Следва

Невена Цонева под съд

Face to Face с Люба Кулезич

На топъл чай, обаятелен женски глас, който разказва прекрасни истории за живота, малко следобеден дъжд за...

Лица преди 14 години

На топъл чай, обаятелен женски глас, който разказва прекрасни истории за живота, малко следобеден дъжд за фон, и лек трепет от вълнение в гласа ми, премина разговорът ни лице в лице с една от най-обичаните и същевременно най-критикувани личности в българското медийно пространство.

Люба Кулезич, журналист, публицист, кинокритик и кинорежисьор, гледаш всяка сутрин при Милен Цветков, но никога не си си представял каква може да бъде тя на живо.

Тя има респектиращия поглед на силната, интелигентна жена, изискани маниери и самоуврен спокоен глас, едновременно с това притежава изключителна женственост и красота и когато си говориш с нея, си мислиш, че можеш да се наслаждаваш на думите й с часове.

Ето как изглежда Люба Кулезич отблизо в нашето Face to Face интервю:

V. S. Вие сте в нашата класация “Най-модерните български интелектуалци”. Колко модерен е добре да бъде един умен човек?
Л. К. Аз мисля, че един умен човек не може да не е модерен, ако не е модерен, значи е тъп, глупав, изостанал. Смятам така, защото упорито се налага чрез медиите, чрез политиката, че да си глупав е предпоставка да си модерен, само че модерен като някаква витрина, някаква фасада, да си накипрен, да си накичен, да си намазан, да си със силикон, да си с бижута, да си с маркови дрехи, да се возиш в скъпа тенекия... и тогава ти си модерен.
Модерността, обаче е дух, начин на мислене, тя е отношение към нещата, готовност да възприемаш новото. Ако си умен, възприемаш новото, ако си умен, умееш да различаваш новото от добре гримираното старо, даже динозавърски, даже и озъбено, и грубищарско.

V. S. Вие освен умна сте и хубава жена. Кое Ви пречи повече?
Л. К. Напоследък често ми задават този въпрос, дали умът ми пречи. Има една руска пиеса от XIX в. на Грибоедов, който е бил голям руски драматург, а също и дипломат, която се казва “От ума си тегли”. Но аз не мисля, че човек трябва да смята някаква умствена своя способност, това, че Господ му е дал щастието да мисли, да учи, да усвоява, аз не мисля, че това е дефект. Аз ви казах, налага се като някаква форма на диктатура върху хората, особено върху младото поколени, защото си мислят, че някакви така наречени елити, по-скоро групи мафиоти, и прочие имат нужда от тъпи, глупави хора, от необразовани хора, от неграмотни хора. Неграмотните хора лесно се манипулират, те могат да бъдат водени, да бъдат направени овце.

Но аз съм сигурна, че този процес не може да бъде тотално контролиран, въпреки че, разбира се, настъплението на глупостта се наблюдава в световен мащаб и то се дирижира от диктатурата на медиите, на електронните медии, на телевизиите, които нарочно се правят като за дебили, за да могат чрез тях да се продават стоки. Има и различни изключения в този смисъл, но не мисля, че умът е дефект.

Хубаво е, че ми казвате, че съм симпатична, но представете си, какво би било, ако чувам по свой адрес “А бе тая много умна, ама много грозна, бе, киликанзер страшен, да беше по-симпатична”, така че смятам, че съм един адвокат на интелигентните мъже и жени, които не трябва да се чувстват злепоставени и да се крият като някакви пъпчасали уроди за това, че искат да прескачат граници с ума си.

Детето ми сега започна да прави магистратура в един от световно известните университети London School of Economics and Political Science, а там не можем да се оплачем от липса на елит. Той е добре отгледан, като техния райграс и тя ми каза “Мамо, благодаря ти, че си ми дала някакъв тип обща култура и възпитание, цивилизованост, защото в България се чувствах самотна и различна, като някаква черна овца, а тук се чувствам добре приета дори в много високи в социалната йерархия среди."

Имало един германски канцлер Ото фон Бисмарк, така нареченият Железния канцлер, заради когото Германия се обединила. Казват, че той бил суров човек и когато видеше човек с умни очи, надзърташе една минута в тях и го намразваше. В този смисъл, властта не обича умните.



V. S. Много често цитирате и винаги на място.
Л. К. О, не винаги ми хрумват на място и когато не ми хрумне нещо забавно, се ям после половин час. Интересно, не знам как ми хрумват, това се нарича услужлива памет и чувство за хумор, надявам се.

V. S. Кой е любимият Ви универсален цитат?
Л. К. Не, не си служа с такъв тип девизи, цитати, защото ми е скучно. Мисля, че светът е толкова различен, че към него прилягат най-различни афоризми и сентенции. Добре, че ги има.

V. S. Винаги сте внимателна. Дали около Вас внимават?
Л. К. Аз много добре си партнирам с колегите си. Изключителен е екипът на Милен Цветков, млади и подбрани по акъла си хора. Аз много добре се разбирам с тях и ако не внимават, то е защото често се изморяват. Аз съм на края на сутрешния блок.
А за думата “внимателна” даже ми става ласкаво и приятно, защото съм чувала за себе си определения, че съм зла, саркастична, че съм кучка, че робувам на настроенията си. А пък аз се опитвам да бъда внимателна и да убедя своята публика, че можеш да бъдеш почтен и открит, да казваш това, което мислиш, дори понякога с безпардонни думи, но да си внимателен. Аз се стремя към това, не мога да говоря, когато съм зла и когато вътре ме мъчи негативна енергия.

