Това е рубриката ни родена от чувството на оптимизъм, или поне частичен, от това, че наши хора, сред тях някои от най-добрите наши хора заминават, стегнали куфари, а често и души, за да не се върнат.
Без да е тъжна беше идеята за нея. Даже напротив, защото връщащи се или не, българите сме страшна движеща сила, креативен самосвал, буца уникалност, където и да сме. И странно, често сме по-силни и по-успешни там, отколкото на родна почва.
Защо така става, как се калява емигрантската стомана, бива или не да страдаме, че някои от много добрите вече не са тук, или следва да се гордеем, че са там и правят толкова успешни неща...
Но, да пристъпим към същността. Издирваме хора, заминали, съсредоточени в далечното, но наши, родни и страхотни. Питаме ги, опознаваме ги, запознаваме ви.
И сме щастливи, че ги има. Най-успешните нашенци навън.
В "ПО СВЕТА И ОТ НАС" те запознахме с Радостина, която се ражда във Варна, но избира да се реализира и да живее в слънчевия Сан Франциско, а днес ти представяме Габриела
„Как се определя базата на всеки гардероб?“ С този въпрос започва своето представяне Габриела Александрова в официалния сайт на едноименния си моден лейбъл G-A.Paris. Романтично вдъхновена от френската литература и типичните за французите начин на живот и възприемане на света, българката избира за свой дом вечния Париж, като живее и работи там вече 10 години.
Житейският и творчески път на Габриела определено я превръщат в истински пример за талантлив и успешен сънародник, който се е насочил към своето лично и професионално развитие извън пределите на страна ни. През последните години Габи е била част от арт дирекциите на едни от Големите в модния бранш, а именно - Dior, Jil Sander и Chaumet. През 2015 г. основава своя собствена марка дрехи, която представя със стилната колекция есен/зима 2015-2016, инспирирана от различни периоди на ХХ век, но с фокус най-вече върху 20-те и 70-те. От изчистените модели лъха класа, женственост и деликатно поднесена доза мъжки стил в женска кожа. Това, с което колекцията изпъква е и прецизно подбраните материали (вълна, кашмир, коприна и чист памук) и етично представеният произход на всяка една използвана тъкан.
За заминаването, за живота в Париж, за началото и трудностите, за преломните моменти в живота и за съвременните тенденции в световната мода, Габриела ни разказа искрено, лично и с подробности.
VS: Как пътят те отведе в Париж?
Г: Спомням си много добре първия момент, когато усетих, че тази култура ми кореспондира. Бях на около 15 години и лятото бях заета да изконсумирам библиотеката вкъщи. Така един ден попаднах на една книжка с новели на Дюрас, в първата новела героят наблюдаваше дискретно вратата на съседката си в парка, в това горе-долу се изчерпваше цялата фабула. Дълбочината и финеса, с която героят преживяваше тази незначителна ежедневна случка отговориха на нещо в мен. Това беше отговор, който не бях намирала никъде до тогава. Казах си, че трябва да отида в тази страна, където хората усещат по този начин.
VS: 10 години малко или много са?
Г: Както казва Айнщайн, всичко е относително! За мен времето се ускори, когато започна животът ми в Париж, изведнъж ми се струваше, че един ден е по-наситен с живот от една година преди това. Това е особено чувство, трябва да обичате силните усещания.
VS: Градът оправда ли очакванията ти? Лесно ли свикна?
Г: При мен нямаше това, което наричат адаптация. От първия път, когато стъпих на тази земя десетина години преди да се пренеса окончателно тук, имах силното усещане, че съм у дома си, повече от където и да е другаде.
VS: Какво ти дава Париж, което не можеш да откриеш никъде другаде?
Г: За хората тук първият критерий за оценяване на всичко е естетическият. На ден, един французин - още повече парижанин - използва десетки пъти различни степени на думата красиво по отношение на всеки факт или обект от ежедневието. Не казвам, че е най-добрият начин да се съди за нещата, вероятно има други критерии, които са дори по-важни, за много хора това може да е неразбираемо или дори дразнещо, но аз се намирам в това.
