от Hugo Boss и историята на марката.”

Според Кьостер “Няма индикации, че компанията Hugo Boss играе водеща роля в производството. Нито пък има източници, които по някакъв начин доказват, че фабриката е участвала в проектирането на униформи."

Въпреки че обвиненията, че Бос е бил личен шивач на Хитлер се оказват неверни, докладът все пак намира някаква интересна информация - нечовешки условия на труд. В официално извинение на марката се казва, че Хюго Бос е занел и изразява "своето дълбоко съжаление към тези, които са претърпели затруднения в завода, управляван от Hugo Boss Ferdinand.”

Разкритията на Кьостер продължават; “Общо 140 поляци, предимно жени, както и около 40 френски военнопленници, са принудени да работят за Boss по време на Холокоста. Те са настанени в лагер в близост до фабриката, където живеят в изключително лоши условия със “съмнителна храна и хигиена.”

Barneys

През 2013 година, нюйоркският търговец Barneys, който отваря врати в далечната 1923 година, е подложен на критики заради обвинения в расизъм, когато Трайън Кристиян, първокурсник от Колежа по технологии в Ню Йорк е задържан докато си купува колан Salvatore Ferragamo за 350$. Въпреки че момчето показва своята лична и дебитна карта, както и касовата бележка, Кристиян е задържан от полицията, но в крайна сметка е освободен, когато установяват, че коланът не е откраднат. Оказва се, че Трайън не е единсвенят в такава ситуация, подобна случка се е случила и на Кейла Филипс.

Barneys в крайна сметка се съгласява да плати 525 000 $ глоба, за да упокои твърденията, че третира с неуважение афроамериканските си клиенти. След деветмесечно разследване, главният прокурор на Ню Йорк, Ерик Шнайдерман, коментира: “Това споразумение ще коригира редица грешки, както поправяне на минали политики и чрез мониторинг на действията на Barneys и неговите служители, за да сме сигурни, че миналите грешки няма да се повторят.”

Forever 21

Голяма част от успеха на Forever 21 произтича от философията им, която не задължително е уникална, но определено работи. Произвеждайки реплики на известни марки и продавайки ги на “малки цени”, марката си осигурява добри печалби и висока популярност сред потребителите.

Докато голяма част от тъмната история на Forever 21 e свързана с трудови практики, отнасящи се до работници от другата страна на Океана, такива, работещи в САЩ повдигат дело отново за ниско качество на труда и показват, че проблемите между собствениците и служителите не е само проблем от третия свят.

Според Huffington Post, Джазрийл Джоунс, Джесика Рамос, Шанийл Томпсън, Алиса Елиас и Тифани Линтикъм твърдят, че често са държани в магазините по време на обедните почивки и след края на смените си, докато са претърсвани за открадната стока.

H&M

Като част от 11-я им годишен доклад за устойчивост, който има за цел да предостави на потребителите прозрачност по отношение на трудовите им практики в целия свят, H&M разкри, че през 2013 година, 1798 фабрики произвеждат стоки на фирмата, от които 760 са в Далечния изток, 499 в Южна Азия и 539 в Европа, Близкия изток и Африка.

Според търговските служители, H&M е най-големият купувач на облекла от Бангладеш и закупува готови облекла на марката за $ 1,5милиарда. "Бангладеш е един от най-важните ни производствени пазари." Заемайки второ място в света по износ на облекло след Китай, страната е и с най-ниската минимална заплата в света - $ 37 а месец, въпреки че има индустрия на стойност $ 19 милиарда. Ню Йорк Таймс съобщава, че "Ниските заплати и липсата на контрол спомагат за привлечане на милиарди долари от поръчки на западните търговци на дребно и марки за облекло."

След срутването на Rana Plaza в Бангладеш през 2013 година, което отне живота на 1129 души, H&M индиректно признава собствените си недостатъци, свързани с този пазар, въпреки че нямат общо с рухването на сградата.