Когато говорим за новите българи, ние имаме предвид онези хора, които правят страната ни много по-колоритна. Обогатяват я със собствения си опит, собствения си светоглед. Те гледат на нея с по-различни очи и от една друга, доста непозната за нас гледна точка.
Покорили десетки хиляди случайни срещи с много красиви спомени за едни други пространства, успяват да моделират облика на този град и хората в него, защото те вече са част от живота тук.
Прокрадват се незабележимо, приглушено и някак интимно, за да разсеят всички по-негативни изражения и пак така безболезно да ни сблъскат с глобалната реалност на този свят. Ние не ги смятаме за много по-различни от нас, но като представители на друга нация, разгръщат нови и необичайни образи, превръщайки нас самите в други хора, с достатъчно широки сърца и достатъчно широки възгледи.
Тези "странници" ще виждаш често на страниците ни, защото, погледнати през тяхнтата призма, ние - българите - сякаш не сме толкова лоши, или лошото ни е по-скоро забавно. Да видиш себе си с други очи е, да кажем ,една голяма крачка към модерния и вече толкова близък ни Европейски свят.
Французойката Ельоди е именно такава симпатична чужденка, която за година става част от облика на София. Тя е млада, много чаровна и лъчезарна, а и достатъчно амбициозна, сериозна и съвестна. Знае как да се забавлява, а многото й приятели тук са красноречив пример за нейната безпроблемна общителност, широкоскроеност и наличието на огромно, зейнало като дупка, отворено съзнание. Отворено за нови идеи, нови хора, нови места, ужасно много интереси и красиви случки.
V. S. Здравей, Ельоди. От колко време си тук?
Ельоди: Дойдох в България през февруари 2008г. Тук съм от една година и четири месеца.
V. S. Как реши да посетиш именно нашата страна, как взе това решение?
Ельоди: Приключих обучението си в университета по-миналата година, останах една година в Монреал, тъй като това беше свързано с уроците ми и когато се завърнах във Франция, имах идеята отново да попътувам. И понеже бях привлечена от източноевропейските страни, пък и изучавах руски, докато бях в гимназията, за един месец обиколих Унгария, Словакия и Полша. Исках да пътувам, но не и прекалено далеч. Исках да открия нова източноевропейска страна. Така се роди и идеята да дойда тук.
V. S. Би ли искала да останеш?
Ельоди: Ами да. Чувствам се удобно. Харесвам София, харесвам и България. Оценявам приятелските връзки, които създадох тук и... а - когато бях на ваканция преди един месец, София ми липсваше много повече, отколкото Франция и Париж. Така че по-скоро бих. Но времето ще покаже. Да видим.
V. S. Коя е най-красивата и най-грозната българска дума?
Ельоди: Дума? Хм..харесвам думата “съдба” и може би най-лошата..понаучих някои псувни, но има и такива, които са наистина много звучни, хаахаха.
V. S. Мислила си някога да се омъжиш за българин?
Ельоди: Всъщност не съм много “за” браковете. Не съм толкова близо до идеята за това. Ако срещна някого и се влюбя, ако започна по-сериозна връзка с някой мъж, да , бих помислила за това да се застоя тук за по-дълго. После деца и брак. Не знам. Деца - да, брак - по-малко възможно.
V. S.Колко легенди и митове за България си чувала? И какви са те?
Ельоди: Имаш предвид национални? Не знам много, по-запозната съм с някои обичаи, които харесвам доста, като например “мартениците”. Митове - не знам. Сега се чувствам малко засрамена.:)
V. S. Кое в българите те плаши най-много?
Ельоди: Мисля, че не се чувствам застрашена по никакъв начин и не изпитвам страх от нещо определено, от самите хора или насилието тук, или пък някакъв вид агресия. Когато излизам по улиците, може би защото живея в центъра, се чувствам спокойна. В Париж положението е по-различно. Винаги има хора, които ти говорят, докато вървиш по улицата и дори в метрото е доста опасно. Но тук се чувствам удобно и защото работя за френското посолство, знам, че по някакъв начин съм защитена. Ако имам проблем, то застава зад гърба ми. Това е вид защита. Ако не работех за френското посолство, а бях просто французойка, работеща в България, със сигурност щях да се чувствам по по-различен начин.
V. S. Знаеш ли български?
Ельоди: Горе-долу. Ако планирам да остана в тази страна за по-дълго, знам, че задължително трябва да се запиша на курс и да взимам някакви уроци.
V. S. Струва ли ти се много труден?
Ельоди: Мисля си, че за научаването на всеки чужд език, трябва да си достатъчно мотивиран и достатъчно сериозен, за да имаш някакъв успех. Но е факт, че вашият език е труден. Дори азбуката да е трудна, а аз имам основна представа за нея, защото съм изучавала руски, говорим за различен синтаксис, различна структура и граматика. Просто трябва да се упражнява, да се “практикува”.
V. S. Какви са плюсовете и какви са минусите на българите пред французите?
Ельоди: Харесвам факта, че българите, сравнени с французите и дори канадците, са доста по-резервирани и по-сдържани. Но именно тази малка дистанция в началото те кара да искаш да опознаеш този човек още повече. Не харесвам хората, които са готови да ти бъдат приятели още след първия ви разговор и впоследствие разбираш, че няма нищо друго. Друг плюс за мен е това, че българите са много хубави хора. Простички, но не в лошия смисъл на думата, а по-скоро недотам обременени или пък арогантни и претенциозни, каквито са французите. А минусите са свързани с чисто междуколегиалните взаимотношения.
V. S. С какво се занимаваш в момента в института?
Ельоди: Със събитията, които се случват тук. Организирам event-ите. От кино и музика-особено много, до радио, телевизия и изложби. Но главно се правят чести колаборации между института и българските артисти, като се завъртам най-вече около музикалните случки. В момента подготвям много музикални събития за месец юни. Ще имаме изложба на “Gravity Co”, ще се случват много неща, свързани с различни фестивали. Работя и по вече добре познатото на повечето хора - “Apero Elektro” (Електронно парти, състоящо се всеки първи петък от месеца във френския институт, със специалното участие на български диджеи). Вълнуващо е. Това са много различни проекти, а партньорската връзка между Франция и България все повече укрепва.
V. S. Доволна ли си от начина си на живот сега? Мечтаеш ли си за нещо?
Ельоди: Да, напълно. Аз съм късметлийка, защото живея и работя в центъра. Времето, което ми отнема да стигна от дома си до офиса е точно една цигара. По този начин всичко изглежда така, сякаш се случва много леко. Можеш да излезеш от работа и да седнеш някъде за по бира с приятели, след това да отидеш другаде. А когато излизам през уикендите, не съм затормозена с мисли за това, с какъв транспорт да се прибера и кога трябва да го направя, за да имам време за него, дали трябва да взимам такси и т.н. Времето тук също в невероятно, защото в Париж винаги е много променливо, един слънчев ден, а следващите три-дъждовни и студени. Колкото до мечтите ми, иска ми се, когато ми изтече договора през февруари 2010г, да си позволя едно по-дълго пътуване изцяло със себе си и то за няколко месеца. Ще посетя Монголия, Китай и изобщо целта на това е да се усамотя, да помисля, да откривам себе си непрекъснато и непрестанно. А след това може би да се завърна в България.
А ViewSofia ще продължи да се среща и разговаря с още "нови българи"!