VS: А какво ти липсва от онова, което остави в България?
Г: Не съм носталгична, не обичам стари снимки и срещи на класа, не си повтарям как преди всичко беше по-добре. Днес физическите разстояния са по-условни, отколкото когато и да било, и e жалко, ако не се възползваме от това. Ако някой ни долипсва, можем да се свържем лесно с него. Даже напротив, радвам се да се "губя" с хора за дълго, за да се намираме на други ширини. Общуването с хора, които се движат по един или друг начин, е обогатяващо. А тези, които трябва да останат в живота ми, остават.
VS: Къде е „у дома“?
Г: За мен винаги е било тук... oще преди да дойда за пръв път. Радвам се, че го открих.
VS: По-лесно ли е да си творец в Париж?
Г: Никъде не е по-трудно да си творец, отколкото в България. Може би в страните във война... Наскоро гледах хора Йоан Кукузел в Нотр Дам, беше прекрасно. Но имах горчив вкус от историята с уволнението на хориста, който се осмели да поиска възнаграждение. Помислих си, че след концерта, ако колегите им от Франция ги поканят на ресторант, хористите ще са принудени да откажат, защото няма с какво да го платят. Това е унизително, грозно и мен лично ме изпълва с ярост.
.jpg)
VS: Труден ли е пътят до позицията на арт директор в световна модна компания?
Г: Аз го извървях с едно портфолио под мишница, нищо оригинално.
VS: Каква е цената, която плати, за да имаш в биографията си имена като Dior, Jil Sander и Chaumet?
Г: Не съм почувствала, че жертвам нещо. Ако трябва да заместя "цена" с "начин", бих казала че това е свързано с безкрайна взискателност към себе си, уважение към постиженията на тези преди теб и желание да се учиш.
V.S.: Вдъхновението, измерено в думи?
Г: Това е хаосът, който мога да го наблюдавам с часове. Черпя го от историята, от киното, от теорията на струните.
V.S.: Как се реши да започнеш свой собствен бранд? Кой беше преломният момент?
Г: Не обичам да правя нещо преди да съм сигурна, че го правя както трябва, така че ми трябваха много години. Наистина, откакто съм в Париж, интересът към нещата които правя, ме окуражи. Преломният момент беше на една среща в Хермес, където ме питаха откъде е това, което нося, приех го като знак за старт. Истината е, че се чувствах готова, затова и забелязах знака. Това беше през 2013. Конкретната подготовка на марката като предприятие ми отне близо 3 години.
VS: Какъв е акцентът в първата ти колекция?
Г: Първата колекция трябва да даде декларация за стила на марката. Ако стилът ми може да се дефинира чрез нея, значи всичко е ок. Надявам се.
VS: Защо е важно да знаем произхода на материите и начина на производство?
Г: Не винаги е важно, зависи от категорията. Ако си купуваме тениска за 2 евро, разбира се, няма как да изискваме това. Но в лукса всичко е важно. От друга страна моралът в бизнеса е важен, не бих спала добре, ако знам че дрехите ми се произвеждат за стотинки от експлоатирани хора или че материите, които използвам, са токсични. За съжаление, случаят е такъв в по-голяма част от индустрията, отколкото може да си представим.
VS: Трудностите да започнеш собствен бизнес навън?
Г: Безкрайната бюрократщтина във Франция ми напомня на комунизма, наистина.
VS: Имаш ли формула за успех?
Г: Според мен е важно да си наясно със себе си и с това, което наистина искаш. Не е задължително за всеки да успява, или по-точно, успехът е много персонално понятие. Не мога да кажа дали Хилари Клинтън е по-успешна от баба ми, чиято основна амбиция е била да създаде добро семейство. За много хора спокойствието е много по-важно и не бива те да се чувстват виновни за това, че не са амбициозни. За другите, формулите за успех са ясни, те са валидни за всички сфери: в добра пропорция желание да се учиш, страст и прагматизъм.
