Следва

Drunk In Love: Strawberry Margaritas

Истории от живота: Поп иконата Ейми Уайнхаус

"I died a hundred times"…

Celebrities преди 5 години

7 години след смъртта на поп иконата Ейми Уайнхаус, животът и креативното й наследство престъпват границите на музиката, модата и поп културата, за да отекнат в съвремието ни като един необикновен и трагичен поглед към човешката душа, талант, от който културата и креативната ни индустрия ни продължават да черпят вдъхновение.

Изразителнят и дълбок глас на Уайнхаус, преплитащ нео-соул, ритъм, блус и джаз, съживява интереса към британската музикална сцена през началото на новото хилядолетие, а еклектичният й 50-тарски стил, въплъщаващ ексцентричната атмосфера на лондонския квартал Камдън, в който Ейми израства, я прави муза на модни дизайнери като креативния директор на Chanel Карл Лагерфелд, и оставя своя отпечатък на модната сцена.

Уайнхаус е родена в семейство на еврейски имигранти в северен Лондон – баща й е таксиметров шофьор, а майка й – фармацевт. Училището отегчава Ейми и тя става позната като бунтаря на класа, тъй като единствения предмет, който я интересува е музиката. Когато навършва 12 години, Ейми е приета в престижната академия Sylvia Young Theater School с апликация, в която самата тя споделя бъдещите си амбиции: „Училищният ми живот и репорти от учители са пълни с бележки като „може да се справи по-добре“ и „не изпълнява пълния си потенциал“. Искам да бъда някъде, където ще съм окуражена да стигна лимита си и даже да го премина. Да пея в час, без да ми се казва да млъкна... Но най- вече мечтая да бъда известна. Да работя на сцената. Това е амбицията на живота ми. Искам хората да чуят гласа ми и да забравят проблемите си... дори да е само за 5 минути“.

Уайнхаус е само на 19 години, когато подписва първия си договор с агенция. Година по-късно, през 2004-та, дебютният й албум „Frank“ стига до 3-то място в британските музикални класации. Ейми става известна не само с уникалния с глас, но и с вдъхновените от собствения си живот текстове – във „Frank“ тя осмисля връзката си с бившия си приятел. Както англисйки репортер пише в статия за нея след смъртта й: „Тя можеше да съживява песните си както никой друг... Но също така беше неспособна да живее собствения си живот“.

Ейми е малка, бяла жена с огромен, black soul глас, която инкорпорира фешън естетиката на 60-те (големи кокове и силна очна линия) в собствения си стил – тя самата споделя, че е вдъхновена от 60-те, наричайки Сара Вон, Дайна Уошингтън и Ела Фицджералд свои идоли. Карл Лагерфелд я сравнява с френската фешън икона Бриджит Бардо: „Тя е красив, таланлив артист. И много харесвам прическата й. Използвах я за вдъхновение, защото всъщност това беше прическата на Бриджит Бардо в късните 50-те и 60-те. Сега Ейми я прави своя, интерпретирайки я по собствен начин.“

По време на една от обиколките си в лондонските пъбове, Ейми среща пристрастения към хероин Блейк Филдър-Сивил и двамата се влюбват веднага. Любовта им води Ейми все по-надолу към зависимостта й към наркотиците и алкохола. Продуктът на раздялата им няколко месеца по-късно е албумът „Back to Black“, спечелил 5 награди Grammy и направил Уайнхаус световноизвестна. Ейми и Блейк се събират отново година по- късно и сключват брак, продължил 2 години и приключил през 2009-та. Катастрофалната им връзка се смята за един от факторите, задълбочил депресията и наркотичната зависимост на поп иконата и довел до преждевременната й смърт. През годините, последвали успеха на „Back to Black“ и раздялата й с Блейк, кариерата на Ейми се разклаща – тя често е пияна на сцената и соул-джаз гласът й, едно време мощен и въздействащ, звучи слабо и кухо. Концерти и турнета са отменени поради „здравословни проблеми“.

Бурната и прекалено кратка кариера на Ейми приключва на 23-ти юли, 2011-та, когато бодигардът й я открива мъртва в дома й в Камдън, Лондон. Причината за смъртта й е алкохолно натравяне. Така Ейми се включва в „Клуб 27“, редом с музикални гиганти като Джим Морисън, Джими Хендрикс и Кърт Кобейн.

 

More Celebrities