Следва

Кой позна Къде сме...? и спечели!

Love to quote: 7 зареждащи цитата за по-богата седмица. И още нещо...

Точно на днешната дата, но преди доста години, 207, ако трябва да сме напълно точни, се ражда американският поет Едгар Алан По...

Celebrities преди 8 години

Точно на днешната дата, но преди доста години, 207, ако трябва да сме напълно точни, се ражда американският поет и писател Едгар Алан По. Около неговия живот винаги е имало мистерия и загадки, а произведенията му са силни, мрачни и не по-малко загадъчни от самия него. 

Точно това обаче ги прави зверски интересни и завладяващи. Смята се, че именно той е човекът, въвел разказа като литературна форма, което само по себе си вече подсказва какво вълнуващо и спиращо дъха занимание е да четем неговите творби. 

Днес, в чест на годишнината от неговото рождение, се вдъхновяваме именно от този уникален автор, чиито думи ни замислят, увличат и... разтърсват.

"Няма съвършена красота без малко странност за пропорция".

"Носът на тълпата е нейното въображение. Поради това по всяко време тя може да бъде тихичко водена".

"Глупостта е талантът на недоразумението".

"Тези, които сънуват през деня знаят много неща, които убягват на тези, които сънуват само през нощта".

"Иска ми се да можех да пиша така мистериозно като котка".

"Всички религии, приятелю, просто са произлезли от измама, страх, алчност, въображение и поезия".

"Думите нямат сила да впечатлят ума без изискания ужас на тяхната реалност".

Гарванът, 1927

В полунощ седях приведен, отегчен, отчаян, бледен
над забравено познание — том със тайнствени слова.
Тъмен сън ме скри дълбоко, ала тихичко похлопа,
някой тихичко потропа на самотната врата.
„Гост — прошепнах, — вън похлопа на самотната врата.
Закъснял е вечерта“.

Ах, аз помня много ясно на декември злия блясък,
върху пода как проблясва в пепел призрачна жарта.
Чаках утрото притихнал, взрян във книгата опитвах
да прикрия, но не стихва тиха по Линор скръбта.
С името Линор дарена, тази, що е лъч в скръбта,
взе без име Вечността.

Лек, копринен шум донесе тежка пурпурна завеса.
Вля се, впи се тъмен ужас, непочувстван досега.
Аз в сърцето си изгарях и не спирах да повтарям:
„Гостенин е. Настоява той пред моята врата.
Късен гост е. Настоява той пред моята врата.
Закъснял е вечерта“.

Но душата ми укрепна и решително изрекох:
„Сър или Мадам, простете, моля ви, ако греша.
Бях заспал така дълбоко, ала тихичко потропа,
тъй внимателно похлопа на вратата ми ръка.
На часа ще Ви отворя и ще Ви подам ръка!“
Вън ме срещна вечерта.

Ужасен се взирах дълго със съмнения изпълнен,
че сънувам сън мъртвешки, несънуван досега.
Знак ми даде тишината и в покоя непонятен
промълвих „Линор!“, но мракът ме отпрати в самота.
Ехото „Линор!“ отвърна и предрече самота.
Бе пустиня вечерта.

...

More from View Sofia

More Celebrities