Дизайнерката Ека Бичинашвили в топъл разговор на чаша кафе пред ViewSofia за последния й мащабен проект - филма „Белгийският крал”, за неща от творческата кухня, за мечтите, и още нещо…

Отиваме в леко прохладен, влажен и полумрачен ден в едно сгушено в основата на нова кооперация в „Редута” ателие за вълшебства. На място като приказна кутия за магии, в което идваш като Пепеляшка и излизаш от него разлина и истинска, фешън и тренди, принцеса. Може и обута с панталон. И с кецове. Защото днешните принцеси, както добре знаем, изобщо не са такива, като някога. Защото вече не носят корони, а всякакви разнообразни аксесоари. Защото може да са и без коса, дори! И защото, за да си не с един, а с двата крака в модата, да си интересен, готин и уникален, трябва да притежаваш харизма, излъчване, въображение, воля и смелост.

Всички тези качества са събрани в едно, като сноп слънчеви лъчи под лупа, в човека, с когото имаме удоволствието да се/те срещнем. Впечатляваща, сензитивна, силна, крехка, красива, далновидна и изключително талантлива дама, жена, майка, дизайнер. Сутрин сладка, бяла принцеса – по нейния си начин, следобед - хладно, сиво делова, а вечер, след като се е погрижила за децата, мнооого хеви метъл, /копеле/!

Няма да й отнеме много време да усети посоката на вкуса, мислите и вълненията ти. Ще те изслуша внимателно, ще уважи мнението ти и безпристрастно ще изрази своето. И, ако те гледа втренчено, то е защото е видяла нещо „свое” у теб, което иска да поправи, да ремонтира, да му даде нов живот и след това с усмивка да му се наслади.

Ека Бичинашвили повече от 20 години професионално се занимава с фешън дизайн и заслужено бере плодовете на таланта си. Поводът да се видим с нея е поредният набран плод - съвсем пресен, вкусен и сочен, а именно авторството на костюмите в кооп-продукцията „Белгийският крал”, с която официално ще бъде открит 21-ят София Филм Фест (СФФ) този четвъртък.

V.S.: Ека, как стигна до „Белгийският крал?
Е.Б.: Препоръчаха ме и отидох на интервю. Режисьорите Джесика Удуърт /Джесика пристига тази вечер в България, зада гостува на СФФ, б.ред./ и Петер Бросенс ме избраха и мисля, че най-много харесаха в мен това, че отидох облечена по много миксиран начин. С етно риза, дълга и с бродерии, с рокерски колан с вериги. А се оказа, че те точно това търсят за участничките си във филма. Случайно или не, изборът на дрехите ми не беше умишлен и търсен, просто на мен самата ми беше интересно. Тогава не предполагах, че те искат нещо по-раздвижено от тази гледна точка. Знаех само, че желаят да снимат в България, да снимат певици, кукери. Но не подозирах, че в един момент Джесика ще дойде и ще ми каже „Моля те, искам по-младата част от певиците да изглеждат като бунтарки и да вкараш нещо в костюмите им, по което това да си личи!”.

Във филма ще видите, че украсите за косите на момичетата са с пера и черни рози, които направих и състарих. Събрах детайли от т. нар. косичници – специални украси за коси. Някои от тях са от Киноцентъра, други от хорове, трети – сега направени, и цялото това нещо се миксира и се сложи на главите на момичетата, за да изглежда по-богато. Иначе, както знаем, всеки регион си има специфика в украсите за глава, но от продукцията искаха да опитам да ги обединя в едно. Което, лично на мен, много ми помогна, защото, освен че стои по-интересно, беше и по-лесно за намиране. Има един много силен за мен кадър във филма, откъм акустика и цветност, в едно доста сюрреалистично и кичозно място, в който всичките певици са в басейн и с украсите по косите си.

