Мода

Веселин Йорданов за пътя на Capasca и други истории

19-11-2009 Текст: Петър Вълчев Фотография: Петър Вълчев 12 11
Добави коментар
Предишна снимка
Предишна снимка

Веселин Йорданов е един от най-талантливите и успели български дизайнери и изобщо един от най-добрите професионалисти в бранша.

За нас е удоволствие да ти го представим в тази тематична българска седмица, заедно с избрани модели от последната мъжка колекция на Capasca - марка, която, без да преувеличаваме, наричаме светлината в тъмния тунел на БГ-мъжката мода.

V. S. Артистът, съвременният дизайнер и неговото място в „производството”?
В. Й.
Аз със сигурност не се възприемам като артист. Възприемам се като дизайнер и разликата е точно в това, че дизайнерът е насочен да служи на един таргет, на една група от хора, било то по-малка или по-голяма. За артиста е достатъчен само един човек да хареса неговото произведение, за да бъде артист. Докато аз трябва да бъда харесван от една по-голяма група хора. Един дизайнер винаги трябва съумява да е във времето, не извън него, той трябва да бъде актуален и със своите продукти, и със своите сетива. Да усеща времето.

V. S. Тогава дизайнерът е този, който е здраво стъпил на земята и е в пулсът на времето, докато артистът лети, или греша?
В. Й.
Не е така.
Първо, артистът е човекът, който твори за себе си, заради това, което той е почувствал, заради това, което той иска да изрази. Докато един дизайнер създава неща, за да служат на някой друг, да бъдат оценени и да имат една практична насоченост. И със сигурност дизайнерите са много по-съвременни, много по-модерни. Модерни не като fashion, а модерни като съвременни хора, които живеят тук и сега.
Артистите са хора, които са вглъбени в себе си, пресъздават техните си емоции, това което ги вълнува, което те чувстват с тяхната сензитивност.

V. S. Колкото и да е клиширан въпросът ни, винаги ли си искал да се занимаваш с това?
В. Й.
Да, винаги съм искал и винаги съм знаел. Но при мен нещата се развиха малко по-различно, защото никога не съм бил добър „рисувач”. Със сигурност мога да кажа, че това е нещо, което се учи, и училището, академията е да те „научи” на това нещо.

V. S. Важно ли е да си добър „рисувач”?
В. Й.
Да, важно е. Но определено талантът е много малка част. Освен талант, трябва да имаш много други качества - да разбираш другите хора, да имаш чувствителност, да имаш лакмус, ръцете ти - твоите сензори, да бъдат много по-отворени, да виждаш нещата. Да можеш да събереш добър екип, защото един дизайнер никога не може да работи сам. Но пак, не е само „Имам таланта и започвам”, затова специално дизайнът не е само на дрехи, има дизайн на аксесоари и на всякакви категории в зависимост кои са хората, за които искаш да работиш ...
Ако си такъв тип творец, като Жан Пол Готие, Алекзандър Маккуин, Джон Галиано, тогава трябва да бъдеш разбран от по-малко хора, тогава можеш да бъдеш много по- креативен.
Вследствие на това продуктите са по–скъпи защото хората, които ги разбират са по-малко.
За таргета, за който работя аз, трябва да си доста по-изчистен и не можеш да си позволиш това, което един Галиано си позволява, тук това не е въпрос на креативност! Тук дизайнерът работи за хората. В България все още тези неща не се разбират. Много плачат, че не могат да „продават” , че не са разбрани.
Разбира се, да съм дизайнер е много по-възбуждащо, много по-интересно, динамиката е много по-голяма...



V. S. Дизайнерът трябва да е добър психолог....
В. Й.
Да, определено. Това е едно от качествата, които трябва да имаш. Дизайнерът трябва да усеща времето, в което твори, да е заедно с хората. Един дизайнер, който си стои вкъщи, който не излиза, който не следи света - то той не е добър дизайнер и не може да нарече себе си такъв...
Много е важен екипът, с който работиш. Аз правя мъжката линия заедно с Андрей. Той е по-младият, по-съвременният, докато при мен е традицията. Симбиозата, която се получава помежду ни е много интересна и творческа. Зачитам неговото мнение винаги, както и той моето, съветвам се с него.
Много често се допитвам до мои приятели и колеги, което е много важно за работата, съветвам се с момичета, които правят женската линия на Capasca, мнението им е задължително.
Но аз поставям началните щрихи, аз давам насоката и линията, в която ще се върви.

