Асен Асенов
снимка: View Sofia
Говорейки за културата, интелекта и техните деятели, е невъзможно да пропуснем Асен Асенов - директор на фондация ЕДНО за култура и изкуства. Платформа за съвременна култура, правеща възможни фестивалите ONE DANCE WEEK, ONE DESIGN WEEK и ONE ARCHITECTURE WEEK, всеки от които най-голям и разпознаваем на балканската културна сцена в сферата си - дизайн, танц и градска среда. Стартът на ЕДНО е поставен през 2002-ра под формата на списание за изкуства, култура и начин на живот. 12 години по-късно в портфолиото на медията има 100 броя печатни издания, концерти, партита, изложби, акции, двуезичната книга Българската нова вълна, национални и международни конкурси и познатите ни фестивали. Те превръщат ЕДНО в значима и устойчива платформа, важна за разпознаването на българската съвременна култура на национално и международно ниво, а в основата на всичко стои именно Асен.
Антония и Димчо Димчовски
снимка: View Sofia
Семейство Димчовски живее и твори в малкото планинско село Гостилица. Създават своите икони от 1984-та насам, използвайки класически иконографски техники, работят в традиционния византийски стил – от миниатюра до императорски икони чрез полагането на злато, сребро, обков, емайл, перли, полускъпоценни камъни. Димчовски съживяват изгубени технологии като синайски нимбове, гранаре, гратаре, пробастър и чеканка. Инициатори и учредители са на Българско иконографско сдружение; рисуват, творят, създават изкуство, любов и живот - винаги заедно, винаги! За Антония Димчо казва, че е "светски" художник, защото рисува света и творението, които могат да бъдат изразени и в чувства, усещания, дори и в сънища, а тя за него че, в иконите му има невероятна сила на светоусещане, защото иконографът рисува Твореца и неговите приятели. С меланхолия разказва за времето, когато интересът му към иконите започва от една негова лъжа - на изпит по история на изкуството Димчо съвсем убедително казва на преподавателя, че знае отговора на въпрос, свързан с иконографските школи в България, и това го отвежда до завършването на богословие във Великотърновския Университет. Съвместно са участвали с идеи като художници по костюми и в направата на декорите на филмите "Миграцията на паламуда", "Откраднати очи", "Емигранти" и "Шивачки".
Александър Mорфов
снимка: Wikipedia
Петнадесет години и триста представления по-късно, постановката "Хъшове" продължава да се играе, гледа и въобще усеща на голямата сцена на Народния театър. Непроменяемата част от представлението, освен тежестта и влиянието му, е ролята на режисьора Александър Морфов. Като дете Морфов учи в Математическа гимназия "Проф. д-р Димитър Табаков" в Сливен и следва две години в Техническия университет във Варна. Участието му в театралната трупа на университета (тогава ВМЕИ) под режисурата на Стоян Алексиев го "запалва" за театрална кариера и променя курса на дотогавашното му следване. Напуска университета и започва да работи в Драматичен театър "Стефан Киров", Сливен като сценичен работник и осветител. Започва да играе и признанията не закъсняват. Освен режисьор в Народен театър, Морфов е и негов директор и художествен ръководител в периода 2000 – 2001 и временно изпълняващ длъжността през 2015-та. Чували сте, навярно, да казват, че "по времето на Морфов в театъра беше друго." Носител е на многобройни награди Аскеер и Икар награда за режисура на САБ (1998), над 20 международни театрални награди "Златна маска", "Чайка", "Златен Софит", отличен е с първа степен на орден "Кирил и Методий" за "изключителни заслуги към Република България в областта на културата и изкуството".
Борис Христов
снимка: Wikipedia
"Той има белег на челото си и сяда винаги на края.//Дори когато е висок, самотният човек е малък", гласят първите два стиха от "Самотният човек" на големия български писател, белетрист и сценарист Борис Христов. Често го наричат "най-талантливия поет на младата българска генерация" и неслучайно - стиховете му топлят сякаш отвътре и след себе си оставят дълъг послевкус. Покланяме се доземи пред Таланта на Христов и продължаваме да четем, препрочитаме, мечтаем...