Режисьорите Джесика Удуърт и Петер Бросенс

V.S.: От продукцията имаха ли конкретни изисквания към теб за форма, материя, цветове…?
Е.Б.: Разбира се! Относно формата на дрехите искаха да е а-силуетна, което най-просто казано, е трапецовидна. Много им допадна фактът, че певиците на пробите бяха с джапанки. Ще видите, има кадри във филма, в които пътуват с автобус за България от Истанбул, и са с национални носии и с… техните си джапанки, за да не им подпухват краката. Едни реалистични и много симпатични моменти, които те запазиха и оставиха в лентата.
Относно материите, държаха да са естествени – памук, вълна. Повечето бяха от Киноцентъра, друга част си доставихме от Пловдивски антиквариати.

V.S.: Кое ти беше най-трудно при направата на дрехите?
Е.Б.: Не мога в момента да се сетя за конкретна трудност. Но ми беше много интересно, защото костюмите бяха различни – имаше и съвременни, и селски от различни наши региони, тъй като пътят на главните герои минава през тях, и много униформи, защото преминават няколко граници. Накрая имаше и исторически костюми, но този откъс, за съжаление, не влезе във филма. Снима се в Габрово, където имитират Сараево, и правят възстановка на убийството на цар Фердинанд.

Още от първото четене на сценария останах дълбоко впечатлена. В общи линии имаше много различни костюми, по които трябваше да работя и ходих дълго време да се ровя в Киноцентъра, за да избера най-доброто. Отне ми поне месец, но определено бях късметлийка по отношение на широкия диапазон на костюми и предизвикателството, заради разнообразието в темите, много голямо! Не бяха само съвременни или военни, да речем, което е скучно. Така че съм много, много доволна! Даже се шегувахме, че само космонавти липсват в продукцията. Филмът за мен е много интересен и горещо го препоръчвам на всички.

V.S.: Актьорите, с които ти се налага да работиш, са по-скоро капризни или по-скоро хора с мнение?
Е.Б.: Има всякакви – и капризни, и с мнение. Но като цяло бяхме невероятен интернационален екип – българи, белгийци, холандци! Например, двама от главните герои – кралят, Николас III - Петер Ван ден Бегин, и неговото вале Карлос Де Вос - Tитус де Воогт, много държаха на фешън-вида на дрехите. Те са хора, които могат много елегантно да изнесат всякакъв вид фешън. Кралят, Петер, двуметров мъж, е най-страхотно танцуващият толкова висок мъж, който някога през живота си съм срещала!

Петер Ван ден Бегин и Tитус де Воогт

Снимахме в Лозенец, беше лято, беше прекрасно – преди снимки – къпане, след снимки – къпане… Беше много забавно, станахме си приятели. Така че и да е имал някой претенция, тя е била в кръга на шегата. Но – да, има всякакви актьори, говоря по принцип, за други филми.

V.S.: Кои дрехи ти е по-лесно, по-интересно, по-предизвикателно да изработваш – за жени или мъже?
Е.Б.: При мъжете предизвикателството определено е по-голямо! При тях откъм силуети не можеш да варираш много. Е, можеш, но това би била единствено гей авангардна мода. Но ако трябва да се носи по-масово, то тогава детайлите трябва да са много фини. От сорта на видове ревери и дали да са по-високи или не, яката колко да е широка и да я има ли, тип бодове и къде и как да се поставят, вталяването да е леко, и т. н.

V.S.: Успяваш ли след бързо „сканиране” на случаен ходещ мъж по улицата, да си го представиш най-подходящо облечен според твоите виждания и в твоите дрехи?
Е.Б.: О, да, да! Това го правя непрекъснато и ми е голям проблем! Но по-често „сканирам” жените, защото, за съжаление, много рядко виждам мъж, който да ме впечатли и да ме накара да се замисля. Трябва да има фигура, а българинът, като че ли след 30-ата си година се изоставя и не се грижи за външния си вид. Положението е „реклама на анцунзи”! Така че, когато видя „ходещ анцунг”, или трябва да има невероятна фигура и широки рамене, или някак той самият да ме провокира да си го представя в костюм и обут не в маратонки.