V. S. Колко е важно да бъдеш сериозен?
Л. К. Това е една изключително смешна пиеса на ОскарУайлд, която е плод на игра на думи в английския език “The Importance of Being Eаrnest”. Ernest е име на мъж и едновременно с това значи сериозен. Много важно е да бъдеш eаrnest, така ще Ви кажа. Понякога мечтая да съм мъж, който се казва Ърнест.

V. S. Оптимистите казват, че човек е създаден за любов, радост и веселие. Вие какво бихте добавили?
Л. К. Не оптимистите, това го казва Господ. Това го казва също така американската конституция, Декларацията на независимостта, чийто автор Томас Джеферсън е казал, че човек има право да преследва своето щастие. Да има хубав живот, свобода и да преследва своето щастие. Това не е дело на оптимистите, това не е сентенция. Човек се ражда добър, така казва Господ, после се разлага. И човек трябва да бъде щастлив, трябва да прави всичко възможно, за да преследва своето щастие.

V. S. Дайте ни един генерален съвет за зарибяване към четене.
Л. К. Има най-различни съвети. Например, ако ви кажа, елате с мен на среща на едно място, където ще дават пари и печалби, може да ви дадат телефони, да спечелите кола и това ще бъде лесно, Вие ще дойдете, защото ще искате да спечелите.

Въпреки че ще бъде доста грубо сравнението, ще ви кажа, когато не четеш, не знаеш какво губиш. Губиш много! Първо, че да се чете е страшно забавно, за мен поне е страхотно, но ще ви дам отново пример с дъщеря си. Нейният бивш клас от немската гимназия, всички са страхотни читатели. Четат много бързо, направо поглъщат книгите.

Така че, когато четеш, печелиш въображение, печелиш възможност да проиграваш в ума си различни житейски ситуации и тогава това ти дава възможност да бъдеш гъвкав в истинския живот, да получаваш някакво усещане за смисъла на живота, за загубата на смисъла, за съществуванието, за любовта в нейните най-различни варианти, за омразата, за битките... Много е хитро да се чете.

V. S. Кой е любимият Ви приказен герой?
Л. К. Пинокио е любимият ми приказен герой. Много го обичах като малка и сега го обичам. Също и феята със сините коси отново от Пинокио, защото много исках да бъда феята със сините коси.

V. S. Докато най-подготвени за живота се оказват...
Л. К. О, от моите приказни герои, в моя реален живот? Пълно е със змей Горянин, пълно е с Кашчей магьосника, има и от Иванчо глупака също така доста добре представено. Има и доста представителки от мащехата на Снежанка. Има и хубави, има жаби, които стават принцеси.

V. S. С какво бихте заменила един хубав мъж?
Л. К. Никога не правя сравнение между един хубав мъж и други хубави неща. Но един хубав и умен мъж може да бъде цяла вселена, така че с него си идва всичко и аз нямам нужда да заменям него с нещо, стига да го има.



V. S. Ако можете да предизвикате световна дискусия, каква би била темата й?
Л. К. Това ще бъде интересно. Ето с този въпрос ме затруднихте...
С какви средства да преследваш щастието си, така че да не навредиш на другия.

V. S. На какво никога не бихте била жури?
Л. К. На еротично шоу, на порно шоу, на стриптийз шоу също така.

V. S. Трите думи, които Ви описват най-добре...
Л. К. Мисля, че не ме описват само три думи, а най-доброто описание за един човек е когато не намираш думи за него. Надявам се така да е.

V. S. Каква е домакинската страст на Люба Кулезич?
Л. К. Обичам да готвя ужасно много, това е страст. Лошото е, че не съм се научила да готвя само за себе си или само за един човек с мен. Обичам да наготвя за фамилията си, обаче тя е разпиляна.

V. S. Споделяте ли с някого най-любимото си лакомство или го ядете сама?
Л. К. Аз съм човек, който обича да споделя радостта си от нещо, кефа си и съм епикуреец по душа. Обичам да споделям земните удоволствия, не обичам да споделям страданието и да натъжавам хората, да ги обременявам.

V. S. А от какво Ви е страх извън дома?
Л. К. От предателство ме е страх, най-много ме е страх от предателство. Старая се да се отнасям с доверие към хората и ме е страх, че това доверие може да бъде предадено, оплюто, заклано и сгазено. Не, че не проявявам доверие, но ме е страх.

V. S. Имате рядка хубост. На кого я дължите?
Л. К. Аз не съм хубава жена, повече ценя очарованието и харизмата си към човек. Ако съм интересна с нещо, то е защото съм смес от сърбин и родопчанка. Майка ми беше изключително хубава, много нежна и мъничка жена.
За разлика от нея, аз съм едра и силна жена, но се надявам много да приличам на майка ми в много неща, главно в нейната огромна способност да прощава и да състрадава.

V. S. Налага ли Ви се често да прощавате?
Л. К. Всеки ден ни се налага да прощаваме и на нас да ни прощават. Въпросът е да поискаш прошка, когато си сбъркал, поне вътре в себе си да съжалиш или да очакваш да ти се извинят. Това е много хубаво.
Много грубо започнахме да живеем и това е ужасно. Много бабаитски, просташки и когато чуя някой да ми каже извинявай, аз се чувствам много добре.

V. S. Ако не бяхте руса, готина и устата журналистка, какво щяхте да бъдете?
Л. К. Аз не съм руса, аз съм кестенява, но от много години си изрусявам косата, защото обичам русия цвят. А с какво щях да се занимавам ли? Щях да стана кинорежисьор, сега от време на време правя кинорежисура на документални филми. Имам вече пет собствени, авторски филма.
 

More from View Sofia

More Лица