Димитър Маринов
снимка: Guliver/Getty Images
"Американски актьор от български произход" са първите пет думи от кратката биография на Димитър Маринов в Wikipedia. Американец по паспорт, но българин в душата си, Маринов излезе паметно на сцената на Оскарите с български трибагреник в ръка, за да получи присъдената си награда като част от филмовата продукция "Зелената книга". Стига дотам, тръгвайки обаче от 11-годишен цигулар във филхармония "Пионер", после студент в тогавашния ВИТИЗ, който завършва през 90-та, и почти веднага след това заминава на турне в САЩ и Канада. Решава да остане - установява се в Ноксвил, Тенеси, където свири на улицата, за да се прехранва. Оттам и прякорът му сред българите в Сан Диего - Митко цигулката. Мил е и съдове, работил е в заведения, докато не отваря свое собствено. Преминаването на съзнателния му живот далеч извън пределите на България, не оставя лоши спомени за Родината, дори напротив.
Георги Ангелов
снимка: Архив
Роден във Варна, Георги завършва ІV Езикова гимназия с преподаване на френски език "Фредерик Жолио-Кюри" и Френска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Започва да се занимава с преводаческа дейност, която прераства в цяла кариера в културологията. Сред заниманията му през годините са предаванията на БНТ "Формула 5", "Рококо", "Салон на книгата", продуцентски дейности и немалко редакторски длъжности в частни телевизии. Известният интелектуалец, преводач, литературен критик и журналист е бивш водещ е на предаването по БНТ "Денят започва с култура" и настоящ на "История.BG" и "Библиотеката".
Гергана и Иван Мудови
снимка: Дневник/архив, View Sofia
Първото семейство в българското съвременно изкуство, ако ни позволят да ги наречем така - Гергана и Иван Мудови. Тя: завършва илюстрация и фотография в Холандия; работи в рекламния бранш, след това в медиите, а днес единствено в сферата на изкуството, което, както тя казва, я е върнало отново към себе си; главен виновник е за организацията на великолепни изложби, в частност фотографски. Той: един от най-активните български художници на своето поколение и председател на управителния съвет на Института за съвременно изкуство в България; разполага с впечатляваща биография от изложбени участия и самостоятелни представяния в най-популярните арт институции по света и макар че повечето от мащабните му проекти са (за известно наше съжаление) реализирани в чужбина, тези, които са познати на българската публика, са сред най-ярките прояви на съвременното ни изкуство. Двамата заедно: гръбнакът, мозъкът и ДНК-то на фондация МУСИЗ.
Георги Тошев
снимка: Велислава Каймаканова-Ножарова за "Да оставим следи IV " на сдружение "КАУЗА"
Роден под знака на Рибите през 1969-та на втори март, Георги Тошев плува непрекъснато във водите на журналистиката. По образование е филолог и журналист, специализирал журналистическа специалност в Ню Йорк. Виждаме го и като телевизионен водещ в поредицата "НепознатиТе" от 2009-та насам, а в биографията си може да да се похвали с предишен професионален опит във вестник 24 часа, Дневник, списание Едно, "Лик", телевизиите bTV и БНТ. Дълги години работи в печатни медии, но проектът, който му носи най-голяма популярност е предаването Другата България. В продължение на две години е автор на предаването "Артефакти" по БНТ; бил е и директор на пресцентъра на театралния фестивал във Варна, също така съветник на министъра на културата Емма Москова. Много енергичен, позитивно зареден и вечно в движение. Неспирните му идеи и каузи сякаш разполагат със собствен живот, задвижван само и единствено от енергията и вдъхновението на Георги.
Христо Петров - Ицо Хазарта
снимка: БГ Радио
Известна част от четящите може би се чудят какво прави името на Ицо Хазарта в този списък. Отговаряме ви - каквото си поиска. Всъщност той винаги прави каквото си поиска - изчезва за години, после се появява и сам насочва светлината на прожектора към себе си. Прави "Неправилен рап", попарва с римите си всичко, което вижда и не му харесва, осмива всичко, що си заслужава да бъде осмяно. Поетично циничен в изказа си, но праволинейно точен в преценката си, възпитаникът на Класическата гимназия внася нужната доза уравновесеност не само сред колегите си, а и в обществото, използвайки строго саркастичния си и много отрезвяващ рап "мерник".
