Да обичаш купоните и да си готов те да се отразят отвратително на имуществената ти собственост, са две категорично различни неща.

Защо ли? Защото възможността да ги сбъркаш е обозрима, и се случи включително на мен, Мирела, 24:

"За пръв път решавам да ГО празнувам вкъщи. Рожденият ми ден е лятото и обикновено предпочитам да съм някъде навън или на морето, но, ей така се случва и ми хрумва, защо пък да не направя едно хубаво парти с приятели и свежи коктейли. У нас! Всичко приготвям с кеф, и сама, - музиката, нещата за хапване и всичко необходимо за въпросните коктейли. Перфектен план за перфектно парти, едва ли има какво да се обърка.

Всичко върви страхотно, в хода на забавата някой пита: “Ееех, че приятно, да викна едни познати?”, “Разбира се”, отговарям, нека да сме повече, да е забавно. Явно така от уста на уста от скромна компания приятели се оказваме около и над 40 души, или поне в моята объркана глава броят на непознатите ми се струва значителен. Колкото повече обикалям из вкъщи се оказва, че вместо от близки приятели съм заобиколена от хора, които изобщо не познавам. Докато се лутам, виждам как любимата ми ваза - донесох я чак от Маракеш, полита към земята, стоварва се тежко и се пръска на парчета. Някойй не вижда, че е близко до лакътя му... С ескалиране на веселото, лавина предмети намират своето място на пода. Последен в боя пада телевизорът, повлича със себе си щепсела на разклонителя и изведнъж музиката спира. Всички застиват на място, като стреснато животно на пътя. Чудя се как не съм се сетила по-рано, а вече от половин час напълно безуспешно се опитвам да надвикам всички и всичко.

Без музика и с мен, викаща по когото срещна наоколо, купонът вече не толкова забавен и всички просто тръгват, оставяйки ме съвсем сама в това, което до преди час наричах всекидневна, сега напълно опустошена и с петна от пода до тавана. Докато се чудя какво да правя и колко ще ми струва отново да приведа любимия си апартамент в приемливо за живеене място, в главата ми изниква, че имам застраховка. Направих си я преди време, ей така, за всеки случай и сега очевидно случаят дойде. При спомена за това веднага невидима ръка сякаш отмества мъката от челото ми, нещата изглеждат ведро, едно ново  пътуване до Мароко - все по-добра идея, а точното време за нова боя - съвсем на прага."