VS: Разлика в модната индустрия отпреди 10 години и тази отсега?
Г: Обществото се променя, няма как и модата да не го прави. Това, което ме вълнува, е освобождаването от оковите на тенденциите, индивидуализмът. Това, което търся, е един антропологичен подход към модата, едно завръщане към това което е важно: добре направена дреха, за сметка на чудовищен маркетинг в чиято сянка "минава" каквото и да е. Като човек, идващ от рекламата в лукса, знам за какво говоря.
VS: 5 от най-значимите неща в гардероба ти?
Г: Класически часовник Омега, малка дамска чанта от легендарната плетена кожа на Bottega Veneta, черни обувки на ток с добър силует - почти невъзможни за откриване, отне ми месеци!, любимите ми червила Ив Сен Лоран, новия ми сив суичърт за 5 евро, пухкав и супер удобен.
VS: Без какво не излизаш от вкъщи?
Г: Излизала съм без всичко, много съм разсеяна!
VS: А от какво би се освободила?
Г: Понякога излизам наистина без нищо, като момчетата, с ръце в джобовете. Много е освобождаващо! Даваш си сметка, че можеш да минеш прекрасно и без ежедневните 10 кг в дамската чанта.
VS: Количеството или качеството?
Г: Качеството! Така не се напълнява!
VS: Стилът ти накратко?
Г: Притежавам малко неща от дълги години, но се старая всички те да са качествени и да ми подхождат. "Модерният" елемент, който сменям по-често са аксесоарите: слънчеви очила, обувки, чанти, часовници.
VS: Най-отличителната черта на съвременната мода?
Г: Еклектиката. И това е хубаво. Хората са все по-свободни да носят каквото им харесва и да конструират собствен стил.
VS: Възхищаваш ли се на нещо, на някого?
Г: На Ромен Гари. В един живот успява да изживее няколко, и то какви. Рядък екземпляр, който презира нормите и ги прави да изглеждат смешни с невероятен финес и благородство. Остава впечатлението, че човек е способен на всичко, че "съдбата" е една голяма глупост, измислена за извинение на слабите. Успява да се наложи дори над смъртта, като сам слага край на живота си, оставяйки посланието: "Добре се позабавлявах, благодаря на всички". Каква елегантност!
VS: Как преминава един твой ден?
Г: Започва към 8 с кафе, плодове и интернет. И това май е единственият ритуал. След това денят ми зависи от периода, в който съм. Ако съм в процес на създаване на колекция, денят продължава с това единствено занимание понякога до 3-4 сутринта.
VS: Върху какво работиш в момента?
Г: В момента тече усилена подготовка на евента за официалното лансиране на марката. Успоредно с това подготвяме снимките на колекцията лято 2016, която ще бъде представена тази есен.
VS: Би ли сменила локацията си?
Г: Не, чувствам се на мястото си.
VS: А би ли се върнала в България?
Г: Физическото "връщане" понякога е по-неефективно от връщане под друга форма. Оставам съпричастна с това, което се случва в България и ако има начин да повлияя по добър начин на някого там, не бих се поколебала.
*Кадрите в интервюто са от последната колекция на дизайнерката
Повече за Габриела:
Официален сайт: http://g-a.paris/
Facebook: Gabriela Alexandrova
More from View Sofia
10-те парфюма, на които искаме да ухае кожата ни през пролетта
Март месец е безкрайно променлив, но въпреки всичко не му се сърдим, защото ни носи пролетта, а с нея идват и топ тенденциите. След селекцията за....
Street style вдъхновения... Най-доброто от Седмиците на модата в Ню Йорк, Лондон, Милано и Париж
Цял месец, а минава като миг, захласнати по красотата върху подиума и в радиус от 500 метра около него. Поредният...
Най-най от Golden Globes 2020: многомилионното колие на Хелън Мирън
Here comes the Queen