Христо Явашев - Кристо
снимка: Gulier/Getty Images
"Той е Христо Явашев - български емигрант. Отишъл във Франция, за да намери пространство за развитие. Неговото творчество е напълно непонятно в родината му, но е и много новаторско за свободния свят, в който попада. На времето се издържа се с градинарство, миене на чинии, поддръжка на коли и рисува по поръчка за богатите парижани. А там, в ателието му, събират прах истинските му опаковани мечти." - част от Голямата любовна история на Христо Явашев - Кристо и любимата му Жан-Клод. От миенето на чинии до пространствени художествени инсталации, опаковащи с плат различни предмети – от пишеща машина и телефон до цели сгради, острови и дори крайбрежие, не се стига никак лесно, но въоръжен с търпение и всеобхващащ талант, нищо не е в състояние да спре Кристо. За "онези" дни, пред журналиста и изследовател на изкуството му Евгения Атанасова-Тенева, Христо казва: „Исках да се преместя от нормалната живопис и да правя истински, РЕАЛНИ неща, а не техни илюстрации. Първите обекти бяха малки, защото ги правех вкъщи, после започнаха да стават все по-големи". Част от неговите работи са опаковането на сградата на Райхстага в Берлин и на най-стария мост в Париж, опъването на 38-километрови платнени завеси в Калифорния и разполагането на платнени портали в Сентръл парк в Ню Йорк, а догодина предстои грандиозния проект по обличането на Триумфалната арка в Париж.
Иван Кръстев
снимка: Wikipedia
Видният политолог е класиран на 85-то място в класацията на Foreign Policy на стоте най-влиятелни интелектуалци в света през 2008-ма. Роден в самото начало на 65-та година, в първия ден на годината, Иван Кръстев завършва средното си образование в 114-та гимназия с преподаване на английски език в София, въпреки че родом е от Луковит, а след това висше Философия в Софийския университет. През 91-ва специализира за една година в колежа "Сейнт Антъни" на Оксфордския университет със стипендия на Отворено общество. Председател е на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna); основател и член е на Европейския съвет за външна политика, както и член на борда на фондация "Ерсте". Част е от международния редакционен съвет на списанията "Europe's World", "Journal of Democracy" и "Transit – Europäische Revue", също така главен редактор на българското издание на списание "Foreign Policy" за период от шест години (2005-2011). "Политико" го класифицира като един от 28-те представители от 28 държави, които ще формирам Европа през 2019-та.
Иван Вукадинов
снимка: портрет от Николай Янакиев, част от "Портрети"
През 1960-та година завършва специалност живопис в ВИИИ "Николай Павлович" в класа на проф. Ненко Балкански. Има участия в изложби във Франция, Великобритания, Русия и Латвия. През 70-те прави четири изложби в Рим, Арецо, Пиза и Гросето, което му помага да направи кариера в Италия още по времето на Студената война. Музеят във Ватикана иска да откупи негови платна още тогава и то за рекордни суми, но тогавашната власт отказва с мотива, че картините на Вукадинов са национално богатство. След 80-та отказва да излага публично платната си и да ги продава. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Добрич, Кърджали, Бургас, Смолян. Изключителен майстор в живописта е и единственият български художник, който влиза в Американската енциклопедия за модерно изкуство. Има несравними умения и усет за съчетаването на цветовете. За неговите картини едни от най-големите световни колекционери се изказват повече от ласкаво - италианският мултимилионер и колекционер Марсело Данон казва: "За тази синя картина на Иван Вукадинов ще построя специално стълбище." Рисува натюрморти, пейзажи, портрети. В неговите работи често срещаме препратки към древността и изкуството на етруските, египтяните, траките, гърците и римляните.
