View Sofia: Здравей, Деян. Месецът е юни, сезонът - на ръба на лятото, годината 2023-та. Как се чувстваш? Какво вирее и бушува в теб?
Деян Донков: Чувствам се супер, защото отивам на фестивала „Варненско лято“ със спектакъла „Орфей“ и утре ще мога да отида на плаж. Ще открия сезона. В мен все още бушува снощния герой от моя моноспектакъл „Камбаната“, на който съм режисьор и чиято предпремиера беше вчера в Народния театър. Всичко това ме кара да се чувствам прекрасно.
V.S: Съвсем скоро беше 24 май, празникът на Словото и Светлината, което ни вдъхновява да те питаме - кои са трите най-красиви думи в българския език?
Д.Д.: Обичам. Благодаря. Сбогом.
V.S.: А кои са думите с които мислено, или гласно, се събуждаш?
Д.Д.: Събуждам се с усмивка и си пускам музика. Често обичам сутрин да си мисля за думата „музика“.
V.S.: Знаем, че утре вечер ти предстои официалната премиера в Народния театър на "Камбаната" по Недялко Славов, но не знаем какво запалва в един модерен, мистериозен, дълбок мъж желанието да се изрази през дълбоката театрална трагика - разкажи ни.
Д.Д.: Още при първия ми сблъсък с този роман бях покъртен. След това се запознах с автора Недялко Славов, който ми разказа, че всичко това, което се е случило в романа, е станало и наяве. Това са истински истории, които той е компилирал по определен начин. Всичко това е достатъчно, за да възбуди моята актьорска природа. Исках да стана негов разказвач, дори успях сам да драматизирам романа. Така го усетих. Аз много слушам интуицията си. Накъдето ме заведе, тръгвам след нея.
V.S.: Моноспектакълът - а за теб този е първи такъв - винаги обещава интимна среща между изпълнител и публика. Как се създава усещане за интимност и изграждате емоционална връзка в театрална обстановка, за която някои могат да кажат, е студена и отдалечаваща?
Д.Д.: Моноспектакълът „Камбаната“ има пряка връзка със Създателя, изобщо с всичко това, което се случва там минава през много жанрове. Това е едно много интересно пътуване. Спрямо публиката и чувството на интимност – мисля, че когато едно представление има дух, душа и тяло, тогава и само тогава може да докосне сърцето на зрителя. Аз вярвам, че съм успял да вдъхна на този текст и дух, и душа, и тяло.
V.S.: "Катарзис" означава "пречистване" и е един от най-древните елементи в театъра, още от Античността. Помниш ли своят личен, първи катарзис?
Д.Д.: Не си спомням първия, но си спомням много катарзиси. Всяка главна роля, която съм играл, а те са достатъчно много, ме е карала в даден момент да изживея катарзис на сцената.
V.S.: Какво са "любов" и "вяра"?
Д.Д.: И двете думи свързвам със свободата, а тя е всичко, което имаме на този свят. Трябва да съзнаваме, че имаме свобода, защото хората, както виждаме, слугуват на много неща и забравят, че са свободни. Сякаш не искат да са свободни. Точно затова аз искам да „ударя камбаната“ и да събудя у тях чувството на свобода. Мисля, че този спектакъл може да лекува и да спасява души.
V.S.: Често сме те разминавали, сам или с Радина и малчовците, на нашата любима ул. Хан Аспарух. Как изглежда домът ви, по какво можем да го "познаем".
Д.Д.: Ще го познаете по кръглия прозорец на банята.
V.S.: Приисква ли ти се някога да избягаш, в здравословния смисъл на думата? Къде?
Д.Д.: Аз скоро избягах от града и изобщо от цивилизацията. Това беше на Възнесение Христово, на Спасовден. Отидох в една село, където бяха дошли свещеници и монахини от Клисурския манастир. Аз се почувствах абсолютно божествено, беше прекрасно, имаше курбан. В гората в един храм, който е удивителен и много древен – там избягах.
V.S.: Вярваш ли в астрология?
Д.Д.: Вярвам във всичко. Вярвам в звездите, да, но не се допитвам до астролози.
V.S.: Камбаните, в дебелите книги за символизъм, философия, литература, са предмет на връзката човек-Бог. Как я преживяваш ти?
Д.Д.: В романа на Недялко Славов камбаната е оприличена с душата на вярата. Това е толкова силно. За мен това е камбаната.
