Следва

#ПредизвикахСе: Лорина Камбурова

Защо промяната за жените на работното място е отдавна закъсняла

Промяна за жените на работното място вече има, но може да се направи още много...

All About Life преди 5 години

...от Мариан Залцман, старши вицепрезидент „Глобални комуникации“. Мариан е един от петте най-влиятелни трендспотъри в света (лансирайки думата „метросексуален“ – обявена за дума на 2003 година от American Dialect Society). Мариан е една от най-награждаваните експерти в областта на ПР-а в Северна Америка. Заемала е различни позиции в сферата на връзките с обществеността, включително Главен изпълнителен директор на Havas PR North America. В момента Мариан Залцман оглавява екипа по Глобални комуникации на Филип Морис, с чийто български екип от професионални дами съвсем скоро ще ви срещнем в поредица от интервюта, допринасяйки активно за изпълнение на мисията за изграждане на бъдеще без дим>>>


Наскоро се върнах от Давос, където участвах в разговор на тема жените лидери. Натъжих се от реалните предизвикателства, пред които са изправени жените. Жените политически лидери вече може и да са повече, но броят на жените изпълнителни директори в компаниите от списъка Форбс 500 е намалял с 25 процента миналата година. По-лошото е, че чух плашеща прогноза: според доклад от декември 2018 г. изнесен по време на Световния икономически форум, ще са необходими 202 години, за да се преодолеят разликите в заплащането между мъжете и жените в световен мащаб.

Тук не става въпрос само за жените. Минаха повече от 15 години откакто аз дадох своя принос за объркването по отношение на половете, като спомогнах за популяризирането на термина „метросексуален мъж“. Само вижте каква нееднозначна и страстна реакция от всички страни породи призивът на Жилет мъжете да „показват най-доброто от себе си.“

В моята кариера аз съм била собственик на компании и съм изпълнявала лидерски роли. В някаква степен аз имах късмет. Идвам от областта на комуникациите, в която жените често са водещи и където стъкленият похлупак се пропуква и даже се разчупва напълно. Давам си сметка, че в т.нар. „розови професии“ човек може по-лесно да напреднe, защото там има по-малко „първи неща“ за жените; възнагражденията също са по-ниски, така че жените имат реален шанс да стигнат до върха. При условие, разбира се, че поставят работата си на първо място в опитите да жонглират с професионалния си и личен живот. Аз нямах нищо против да направя това. Но ми е болезнено ясно, че жените, които носят повече товар по пътя нагоре, трябва да правят ужасно труден избор за това какво, къде и как да правят.

Аз самата никога не съм искала или очаквала да имам конвенционален семеен живот, и не е трябвало да се притеснявам, че искам повече, отколкото кариерата и социалният ми живот ми дават. Тръгвах на път до всяка точка и по всяко време, където ме пратят, работех допълнително като член на различни бордове. Пропусках ваканции, защото бях господар на собствената си идентичност. Не съм живяла с малки деца или деца в предучилищна възраст. Но дори и в моята работна етика настъпиха някои промени, когато четирите тийнейджъри на моя партньор заживяха с нас през цялото време. Времето ми вече не беше „моето време, а се превърна в леко объркващото „наше време“, макар че всъщност техният баща бе родителят, а аз бях предимно „приятел на семейството.“

Но когато чакам самолета в луксозните салони на летищата, за да стигна до следващата си среща или бизнес задача, аз не мисля къде съм била. По-скоро се тревожа къде ние – жените в днешната модерна работна среда – сме сега.

Кампанията на Жилет с послание мъжете да се постараят да дават повече вкъщи и на работа, и особено движението #MeToo са ясни знаци колко много работа има да се свърши до постигането на равнопоставеност на мъжете и жените. Тяхната цел е да насочат прожекторите към сериозни проблеми и въпреки това не всички застават зад тези каузи. Иска ми се проблеми като сексуалния тормоз на работното място да не са възниквали и никога да не се повтарят. Но също така се опасявам, че реакцията на всички злини означава, че известна част от безгрижието на работно място ще изчезне, защото жените и мъжете се страхуват да не бъдат разбрани погрешно и извън контекст, или дори от нещо по-лошо.

Миналата седмица седях в една конферентна зала в Цюрих с над 20 мъже и още една жена. Често се случва аз да бъда единствата или една от малкото жени по време на среща или работен обяд. Това понякога ме изнервя. Вдъхва ми увереност това, че във Филип Морис има ясно разбиране, че за взимане на правилни решения са необходими множество различни гледни точки и че ние сме едва в началото на пътя към повече многообразие. Особено съм горда от факта, че компанията подплатява думите си с дела във връзка с равното заплащане – ние не просто говорим за това, ние го правим; обърнахме се към независима външна организация, за да получим световен сертификат за РАВНО ЗАПЛАЩАНЕ. Надяваме се да станем първата мултинационална компания с такова значимо постижение и това е реално доказан факт от наша страна, а не просто обещание нещата да бъдат поправени до 2025 г. или някъде в далечното бъдеще. Но балансираното представителство на половете включва не само заплащането.

Подобно на всички жени на ръководни постове, всичко, което аз казвам, правя или дори начинът, по който се обличам, сигурно се наблюдава. Аз не просто съм член на висшето ръководство на Филип Морис, но аз съм и човекът Мариан, който може да бъде нервен или странен и който понякога изглежда като неоправено легло. Аз обичам света на бизнеса и съм голям фен на реалити предаванията по телевизията. Обичам модата и не мога да гарантирам, че всяка сутрин ще съм с пасващи си черни обувки, защото повечето дни се обличам в тъмни цветове, за да дам възможност на моя партньор да се наспи. Надявам се, също така че съм добър пример за това колко далеч може да стигне човек с много работа и ум, независимо от пола си, но също така се притеснявам, че с моите недостатъци предавам всички жени.

В Давос се срещнах с много вдъхновяващи жени, с които обсъдихме много теми – политика, тенденции, пътувания, индустриите в които работим. Но темата какво е да си жена е нещото, което ми се искаше да не бяхме обсъждали или по-скоро да не се налагаше да обсъждаме. Ще съм много щастлива, ако никога повече не трябва да обсъждам своя пол, но е нужна още много работа и си мисля, че тази тема – какво е да си жена в бизнеса – ще остане в дневния ред на компаниите, както и в моя дневен ред през идните години.


Материалът е публикуван с подкрепата на Филип Морис България, с чийто екип от професионални дами ще ви срещнем съвсем скоро в поредица от интервюта Success and the city

More All About Life