Разходи се с мен... в Берлин, ден 1

Градът за мен е приказка, която искам да препрочитам възможно най-подробно и начесто, вниквайки във всяка миниатюрна подробност. Берлин е мултикултурен град, където контрастите съжителстват в пълна хармония. Затова ще се разходим заедно в продължение на 3 дни... В сравнение с доста европейски столици, той не е толкова скъп, което го прави идеална дестинация за много млади start-ups, а и не толкова млади. Както се шегуваше един приятел – там можеш по-лесно да си намериш работа отколкото жилище. Или пък, че ако не си артист, нямаш работа там. Добре, че е изложбата значи, мисля си. До моя втори тур до немската столица ме доведе именно шансът да изложа свои произведения в галерия, дълго желана, но вече постигната мечта.

Реално градът е забележителност сам по себе си – източен е доста по-тих и буржоазен, красивата архитектура е значително повече, докато в западния графитите покриват почти всички сгради. Соц-ът е пригоден да служи на съвременността, звучен шамар отеква към кошмарното минало. Кройцберг, Нойкьолн и Фридрихшайн приютяват голяма част от най-добрите и популярни клубове и барове в града. Кварталите страшно много се различават един от друг, а изкуството обединява всичко. И не случайно – все повече творци от цял свят идват в Берлин и превръщат днес този голям град в едно от най-интересните места в Европа. И със сигурност бие по брой галерии – има абсолютно всякакви – съвременно изкуство, занаяти, уъркшопи... Той задава тенденциите, изменя се скоростно, примамва... И не стига! Винаги има нещо ново, движи се, шава, смее се, създава...

Neue Nationalgalerie
Стоманено-стъклената ѝ постройка е минималистична и реално е просторна стъклена зала с плосък покрив, крепящ се на 6 колони. Постоянната експозиция се намира в сутерена, а остъклената горна част е за временни изложби. Мрачното небе, малкият бетонен плац и масива на архитектурата инстинктивно раждат в мен нуждата за черно-бели фотографии... В ремонт е, но до нея се намира Културфорум – задължителна дестинация за всеки, интересуващ се от изкуство.

Potsdamer Platz
След това по Potsdamer Str стигаме до площада Потсдам. Той е един от символите на Обединението, което го прави исторически значим за местните жители. Именно от такава гледна точка на него започна неотдавна да се провежда и Берлиналето. Високите футуристични сгради, мислено наричам всеки път Трите Кули като асоциацията с „Властелина на пръстените“ хич не изниква в главата ми случайно. Там е музеят за „Кино и телевизия“, сградата на „Лего“, приветстваща на входа със статуя на жираф, от „Лего“, разбира се. Оставя ме с впечатлението за Ню Йорк, дали заради динамичното множество, пъплещо навсякъде, новите значително по-високи сгради или въпросните Три Кули. Тази част впрочем е била под владение на САЩ преди падането на Стената като американската част на Източна Германия. А и наблизо се намират Checkpoint Charlie, граничният пункт, разделял Берлин и East Side Gallery – най-дългата запазена част от Стената, сега превърната в графити-галерия. Чарли е една от основните атракции на града. Съвсем наблизо е Мемориалът на Холокоста и Райхстага. Решаваме да се спуснем между бетона на блоковете в Мемориала и оттам да хванем съм Портата на Бранденбург. Студът на това място е ужасяващ, дори и лете, някога тук се е намирала „Зоната на смъртта“.

Brandenburger Tor
Още един емблематичен символ на града – вратата е строена по поект на арх. Карл Ланганс и някога е била наричана „Портата на света“ Клиширано ще прозвучи, но напук на целия облачен ден, хващаме романтичен залез на фона на който ентусиазирани тълпи туристи сръчно щракат селфита със смартфоните си. Какво пък и ние сме хора , мисля си, докато включвам предната камера на моя. За щастие гората от селфи-стикове значително е пооредяла, слънцето е почти залязло и това обикновено значително натоварва капацитета на близките кръчми. Само че ние се пускаме пеша по Unter den Linden до Alexandrplatz, където с U2 стигаме до Prenzlauer Berg. Там ни чака Kulturbrauerei, буквално казано Културната Бирария. Културен монумент, тя е съхранила автентичната си индустриална архитектура от 19 в. Там се помещават кина, театри, клубове и школи по танци. Мястото е много приятно за приятелски срещи и е далече от тълпите туристи. Не мисля да се противя, Berliner Pilsner дойде приятно студен в голяма халба, приказките тръгнаха и настъпи най-приятната част на вечерта. Наздраве!