По дефиниция Утопия (oт гр.ез. -Не-място) е въображаемо измерение или състояние, където всичко е идеално.

От представите за Райската градина , „Държавата” на Платон , пасторалната идилия на Аркадия, от социалните и икономически утопии от недалечното минало, до днешните утопични идеи за технологичното ни бъдеще на безсмъртни хибриди между биология и технологии, генно инженерство и създаване на раса от супер хора, обитаване на други планети и тн., утопичните идеи винаги събуждат човешкото въображение.

Утопията като че ли е е по -скоро измерение в човешкото съзнание отколкото конкретно място.
Човешкият мозък е устроен така, че забелязва и визуализира злото, тъмното, по –добре и с големи подробности. Примерите са безброй в историята на изкуството и литературата. Съвременните проблеми и дебати, не правят изключение: задълбочаващо се социално неравенство и регионални войни, глобални катастрофи, свързани с човешката дейност, финансови кризи, свръхнаселеност на планетата, глад и миграция, мрачни перспективи за бъдещето.

Като контрапункт, в съзнанието ни има едно” утопично” измерение или импулс, стремеж за трансцеденция, въображение за спасение ...но то е винаги някъде другаде, не тук, винаги не толкова ясно представимо като битие.

Често на утопичните представи не се гледа сериозно, като че ли са нереална, несериозна и скучна тематика или пък е трудна за въобразяване и визуално изражение. Именно тази област, това утопично „не- място” ми се струва интересно предизвикателство за въображението.
Участващите автори интерпретират в широки граници, черпейки вдъхновение както от историята, така и от утопичните идеи за бъдещето или от собствените си импулси към трансцеденция, които всеки носи съзнателно или не.

Юлиана Текова, куратор

Участващи автори:
Анжела Терзиева, Гергана Табакова, Димитър Яранов, Елена Панайотова, Елеонора Терзиева, Константин Костов, Марта Райхел, Мими Добрева, Юлиана Текова