V.S.: Последния път, в който лично и интимно говорихме с теб, беше в не много близката 2019-та. Любопитно изгаряме да видим как ще определиш следните шест "житейски термина" сега, 6 години по-късно:
Д.Д.:
Утрото... е възможност за пробуждане;
Пътят... е възможност за стигане.
Колебанието... е възможност за провал;
Целта... е възможност за проглеждане;
Умората... е възможност за почивка;
Мечтата... е нещо, без което не мога.
V.S.: Съвсем безсрамно искаме да знаем - осъзнаваш ли, че си много обаятелен? Някой голям артист беше казал: "Най-голямата ми болка е, че никога няма да видя себе си на сцена" - резонираш ли?
Д.Д.: Това звучи много суетно. Има достатъчно хора, които бих искал да видя на сцена. Аз се усещам себе си – когато съм на сцената, давам много. Повече предпочитам да давам, отколкото да искам да се гледам.
V.S.: Какво те разтапя като кубче лед под софийското слънце?
Д.Д.: Когато ме погледнат децата ми.
V.S.: Какво те втриса и шокира?
Д.Д.: Простотията
V.S.: Срещу какво ще се бунтуваш до край?
Д.Д.: Срещу страха и това да бъдем уеднаквени. Всеки е самобитен, има право на автономност и свобода.
V.S.: Ти всъщност си Деян Донков Николов - има ли причина да те познаваме с бащиното, а не с фамилното ти име?
Д.Д.: Причината е проста – просто е по-звучно. Избрах си го още в НАТФИЗ, когато излизах за пръв път на Голяма сцена в учебния театър в пиеса Ерик Богосян – „Предградие“, реж. Снежина Танковска. Тогава реших, че ще се представя така. Заради звука.
V.S.; От камбанарията на 48-те ти години и на стройната ти осанка - какво е здравословно?
Д.Д.: Здравословно е никога да не губим детето в себе си.
V.S.: А какво не?
Д.Д.: Съответно обратното.
V.S.: Какви са пороците ти?
Д.Д.: Не се намирам за опорочен човек. Успявам да остана в златната среда.
V.S.: На какво те учат Деян, Христо и Йоан, твоите момчета?
Д.Д.: Деян, най-големият, в момента ме учи на търпение, защото е в пубертета, има гадже и въобще не ми вдига телефона. Стискам зъби, един ден ще кацне блудният син. Христо и Йоан ме учат на любов, на много, много любов.
V.S.: Как изглежда един уютен ден на Деян Донков?
Д.Д.: Зависи от сезона. Ако е зима, уютният ден в София е пред камината, на село – пред печката или някъде в планината, където хрупа снегът. Ако е лято, уютно е на плажа, когато слънцето залязва и морето стане сребърно – това е много красив и любим за мен момент. През пролетта е уютно, когато чуя пеене на птички. Есента сама по себе си е уютна.
V.S.: Кои са най-хубавите: сезон, храна, музика, книга, филм, автор, град, пейзаж?
Д.Д.: Еднакво любими са ми и четирите сезона. Най-хубавата храна е чесънът. Най-хубавата музика е класическата. Относно книгите – скоро четох „Антихрист“ на Емилиян Станев и останах много впечатлен. За мен Самуел Бекет е много любим като автор, като бунтар срещу суетата. Той казва: „Щом ми дават Нобелова награда, значи нещо не са разбрали“.
V.S.: Пожелай нещо и на читателите ни? Ние желаем успех и споделеност на теб, "Камбаната" и всичко около вас.
Д.Д.: Благодаря. Аз желая на читателите приятно гледане на „Камбаната“, каня ги с цялото си сърце, защото те трябва да присъстват. Дори да не успеят да дойдат на премиерата на 8 юни или представлението на 7 юли, нека дойдат през есента. Не искам да звучи помпозно, но в този спектакъл има голяма доза мисионерство.
More from View Sofia
Прекрасният Степан събра над 10 хиляди долара за животните в Украйна <3
Не е ли най-милият...
Ваканцията на известните: Тина Кунаки и Венсан Касел в Рио
23-годишната Тина Кунаки и 54-годишният Венсан Касел не пропускат шанса да отдъхнат в любимия си бразилски курорт
"Бързи и яростни 10": Роузи Хънтингтън-Уайтли, Джейсън Стейтъм, Чарлийз Терон и на премиерата на "Яростни 10" в Рим
На 12 май в Рим се състоя премиерата на филма "Бързи и яростни 10", на която присъстваха куп звезди от култовия филмов франчайз