V.S.: Можеш ли да сравниш с нещо друго това, което правиш – с любов, летене в космоса…?
Е.Б.: О, това са много силни неща, за които ме питаш! Хм, с какво…. С голяма любов! Само това. Но наистина огромна!

V.S.: И като каза „Любов”… Ако си представиш, че както платът се разрязва, след това се зашива отново и от него се ражда нова форма, нов живот, как тогава съпоставяш работата си с Любовта в това отношение, след като сравни двете понятия?
Е.Б.: Това е постоянна любов! Докато „онази” минава за…, колко казваха – 4 години?!? Разбира се, че любовта в интимните, човешки взаимоотношения продължава, но онази въпросна „любов”, която е бурната страст, умозабвението, най-силния наркотик, преминава в една друга, много по-спокойна, приближаваща, приятелска фаза. Пак е любов. Но е друга.

А в работата ми всеки проект всеки път е нов, различен, носещ своята си енергия, никога не се повтаря с предишен и затова всеки път изпитвам тази любов.

V.S.: А това важи ли и за модата и могат ли „страстите” човешки да се съпоставят към тенденциите?
Е.Б.: Разбира се! Всичко е един непрестанен цикъл на повтаряемост, всичко „трае” някакъв период от време, има „срок на годност”. Истината е, че всяко нещо се възобновява, всяко едно! И ми е смешно, понякога, когато ме питат „Какви са модните трендове за този сезон?”.

V.S.: И какви са? 
Е.Б.: От 80-те години, но съпоставени по друг начин. Леко променени силуети, комбинирани с друг тип дрехи, направени от много по-високотехнологични платове, с по-голяма амплитуда от страна на текстила, в комбинация с друг грим и коса. Това е.

Деним якето и слим джинсите на Ека са Calvin Klein от Totally Erected Store, Мол Сердика

V.S.:  Имаш ли предпочитания към материи?
Е.Б.: В общи линии си падам по класическите материи - коприна, кадифе, деним. Харесвам като цяло комбинация от спортно и т. нар. кутюр. Харесвам и траш - рок енд рол. Много!

V.S.: В какъв проект (клип, реклама, филм) ти се иска да участваш с идеите, главата, ръцете си?
Е.Б.: Иска ми се да съм част от филма на някой голям режисьор и костюмите да са много невероятни, сложни, интересни. Като например „The Royal Tenenbaums” (Кланът Тененбаум), в който костюмите, макар и по-семпли, са невероятно съчетани като цветове, съобразени с осветление, декори и т. н. Също и „Алиса в страната на чудесата” или пък „Гранд хотел „Будапеща”. Всъщност – исторически, но развити през призмата на човека, който ги е направил.

Екипната работа е безумно важно нещо, всеки един компонент тежи на мястото си. Защото аз и хората ми може да сме направили най-невероятната дреха, но ако тя е режисирана и заснета зле, всичко отива „на кино”. Затова големите дизайнери в даден момент от живота си се захващат с преподаване, за да могат да започнат и те на свой ред да се зареждат по някакъв начин отнякъде. На мен в Милано, в Istituto Marangoni, ми преподаваше Антонио Берарди (бил е асистент на Джон Галиано, както и главен дизайнер в лейбъла Eхte, обличал Гуинет Полтроу, Виктория Бекъм, Кайли Миниоуг, Ева Мендез, Амбър Роуз, Мегън Фокс и др., бел. авт.), който точно това обясняваше, че идеите непрестанно се раждат, въртят се във въздуха и трябва да бъдат споделяни. И непрекъснато се зареждаше от нас, неговите ученици.

Аз, засега, се уча от децата си, например. И се радвам, че съм разбрала, че с възрастта трябва да се мисли по друг начин. Защото днешните младежи са различни от нас, когато сме били на тяхната възраст. Те са изцяло друго, ново поколение и мислят по друг начин. А малцина са като Vivienne Westwood - луда глава, която никой не може да настигне. Истината е в постоянната заинтересованост, постоянното проучване и възприемане на нови неща.