Камен Марков
снимка: Press
Най-престижните награди за визуални ефекти VES Awards отличиха българина Камен Марков и екипа му в цели две категории (Outstanding Visual Effects in a Commercial и Outstanding Compositing in a Photoreal Commercial) за работата по рекламата на John Lewis "Момчето и пианото" с участието на сър Елтън Джон и "Welcome Home" на Apple. Камен, живеещ и развиващ се в Лондон, е главен дизайнер и технически ръководител на проекта; ръководи екип от около 40 специалисти, част от водещата международна VFX компания MPC. Специалистите казват, че "Момчето и пианото" е огромно предизвикателство, създадено с необичайни творчески идеи, от техническа гледна точка, а VFX подходът на Марков намират за уникален по рода си, поради нечестата му срещаност в създаването на реклами - обикновено се използва в игрални филми. Чрез специален софтуер и голям набор от фотографски и филмови референции, Камен и екипът му успяват да пресъздадат етапи от живота на Елтън Джон в прецизни детайли. Камен започва развитието си в областта тук, на родна земя, но в условията на все още недотам развития ни рекламен, кино и музикален пазар. Амбициите му го отвеждат в Мексико, а оттам нататък всичко вече е история.
Красимира Стоянова
снимка: krassimira-stoyanova.com
Красимира Стоянова не е типичната оперна дива, нито пък достига до върховете на музикалната си кариера с "очакваните" средства както доста други певици от нейния калибър. Дипломира се като цигуларка и дори работи няколко години в Пловдивска филхармония, Академичния оркестър при Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и Нов симфоничен оркестър. От самия й дебют в Софийската национална опера през 95-та като Джилда във Вердиевата "Риголето", сопраното се превръща в широко известен интерпретатор на италианския оперен репертоар, изпълнявайки негови вариации в най-престижните оперни къщи и концертни зали по света. Артистичното й съвършенство й печели прозвището Kammersängerin на Виенската щаатсопера, най-високата титла в Австрия, присъждана само на каймака на оперния свят. Изключителната й надареност й предоставя възможността да работи с диригенти от ранга на Рикардо Мути и Бернард Хайтинг. За постиженията си казва пред Opera Wire, че "значение има само успехът, традициите могат да бъдат загърбени". Смятана за една от най-великите оперни прими на съвремието си, родената във Велико Търново Стоянова печели титлата "Музикант на годината" от предаването Алегро Виваче на Българското национално радио през 2007-ма. През активния сезон 2018/19 изпълнява Реквиема на Верди в Берлинската концертна зала и Ковънт Гардън, също така се появява в продукции на Ariadne auf Naxos в Дрезденската опера Земпет под ръководството на Кристиан Тиелман и в Миланската Скала с Франц Велсер-Мьост.
Мила Искренова
снимка: View Sofia
"Балетна педагогика и режисура" вероятно звучи стриктно до мозъка на костите, но също толкова изтънчено. Завършилата тази специалност дама е фин човек, изкусно артистичен и сдържано прям, и е хореограф на балет "Арабеск", позиция, която дава, задължава, радва, блазни и възбужда интерес и, поне при нас, изисква и получава респект. Награждавана е с куп национални и международни награди, автор е на балетни постановки и работи предимно в областта на модерния танцов театър, Мила Искренова - отвъд физическото и "невинността" на движенията - ни говори за Любов този февруари и още ни държи.
Мариус Куркински
снимка: Снефан Н. Щерев/3inSpirit
Изкуството на Мариус трудно може да бъде описано, но може да бъде разбрано, почувствано, преживяно и усетено на молекулно ниво. Роден е на 15-ти октомври 69-та, 12-годишен постъпва в детското театрално студио към Драматичен театър – Варна, а след това в театър "Щурче" на братя Райкови. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Крикор Азарян, Тодор Колев и Елена Баева във ВИТИЗ през 1993-та и, пак там, следва две години кинорежисура при професор Георги Дюлгеров. Получавал е множество награди за актьорското си и постановъчно майсторство. Негови спектакли са гастролирали с успех в чужбина. Автор е на игралния филм "Дневникът на един луд" по едноименната повест на Николай Гогол (1996). През 2007-ма получава Икар за главна мъжка роля в моноспектакъла "Сътресение" по Николай Хайтов, ДТ „Николай Масалитинов“ – Пловдив; през 2011-та за главна мъжка роля за ролите си в моноспектакъла "Български разкази", копродукция на Драматичен театър "Н.О. Масалитинов" – Пловдив и ART I SHOCK, а две години по-късно Икат на Съюза на артистите в България за поддържаща мъжка роля за Клавдий в "Хамлет" на Шекспир, реж. Явор Гърдев, Народен театър "Иван Вазов". Негови са думите "Измервам себе си само спрямо това, какво е било снощното ми представление."