V. S. А ролята на стилистите!?
В. Й.
Стилистът трябва също да усеща нещата, полъха на вятъра. Той е човекът, който интерпретира модата, дава неговата идея чрез неща, които са създадени от друг. Той пресъздава, той интерпретира модата.

V. S. Работил ли си като стилист някога?
В. Й.
Като стилист не, по-скоро съм бил моден редактор на „Макс”. Работил съм и като креативен директор на “Music idol”. Във Франция съм работил като стилист с един човек, който обожаваше звездите, и работеше за тях.

V. S. Коя работа повече ти харесва - във Франция, където си работил преди години, или в България? Изобщо можем ли да ги сравняваме, въпреки че все пак си избрал България?
В. Й.
Много е различно, защото тук страшно ми харесват нещата, които правя за Capasca.
Във Франция започнах първо като асистент на креативния директор и правех с него женската колекция haute couture и prêt-a-porter и отделно правихме лиценз за мъжката колекция на една японска модна къща.
Това ще рече, че ние не произвеждахме, а давахме насоките.
И всичко се произвеждаше в Япония. Но във Франция зад мен беше креативният директор, той даваше идеите, а аз изпълнявах - което е много добра школа. Не завиждам на тези, които излизат от училище и трябва да поемат отговорността, защото за един млад дизайнер няма нищо по-важно от това след академизма в училище, да мине през опита на някой друг утвърден професионалист, да види как се праят нещата.
Когато си добър дизайнер и имаш претенцията, че си добър, не можеш толкова бързо да даваш мнение за дрехи на твои колеги и да бъдеш негативно насочен, защото така се превръщаш в един критикар, което не е добре.
Трябва да преминеш през нещата, трябва да видиш как се раждат, чак тогава израстваш като творец.

Мъжка чанта от новата колекция на Capasca

V. S. Но младите хора, младите творци и дизайнери са бунтари и искат да правят нещата  както на тях им харесва?
В. Й.
За младите това е добре, но трябва да минат през школата, през която съм преминал аз.
Лошото в България е, че няма много утвърдени дизайнери, които да помогнат на някой млад и той да върви напред и да има опита, който му е нужен. Всички се учат – и младите, и старите, невинаги има някаква традиция и последователност.
Един дизайнер не работи от 8 до 5, нито пък има някакво работно време. Той работи много повече, защото идеите се раждат навсякъде, в какъвто и да било момент. Идеите не се раждат, когато той пожелае.
И не можеш да канализираш един дизайнер, затова трябва да имаш качеството да съумяваш да си организираш времето. Защото ако не се организираш, си хаотичен. Дизайнерът има срокове, които трябва да изпълни, и работи за сезони. Ти си едно колело от машинката, която трябва да се завърти.

V. S. По-важна ли е креативността?
В. Й. Не, и много хора може да не са съгласни с мен. Много мои колеги и състуденти, които дори са били по-талантливи от мен, отдавна са забравени, отдавна не творят, не се занимават с дизайн. Защото най-трудно е да се бориш със себе си, най-трудно е да се бориш с мързела и да накараш себе си да направиш нещо.

V. S. Къде и кога се раждат твоите идеи ?
В. Й.
Навсякъде и от всичко...

V. S. Последното нещо, от което се вдъхнови?
В. Й.
При мен е толкова слято всичко, че това е животът ми. Но със сигурност мога да ти кажа какво най-много ми действа на сетивата. Това е архитектурата, промишленият дизайн, в което влизат автомобили, машини и др., новите материи, новите комбинации. Точно оттам идва идеята на Capasca за изчистената линия, много ме вдъхновяват автомобилите, тяхната плавност и гъвкавост. Всичките разрязвания при мен следват тялото, няма нито едни прав рез.
Италия много ме вдъхновява като усещане. Цветовете на Тоскана. От шест години работя за Италия и сега, откакто съм ходил и съм се запознал с тази страна и природа, много добре си обяснявам защо Армани е Армани и защо Армани работи с тези цветове. Всичките тези пастелни и земни цветове - това се отразява. Само там земята е такава. Това предстои да се види и в лятната колекция - всички тези земни цветове и, разбира се, няколко по-силни за акцент - червено, лилаво, зелено и бледожълто. Независимо, че много трудно ще се приемат тук.

V. S. Как би определил колекция есен-зима 2009 – 2010?
В. Й.
МИНИМАЛИЗЪМ. Търсене, страх, криза. Минимализъм. Първо, за мен най-важна е линията - всичко е максималнo изчистено. По-скоро колекцията не е толкова old school, а традицията в тази насока. Разбира се, малките детайли – ръчно покритите копчета, другите елементи, врязванията, вкарването на други платове, допълнителните аксесоари, също не са изключени от колекцията.