V.S.:  Споменавайки Vivienne Westwood, която очевидно е един от вдъхновителите ти, ще споделиш ли кои са другите ти музи?
Е.Б.: Yamamoto много харесвам. Също Givenchy, Diane von Fürstenberg. Харесвам и други, които сега без да искам ще пропусна и после ще съжалявам! Като цяло залагам на млади дизайнери, нишови, по-незнайни в масовите среди и познати повече в платформите, в които участват, но пък правят доста по-креативни и интересни неща от добре известните дизайнери.

V.S.: А ти виждаш ли се в ролята на…, хайде така ще се изразя – на „зареждащ се” дизайнер? Т.е. – да преподаваш в някакъв момент.
Е.Б.: Ами да, между другото наскоро бях се замислила за това. После така ме завъртя водовъртежа, че позабравих тази идея. Имам колеги, които преподават и това е чудесно, защото България има нужда от добра модна школа. Но може би на мен просто не му е дошло още времето.

V.S.: За какво друго, което много искаш да направиш, все още не е дошъл моментът?
Е.Б.: Искам да попътувам още, да обиколя почти целия свят. В Европа съм била навсякъде, в Азия съм ходила, но не съм била в Щатите, в Австралия, до някакви по-екзотични места. И ако може да съм и с приятели – още по-добре, защото сам воинът невинаги е воин! Но пък и това, че си сам, не означава, че си сам!

V.S.: С какво обичаш да се обграждаш, освен с приятно приятелско присъствие?
Е.Б.: Имам много шапки. С тях съм на периоди – понякога не спирам да ги нося, в други моменти не се сещам за тях. Харесва ми да колекционирам дрехи и аксесоари. Ако попадна на нещо, което никога не съм виждала, задължително го купувам. И знам, че рано или късно ще му дойде времето и ще ми потрябва.

Сега, например, снимахме шапката на „София Филм Фест”. Миналата година също ние я правихме с агенция „DDB Sofia” (избирана неведнъж за най-добрата творческа агенция годината, бел. авт.) и с екип – реж. Иван Москов и художник Събина Христова, но сега е съвсем друго и различно.

Затова по-рано споделих, че в работата ми никога нищо не се повтаря. За нещо ще ми поискат Jean-Paul Gaultier с костюмите му за „5-ят елемент”, миксирани с много други герои, за някоя реклама ще пожелаят нещо супер младежко и супер фешън, за някой късометражен филм ще искат някоя огледална маска, да речем…
Не е като да отида да седна на някакво бюро от 8 до 17 ч. и да се чудя този рапорт как точно да го напиша, за да изглежда по-дълъг и обстоятелствен и на кого как ще му се хареса. Така че – няма никаква скука! Аз съм безкрайно щастлив човек в това отношение, за което благодаря на Господ всеки ден!

V.S.: С какво не излизаш от вкъщи?
Е.Б.: С часовника, който, освен че ми е скъп спомен и много обичам, отива на дрехите, които нося, а пък на всичкото отгоре ми показва и колко е часът!

V.S.: За кого ти е по-лесно да направиш дреха – за по-млади или по-пораснали момичета и момчета?
Е.Б.: много психология, много история в самия сценарий и костюма трябва да подсказва характера на всеки един герой. Така че във филмите се почва в обратен ред и това е много интересно.

Ако вземем за пример „Белгийският крал”, в него има един актьор – Горан Радакович, който е сърбин и играе като такъв. Прави го по невероятен начин! Неговият герой, Драган, е участвал във войната и е бил криминално изявен, но в днешно мирно време отглежда птици. И как го показваме този човек?!