Милко Лазаров
снимка: Любомир Младенов
"Златно сърце" от Сараево, "Златна роза" от Варна и двата приза от Валядолид са малка част от наградите, които вървят редом до името на втория филм на режисьора Милко Лазаров - "А̀га". Лазаров завършва Кино и телевизионна режисура в класа на професор Владислав Икономов в НАТФИЗ, а сега самият той е преподавател в Академията във факултета по Експериментално кино и инсценизация. Жана Караиванова, директор на Националния филмов център, казва за него следното: "Милко не се занимава с дребнотемие и се вглежда истински и дълбоко в хората, за които разказва. В неговите филми времето тече така, че ти дава възможност да осмислиш и да усетиш нещата, които в ежедневието си много рядко споделяме." С това спечели и нас.
Николай Неделчев
снимка: Алексей Димитров
Неделчев е основател и управляващ директор на Publicis Groupe Bulgaria, една от най-мащабните компании за интегрирани маркетингови комуникации в България, част от глобалната комуникационна организация Publicis One. Към това прибавете афинитет към изкуството като отражение на самия него и безспирен стремеж да го притежава. Бидейки син на художник, израства заобиколен от изкуство, но манията по колекционерството запалват графики на Кольо Карамфилов. През 90-та година не може да си ги позволи, но, по негови думи, творбите оставят толкова ярък отпечатък в съзнанието му, че след двадесет години се среща с Кольо, за да обясни манията, която се е превърнала във фетиш. Казва, че той е поставил основите на знанията и разбиранията му за колекционерството, показвал му е кое е подходящо за него, кое ще бъде ценно.
Найден Тодоров
снимка: Портрет Найден Тодоров/Софийска филхармония
Един от най-талантливите ни съвременни музиканти, Найден Тодоров, е директорът на Софийска филхармония. Деен, отличен мениджър и с фин усет за съвременните нагласи и очаквания на по-образованата част от публиката, от сезон 2004-2005 Маестрото е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония, с която дебютира през 2001. В следващите 12 години оглавява Държавна опера – Русе, работи с оркестри в България и чужбина, участва в десетки международни фестивали в Европа, Азия, Африка и Северна Америка. Носител е на награди от Словашкия музикален фонд, Ротари клуб -Виена, фондация Борджезе, наградата София за постановката на "Фауст" в Националната опера и балет, Златно петолиние за принос към развитието на българската музика, на фондация Джордж Уохтер – Швейцария и др. През 1998-1999 е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на Северно-Израелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен съветник на Международния камерен фестивал в Лос Анжелис. През 2013 година е избран за Музикант на годината в конкурса на БНР, получава наградата Емил Чакъров, „почетен гражданин" е на Русе. Талантливият диригент има записани над 130 компактдиска, издадени в Австрия, Германия, Великобритания, Дания, Израел, САЩ и Унгария. Работи със звукозаписните компании Naxos, MMO, R-Music, Hungaroton, Danacord, Balkanton.
Станислав Трифонов - Nasimo
снимка: View Sofia
Познат на поколения българи под името Nasimo, Станислав Трифонов е признат за един от пионерите на източноевропейската стрийт арт култура, както и един от най-популярните стенописци на Балканите.Започва да се занимава с рисуване още в началото на 90-те години. 25 години по-късно, негови творби красят фасади на емблематични градове в страни като Великобритания, Германия, Русия, Австрия, Италия, Белгия, Канада, Полша, Индия, Китай и почти всички страни на Балканите, като понякога се разпростират върху фасадите на десететажни сгради. Преди време го попитахме кой е, отговорът: "Аз съм човек, който обича да рисува, пътува и общува."
