Профил/Анфас с Вера Гоцева

Срещнахме се с нея за първи път през април...

Срещнахме се с нея за първи път през април месец, за да ни обясни как с технологичното бижу Huawei P10 може да правим безобразно яки мобилни фотографии, и от тогава сме тотално влюбени в професионализма и душата й.

Фотограф с главно Ф, който от година и половина води единствените курсове по смартфон фотография на път в България.

Изключително усмихната, уютна и спокойна, Вера Гоцева, или Ломовера, както е позната за всички, е човекът, който днес ще се опитаме да подложим на един, малко по-различен, разпит, в които да намерим скритите й тайни и някак си досущ като фотографи, само че с думи, да приютим душата й в нашите:

V.S.: Родена си на?
В.Г.:
На 29-ти януари.

V.S.: Което прави зодия?
В.Г.:
Водолей.

V.S.: Ръст?
В.Г.:
174 сантиметра.

V.S.: Цвят на очите?
В.Г.:
Пъстри, по-скоро зелени!

V.S.: Цвят на косата?
В.Г.:
Кестен (смее се).

V.S.: Цвят на бельото?
В.Г.:
В момента бяло!

V.S.: Три неща, които харесваш в себе си?
В.Г.:
В себе си харесвам това, че винаги съм открита за разговор. Че умея да си признавам грешките и се уча от тях, и това, че винаги съм настроена положително към живота.

V.S.: И точно едното нещо, което НЕ харесваш в себе си?
В.Г.:
Само едно? Понякога много мрънкам (смее се). И мога цели три да ви дам... Второ нещо, което не харесвам в себе си, е това, че понякога съм супер разсеяна и не забелязвам нищо освен себе си. И третото нещо е... нямам трето нещо или поне за сега не се сещам, но 100% имам още поне петдесет.

V.S.: Перфектният кадър е?
В.Г.:
Емоционален! Такъв, които разказва.

V.S.: Профил или Анфас?
В.Г.:
Профил!

V.S.: Къде беше вчера?
В.Г.:
Пътувах от морето към София.

V.S.: Алиби?
В.Г.:
Имам шест свидетеля! (смее се)

V.S.: Малката ти тайна?
В.Г.:
Само големи са!

V.S.: Добре, тогава коя е голямата ти тайна?
В.Г.:
Хмм, май като се замисля нямам тайни, всъщност. При мен всичко е на показ, даже понякога повече отколкото е нужно!

V.S.: Портретът, който мечтаеш да направиш?
В.Г.:
Амиии... следващият, новият, този, който не съм направила! Но много искам да снимам човек, който не е известен... искам суров човек. Да направя портрет на мъж, по-възрастен, които има много издълбани черти и бръчки. По-сурова снимка искам, черно-бяла!

V.S.: Какво виждаш през обектива, което не можеш през очите?
В.Г.:
Виждам през обектива точно това, което виждам в главата си през очите!

V.S.: Животът без фотоапарат е?
В.Г.:
Живот с телефон.

V.S.: Нещото, което изпълва погледа ти със задоволство и радост?
В.Г.:
Човекът до мен сутрин.

V.S.: А, нещото, което те влудява?
В.Г.:
Човекът до мен сутрин (смее се)

V.S.: Казват, че снимката улавя душата на човек? Истина ли е това?
В.Г.:
Да, абсолютно да!

V.S.: А, ти архив за души ли си и колко вече си приютила?
В.Г.:
Доста са вече, ако приютявам целия този архив се натоварвам леко, защото човек ,за да може да снима трябва да бъде емпатичен, трябва да може да се постави в обувките на другия и в този смисъл ти поемаш от човека, когото снимаш - от неговата енергия, от неговото емоционално присъствие, така че в някакъв смисъл фотографите са големи шизофреници. Човекът, който снима трябва да е едновременно емпатичен и малко властен, защото ти си в ролята на любовника, който води. Трябва да спечелиш доверието на човека срещу себе си и да го предразположиш.

V.S.: Веднъж някой ни бе казал, че за да направиш перфектната снимка не ти е нужна най-скъпата техника, а просто камера в ръцете и нужните умения, разбира се. Така ли е това?
В.Г.:
Така е! Фотографията никога не е била в устройството с което снимаш, тя е вътре в човека. Устройството е просто средството, с което правиш техническата част от кадъра. Емоционалната част е вътре във фотографа.

V.S.: Ок, снимай ни тогава!
В.Г.:Щрак!
 



V.S.: А ти с какво снимаш сега?
В.Г.:
Най-често с телефона си - Huawei P10. Снимам и с фотоапарат Leica Q, както и с любим широк Polaroid land 440.

V.S.: Твоят анфас е?
В.Г.:
Аз с години се уча всъщност да се разпознавам на снимка, нали като всеки човек.. Ние винаги виждаме другите хора през цялото време и не виждаме себе си. И именно заради това всеки път, когато се видим в анфас на снимка сме малко изненадани колко сме ръбати. Примерно, аз до ден днешен виждам един ръбат човек, човек, който има доста неправилни черти, както всеки, но пък доста усмихнат!

V.S.: Твоят профил е?
В.Г.:
Той е по-добър! Левият!



V.S.: Човекът в 3/4 е?
В.Г.:
Този, който е в профил и в анфас!

V.S.: Ляво или дясно?
В.Г.:
Ляво.



V.S.: Трите the best случки от лято 2017-та на Вера до сега?
В.Г.:
Леле! Първо, ходих на палатки с едни приятели на плаж Силистар и прекарахме страхотно, спахме под звездите и видяхме делфини, което беше просто уникално! Второ, вчера се върнах пак от море с приятели, където не видяхме делфини, но пък видяхме всеки някакви различни страни от себе си, което беше интересно и поучително. И третото е може би усещането, което имам всеки път когато съм на морето и то е... там сякаш се раждам отново и е едно безвремие. Не знам какво правя в София! (смее се) Всичко далеч от морето е провинция, както казват някои хора!!!

V.S.: Страхотна си, хайде да обобщим тази среща с едно музикално парче, а? Кое си избираш?
В.Г.: 

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.