Асоциациите, които обикновено предизвиква у нас пространството на метрото, са на сиви и бездушни пространства, които нямаме търпение да напуснем възможно най-бързо. В Стокхолм обаче традицията е превърнала метрото в креативна площадка, където над 150 архитекта, художници, скулптори и артисти имат възможността да изразят и увековечат таланта си, създавайки пространство, което повече напомня на приказен декор, отколкото на безчувствени платформи, отвеждащи ни до конкретна дестинация. Резултатът е впечатляваща палитра от дълбок артистизъм, доказващ, че архитектурата (дори в метрото) може да е всичко друго, но не и скучна.
Първите спирки на стокхолмската “Tunnelbana” или “T-Bana”, както е наричано метрото, са построени през 1930-та година. Днес системата на метрото не само свързва 110 км релсова площ между крайните спирки с невъзможни за произношение имена, а и 14-те острова на града с континента. Ескалатори и асансьори се спускат през твърдия скандинавски гранит до подземните платформи – има 100 спирки, разпределени на три линии – червена, зелена и синя, а фактът, че над 90 от тях са произведения на изкуството е изумителен. От средата на 50-те е традиция всяка нова спирка да получава свой собствен креативен дизайн.
Solna Centrum: Червената пещера
Колкото и различни да са спирките на стокхолмското метро, има един специален фактор, който свързва повечето от тях – всички впечатляват с ярките си, цветни каменни структури, които съставляват спецификата на подземната архитектура. Станцията “Solna Centrum” е една от най- впечатляващите спирки – Стените и таваните светят в дълбок червен нюанс, напомнящ на искряща лава или огнен ад. Деликатната зелена растителност отдолу, простираща се на 1 км по дължината на станцията, контрастират и балансират червеното, придавайки спокойствие на атмосферата.
T-Centralen: Ключовата креативна станция
Станцията T-Centralen се намира в центъра на града, където всички линии се засичат в лабиринт на четири нива. Всичко започва тук през 1957-ма, когато Стокхолм получава първата си подземна арт продукция. Стройни гроздови лозя в кобалтово синьо се преплитат и протягат към белия свод на небето. Мозайката по стените на станцията е съставена от керамични плочки, свидетелстващи за декоративния вкус на миналото. Станциите от 50-те са наричани „тоалетни станции“, заради плочките, ключови за дизайна.
Kungsträdgården: Пътуване в миналото
Ако искате да стигнете до платформите на спирката Kungsträdgården от входа на Arsenalsgatan, ще минете през увити в бръшлян колони, под които пътниците се чувстват сякаш минават през археологически разкопки. Дизайнът на станцията наподобява подземна градина, разказваща историята на паркa Baroque, който едно време е принадлежал на отдавна разрушения палат Makalös. Някои от бюстовете и камъните са останки от палата, а бръшлянът е истински. Пролуки за естествена светлита осигуряват нужната светлина за разстителността, както и подходящата митична атмосфера на мистериозната, подобна на пещера гледка.
Tekniska högskolan: Игра с форми
Станцията Tekniska högskolan, близо до Кралската академия на технологиите, предлага още едно сюрреалистично усещане за пътуване. Огромен дванадесетостенник виси от тавана. Геометрични рисунки украсяват лъснатата платформа, а цветовете на влаковете, които преминават, се връзват перфектно със сините сводове.
More from View Sofia
Почина бащата на иконичната карта на нюйоркското метро
Графичният дизайнер Майкъл Херц почина на 87 години в болница в Лонг Айлънд. През 70-те получава задачата да създаде инструмент, който наистина да помогне на гражданите да се ориентират в една толкова заплетена система от линии, получила името The Labyrinth.
Дизайн за вдъхновение: Като гигантско водно цвете
Museu de Arte Contemporânea de Niterói
Новата къща на Дрейк е мерзост - ето защо
If you’re reading this, it’s too late.