Разкази от първо име или другото лице на риска

По начало никой не очаква да бъде наводнен. Дори аз. Да вляза у дома и в хола ми да вали дъжд. Ама истински.
И да не ми остава нищо друго, освен да отворя чадъра и да измъкна уплашената котка изпод леглото.

На електроуредите не им понася добре водата. Вдигам слушалката на телефона и мога да напълня водна чаша. Никой програмист не е бил така добър в чистенето на компютъра ми. Сега спокойно мога да изтъркам онова петно до копчето за включване, което толкова много ме дразнеше. Трябва ми само гъба и сапун. Другото е налице.

Добре е в такива моменти, ако са ни предупредили, че съседът отгоре се е наводнил и вероятно положението при нас не е по-различно, още с влизането да изключим всички бушони на апартаманта.
За да не се озовем на заглавна страница утре. В такива случаи няма много какво да се прави или спасява. Очевидно е, че ако покъщнината ми е подгизнала, няма да стоя с дъждобран в средата на стаята и да се надявам на чудо. А изключвайки всички уреди и мебели, остава по-неприятната част - това, което се случва със стените, пода и тавана. А това, нека не си правим илюзии, се случва след няколко месеца, когато и последната капка се изпари.

Късметлия си, ако ти се случи през лятото. Понеже при мен беше през зимата, в края на януари, точно на последния ден от месеца. И водата, напоила хубаво шестостенните пространства, които обитавам, буквално извърши един пълен кръговрат и премина през всички свои състояния.

Ако опитам да изчисля минималното време за възстановяване, включвайки всички особености от гореописаната "радост", откривам, че, първо трябва да изчакам да дойде пролетта, че даже и лятото. И да се моля да е доста топличко. А след това да намеря кой да махне мухъла, мазилката, тапетите, всичко там, което има по стените ми, след като 5-6 месеца вътре е било влажно като в пещера. Да подменя инсталацията, понеже на старата кубиците вода не са й понесли.

И да благодаря на своя застраховател, за това, че е откликнал бързо. И ме е обезщетил за нанесените вреди. Без да ме бави и да ми се налага да пиша километрични обяснения. И за миг през ум ми минава мисълта, какво ли щях да правя, ако апартаментът ми не беше застрахован. Но тъй като картинката не е никак приятна, изтиквам тази представа и си радвам, че съм била достатъчно умна за да послушам съвета на приятели да се обърна към точно този застраховател.

А сега ми остава да потърся майстори, които да свършат останалото. И ме топли мисълта, че след като приключа с ремонтните дейности, отново ще имам своето жилище. Сухо, чисто и очакващо ме да се прибера.