V. S. Кои са дизайнерите, които са повлияли на формирането ти като професионалист?
В. Й.
Със сигурност най-много ми е повлияла френската школа поради факта, че аз съм френски възпитаник.
Хора като Жан Пол Готие, Монтана. Хора, отдавна били на гребена на вълната и които, за съжаление, не успяха да последват времето. Докато италианците, всичките от „добрите” успяха да си сверят часовниците (Армани). Обожавам Мадам Гре, Мадлен Бионе.

V. S. Защо мъжката линия на Capasсa е по-известна и по-предпочитана от женската, да не би жените да са по страхливи, а мъжете по-смели?
В. Й.
Разликата е, че когато започнахме с Capasca men, тя нямаше клиенти, докато Capasca women имаше. Момичетата, които работят за Capasca women тръгваха от някъде и имаха един начертан първообраз. А първата мъжка колекция, която беше пусната на пазара опипваше, беше плаха и не толкова дръзка. Тогава имаше повече костюми, за разлика от сега. Сега нещата са по-casual и по- смели.
Хубавото на двете линии, на мъжката и женската е, че те постепенно се канализираха в един общ стил - Capasca.
С отличителните й белези. Но да не забравяме, че цената е много важна за един продукт, за една дреха и ние трябва да се съобразяваме с това, защото все пак продаваме в България.

V. S. Лишаваш ли дрехите от хубав дизайн за сметка на цената?
В. Й.
Ние успяваме да разделим ябълката на две. Но все пак, аз трябва да взема последното решение и винаги нещата са балансирани – винаги!
Това е продуктът, това е дизайнът. И този дизайн трябва да ми харесва на мен, защото ако направим една колекция и тя не ми харесва и съответно не се продаде, тогава дизайнерът е виновен.
Нишката е много тънка и балансът е много сложен и труден. И все пак, не ни е страх да бъдем креативни.
Но когато виждаш, че твоите неща се продават добре в държава като Швеция, защото Капаска имат магазини там, значи си казваш „Ок, това е - това е правилният път” . Техният пазар е по-труден, дори и от българския. Така че ние сме като едни мисионери в България.



V. S. Как изглежда мъжът Capasca, какви са неговите черти!?
В. Й.
Мъжът Capasca на първо място е мъж, който е информиран, който се интересува. Мъжът Capasca е около 20-40-годишен, който знае какво иска, човек, който има отношение към дизайна. Един човек, който кара МИНИ КУПЪР или колело.  Един човек, който излиза през уикенда да купонясва, той може да бъде и добър баща, интересува се от кино, литература, изкуство. Но може би един наш клиент определи най-ясно мъжът Capasca: Човек, който разполага с времето си и работи с лаптоп.

V. S. Отговорност ли е мъж да облича мъже?
В. Й.
Отговорност е за всеки един, който работи за другите. Не само мъж да облича мъж, мъж да облича жена… Това е най-трудното в нещата. Защото трябва да създадеш нещо за някой, който ще се представи и ще заяви пред другите хора кой е той всъщност. Ако един човек си мисли, че е зле - то той изглежда зле.
За съжаление българинът има много ниско самочувствие и не иска да бъде различен. Той има много натрупани коплекси, които се дължат на 50 години комунистическо „робство”. И на това, че българинът няма все още достатъчно средства. Не се информира и не се интересува.
Защото за един европец епохи като 30-те, 50-те и 60-те - това са референции в модата и културата, които означават нещо. За българина тези референции не означават нищо.
През всички тези години българинът е работел за Партията, за това, което тя налага, от това, което тя се нужда е и това, което тя повелява. Добре, че все пак е имало някаква информация, която е идвала от „онзи свят”. Много малко са жените, които са взимали „Бурда” и са шиели, но това не е мода. Затова е много трудно в България да си говорим за мода. Тази епоха, култура, всичко това се отразява и се е наслоявало едно върху друго, за да се появи новата мода.