Аз трябваше първо да се срещна с актьора, с човека Горан, да видя как изглежда, какво излъчване и заряд носи, за да мога да преценя какво точно да правя. Например ризата му беше камуфлажна. Но този камуфлаж беше изваден много далеч. Ако тръгнем от един такъв принт и той стане много по-дребен, и вместо да е в земните цветове – зелен, охра и кафяв, да е в по-тъмно зелено, малко бордо и почти охра, то тогава реално това е първоизточникът на камуфлажа, но изнесен по друг начин. И мозъка ти несъзнателно си дава сметка, че има нещо военно в тази риза, но реално погледнато тя не е военна.

Панталонът му беше с джобове – хем е мачовски, хем е военен, хем – всекидневен, защото в града много хора се обличат така. С обувки „Timberland”, тип кубинки, подходящи за всякакви условия и терени. И остана шапката му, в която имаше доста история. Протрита, с няколко забодени пера, които той прилежно е събрал от птиците, за които се грижи или пък някога е отстрелял, и смята, че тези пера са от много редки пернати и трябва да бъдат закачени като трофеи на шапката му. Та тези „малки” детайли във външния му вид трябва да подскажат на зрителя какъв е героят на Горан.

Горан Радкович

V.S.: И всичко това ти трябва да го измислиш – според човека и героя – какви да са дрехите, така ли?
Е.Б.: Ами да! За всички персонажи се отнася - трябва да ги усетя и да оформя според това външния им вид. Да разбера кои дрехи, на кого и как ще стоят най-добре, да отговарят адекватно на героите им във филма, но в същото време и на самите хора като реални типажи в живота. И отделно от това те да успеят да индикират на публиката какво носят в себе си. И така за всеки един от участниците. И това е колкото изморително, толкова и интересно.

Ето това го няма във фешъна. И за мен е доста по-просташко занимание – правиш, там, една невероятна дреха, която някоя кикимора ще я облече и ще я разходи по модния подиум за 1 минута. От друга страна, пък, има много повече творчество откъм идеи. Но, това е положението, нещата са различни и затова – интересни.

V.S.: Значи за филмите ти трябва да се съобразиш с хората, носещи дрехите ти, а не те с теб, както е в едно ревю, да речем?
Е.Б.: Абсолютно да! Но, примерно, повечето режисьори, гледайки ми CV-то, се притесняват от факта, че пише „Fashion designer”, защото принципно нещата са разделени - или си това, или си “Costume designer”. А аз съм завършила фешън и просто случайно попаднах в киното и…

V.S.: А дали е случайно?
Е.Б.: Може би не е. Но на мен много ми хареса и може би това ми е най-най-най-любимото от всичко! Амиии…, да, всъщност, май никак не е случайно, караш ме сега да се замислям…

Режисьорите често се притесняват да не би да им вкарам във филма повече фешън, отколкото е необходимо, но в крайна сметка като видят снимки от продукциите ми, бързо добиват представа. И обикновено в страницата, блога, сайта и т.н., с която човек като реклама за себе си разполага, гледа да качи най-интересните, най-хубавите, най-емблематичните за него неща. А те обикновено не са блудкавата реклама с най-скучния сив, бежов или розов пуловер, с които разполагаме, а качваме неща, които са супер силни. И това би трябвало да е етикетът ни.
Абе, като цяло - много е интересно! Това е голяма магия! Спомням си, че като малка гледах интервю на Karl Lagerfeld, в което той казваше: „Оххх, това модата е такава мммъка!”. И аз си помислих: „Тоя, па!”, ама точно това си казах. Колко му е – сядаш, взимаш плата, цак-цак, режеш го и – воальа! Обаче от „това” до правилната готова дреха се оказа, че има много страдания и мъка. Ама много!