Актьорската трупа на НТ Иван Вазов
снимка: Wikipedia
Народен театър "Иван Вазов" винаги се е смятал за постулат на културата, етикета и интелекта. Вярваме, че под покрива му наистина се случват чудеса, въпреки времето, в което живеем. Затова и никак случайно трупата от актьори влиза в списъка ни с "модерни будители - творители", които ни карат сериозно да се замислим. Пренасят на сцените на театъра векове история, напластявания и преживявания и правят нас, публиката, съпричастни с изживяването, което представлява театралното изкуство.
Огнян Драганов
снимка: Държавна опера Стара Загора
Огнян Драганов е шеф на операта в Стара Загора и отличен музикален мениджър. Тромпетист от училище „Христина Морфова" в Стара Загора, Маестро Драганов завършва курс по оперна режисура в OPERA DU RHIN, Страсбург, Франция, като асистент на световноизвестния оперен режисьор Албер-Андре Льорю, след като завършва ДМА "Панчо Владигеров", специалност Оперна режисура. В Софийската опера натрупва дългогодишен опит, като възходящата му кариера стартира през 2002 г. - поставя с голям успех в България, Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Холандия, Германия, Бразилия, Италия, Колумбия и Русия. В продължение на пет сезона е главен режисьор на Операта в Сараево. Над 30 заглавия се четат в биографията му: Пучиниевите опери "Тоска", "Мадам Бътерфлай", "Бохеми", "Лучия Ди Ламермур", "Любовен еликсир", "Дон Паскуале" на Доницети, Вердиевите "Трубадур", "Аида", "Набуко", "Ернани", "Травиата", "Бал с маски", "Фалстаф". За най-голямо свое постижение смята срещата с руската класика – оперите "Евгений Онегин" и "Дама Пика", които поставя в Сараево и Санкт Петербург. Огнян Драганов е отличен с годишната награда "Златното перо" 2016 на Класик ФМ Радио.
Руми и Роси - галерия "Ракурси"
снимка: View Sofia
Една от най-успешните независими галерии за модерно и съвременно изкуство в България дължи 15-годишната си история на две нахъсани дами със симбиотична комбинация както от енергии и идеи, така и от имена - Румяна Йонева и Росица Чушева или просто Руми и Роси от "Ракурси". Усет, предприемчивост, търпеливост, находчивост - все качества, присъщи на двете винаги усмихнати носителки на еднакъв инициал, които проектират в съзнанията ни идеята за същински успех със собствени сили, без дори да се опитват. Превърнали са работата в хоби и удоволствие - това е тайната им. "Нашата игра да се превърне в работа, а работата ни – в празник и празникът ни – в игра!" Галерията е жизнено пространство със свои собствени идентичност и заряд, работи с група водещи художници, показва и лансира млади автори, реализира собствени кураторски проекти и си сътрудничи с творци и институции от цял свят.
Стефан Китанов
снимка: Цветелина Ангелова
Ако търсите виновник за София филм фест, той е. Посветил се на голямата си страст - киното, Стефан ни прави част от мечтите, плановете и проекциите си за бъдещето, поставяйки ни пред големия екран. Финансите не го влекат, въпреки че завършва икономическа специално през 84-та, и бързо се преориентира към кинознание в НАТФИЗ и артс мениджмънт в De Montfort University в Лестър, Англия. От 1992-ра до 1999-та е директор на Дома на киното, а през 2004-та реализира първия по рода си международен пазар на филмови проекти в България "София мийтингс". Като директор и продуцент организира Мюзик Филм Фест (1997 и 1998), София Мюзик & Филм Фест (1999г и 2000г) и Международния филмов фестивал София Филм Фест (от 2001-ва насам). СФФ е единственият български филмов фестивал, член на Европейската координация на филмовите фестивали и е смятан за най-мащабния и амбициозен филмов фестивал в България. През 2003-та Стефан Китанов е поканен за член на журито "Opera prima" на фестивала във Венеция, а само година по-късно, за член на журито на Europa Cinemas в рамките на "15-дневката на режисьорите" в Кан, както и за член на международното жури на фестивала "goEast" във Висбаден.