V.S.: Кого много ти се иска да облечеш?
Е.Б.: Роби Уилямс. Вдъхновява ме много. Гуен Стефани – също. Те и двамата нямат нужда от когото и да било за външния си вид – достатъчно добре се обличат, но ако ми се отдаде възможност…

V.S.: А децата ти – имаш две момчета, като те гледат какво правиш, дали разбират с точност всичко онова, което ти се случва, с което се занимаваш, осъзнават ли същността на работата ти, „шарени” ли са…?
Е.Б.: Засега са по-скоро апатични към модата, но не и към филмите. Единият е на 6, другият на 11 години и на този етап харесват супер герои, ако това може кратко да даде отговор на въпроса ти. Шегувам се, разбира се! Малкият още не осъзнава съвсем. Той, обаче, рисува много интересно и събирам рисунките му, които понякога ми дават идеи за работата ми. С тях даже смятам да направя серия от Т-шърти. Но големият разбира вече много от нещата. Даже понякога „ми дава съвети” да направя това или онова, щото било много яко и т.н.

Наскоро така се получи с косата ми след боядисване, че стана тъмно зелена, и те бяха по-скоро ужасени! Но това помогна да се доберем до истината – трябваше няколко дни да съм зелена, за да се установи, че кестенявото всъщност си е по-добре. Като цяло мисля, че са свободомислещи откъм обличане, поне. Но не мога да ги накарам да си пуснат косите малко по-дълги.

От време на време, все пак не са чак толкова големи, логично си искат тяхното си. Тази Коледа, например, големият ми каза: „Маме, моля те, нека да не си правим дизайнерска елха, нека да е като при ХОРАТА!”… И понякога си казвам, че ми е мъчно, че нямам момиче, за да си я контя, но – това е положението!

V.S.: Какво най-много обичаш да правиш ей така – напук, нарочно?
Е.Б.: Най-тъпото е, че най-много ми се отдава да правя напук на себе си. Не, че се блъскам в стени, но в повечето случаи се самообвинявам в неща, в които не трябва. Но като цяло гледам да не съжалявам за нищо.

V.S.: Какво пожелаваш за себе си?
Е.Б.: Може би преди всичко здраве за децата, а за себе си - невероятни филми с невероятни режисьори и екипи.

Не пропускайте да видите творческите дизайнерски вдъхновения на Ека, отразени в одеждите на героите от филма „Белгийският крал”, на откриването на София Филм Фест на 9-и март, четвъртък, от 19:30 ч., в зала 1 на НДК или в някои от другите прожекции на лентата.

Филм, с номинации във филмови фестивали - за най-добър филм - Венеция '16, най-добър режисьор в програма „Хоризонти“ – Хамбург '16, номинация за наградата на критиката във Валядолид '16, номинация за „Златно копие“ за най-добър филм. За повече подробности, относно филмите в СФФ, погледнете тук>>

В 93-минутното кралско, балканско приключение, пародия на документален роуд мууви, в който един спящ крал се събужда за реалния свят, достойно българско участие взима също и певицата Нина Николина. Влиза с лекота в ролята на Ана от малко село, в което с майка й стопанисват скромен дюкян и кебапчийница. Тя е солистка на „Черноморските сирени“ – фолклорен ансамбъл, чиито участнички обичат колкото да пеят, толкова и да се карат помежду си. Ще видим и български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове „Мистерии на Българските гласове”, „Филип Кутев”, квартет „Славей” и др., както и актьора от Народния Театър „Иван Вазов” Валентин Ганев, в ролята на Керим Бюлют. Той е зам-началник на турската Държавна сигурност, служил й вярно трийсет години. И подобаващо е горд и усърден човек, очакващ безропотно своето повишение, докато в живота му ненадейно не се появява белгийският крал…

Нина Николина и Петер Ван ден Бегин - кралят


Валентин Ганев

More from View Sofia

Art Act: Абстрактният минимализъм на Давид Островски

People of art преди 7 години

Визуална поезия, изпълнена в принципите на минимализма и абстракционизма, сякаш измамно семпла ни подканва да се потопим в един въображаем и много по-добър свят...

Art Act: Идит Хаад

People of art преди 6 години

Името и емблематичната визия на този художник разказват много. 

art ACT: Бил Виола, когато видео камерите запазват душата

People of art преди 9 години

Когато видео артистът Бил Виола е само на 6 години, той пада в езеро, по целия път, чак до дъното, до...