V. S. Сега как изглежда културната революция в модата и света?
В. Й.
Винаги съм се интересувал от история на модата (не история на костюма, това са две различни направления). Историята на модата вижда еволюцията на един костюм, на дрехата, посредством събитията и културните измерения - това страшно много ми е харесвало. Всеки период, който и да избереш, било то Ренесанс, Барок, края на 19-ти век, началото на 20-ти век, е много характерен с различните трансформации по отношение на талия, дължина на полата и корсетите.
Началото на 20-ти век е начало на новаторството, пак връщане, търсене, лутане. За десетте години от 21-ви век това се случва и в момента. В края на всеки век има точно това търсене и лутане. Хората си задават въпроса - кой съм, откъде идвам и къде отивам. Точно затова има едно връщане назад към ценностите, които са се утвърдили.
Така стана и сега - в началото на 21-ви век имахме една тотална репетиция на 60-те, 70-те, 80-те, които бяха много динамични.
Сега сме вече близо до 2010 година и тази криза, която се случва в момента, тя не е само икономически въпрос.
Тя е културна криза, креативна криза. Много от марките изостават и са много старомодни.
Ние вървим в един омагъосан кръг, затова Валентино ни каза сбогом. Вече лека-полека се вижда един нов обем, един нов силует и със сигурност след две-три години ще има един бум навсякъде. Дали ще бъде по отношение на материите или силуета... От всички тези качествени натрупвания ще се появи новото лице на модата.

Епохата, в която ние живеем, е страшно интересна, изключително динамична. И това е прекрасно!

Коментари 12

Добави коментар
girl (15/03/2010 / 15:06)

Хора, като flower , които пишат на латиница и претендират за запазването на чистия български език, не ги разбирам... А относно Capasca- само можем да се гордеем, че в страна като нашата има смели и амбициозни хора като дизаинерите на марката:) Искаме статия и за Пролет-Лято 2010... ViewSofia-вие сте на ход:)

flower (20/11/2009 / 16:35)

Blagodarq, pojelavam syshtoto i na vsichki hora ot ekipa Vi. Mnogo se radvam, che ne go priehte kato zaqjdane, tyj kato za syjalenie negativnite i otkroveno zlobni komentari tuk sa mnogo. Hubav den, moqt raboten takyv svyrshi, so let's partyy :)

vsadmin (20/11/2009 / 16:16)

До flower, Забележката ви е уместна и се извиняваме. Напълно сте права, че това е недопустимо и ние вярваме в това, но знаем също, че всички допускат грешки. Благодарим, че ни поправихте с усмивка!:) Бъдете здрава, ViewSofia

flower (20/11/2009 / 14:42)

BRAVO!

flower (19/11/2009 / 21:46)

Zabravih samo da dobavq- vuv vsqko izrechenie ima greshka :). Zatova i se reshih da ostavia komentar.

flower (19/11/2009 / 21:36)

Az ne se zaqjdam :). Ako e prozvuchalo taka, se izvinqvam. Postarah se da bude po-skoro stimulirashta zabelejka. No za men e nedopustimo za media (a site-ut vse pak e media) da se dopuskat takiva grubi greshki. A inache viewsofia mi e edin ot liubimite bylgarski site-ove, zashtoto se publikuvat naistina interesni statii. Produljavajte taka, no molq vi obrushtajte vnimanie i na korektno i pravilno napisaniia tekst.

Vivianne (19/11/2009 / 21:18)

Мили дами, чудя се, като сте толкова грамотни, ми направете си медия, вложете усилия и емоции, труд и средства, и си пишете без грешки. Тук си личи безгранично желание и чувства. Харесвам материала, с или без Й/И.

Биба (19/11/2009 / 21:06)

Хубав, дълъг, смислен материал, стига с тия запетайки и прочие. Не се заяждайте, а се опитайте да видите вложения труд, да осмислите думите на тези хора. Това е важното, а не й или и в предпоследния абзац.

Bird (19/11/2009 / 20:38)

май в "й" е грешката, дай още задачки :)

flower (19/11/2009 / 18:22)

Postaviam Vi malka zadachka. Kazva se "otkrij greshkata": 1. Да, винаги сам искал и винаги сам знаел. 2. Всички се учат – и младите, и старите, не винаги има някаква традиция и последователност. 3. Идеите не се раждат когато той пожелае. 4. Къде и кога се раждат твоите идей ? Dano se spravite i dano se zasramite.

STO (19/11/2009 / 17:36)

харесва ми как се е отдал да прави такова нещо в БГ и вижданията за българската ни действителност.

Mili Vanili (19/11/2009 / 15:11)

Жестоко готин!

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си.
Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.

    Регистрация / Забравена парола

Още по темата

Питай ме, Питай ме

Какво е хиалуроновата киселина и имаме ли нужда от нея?

Какво е хиалуроновата киселина и имаме ли нужда от нея?

30-05-2017

Въпрос:

Искам перфектна кожа, мога ли да разчитам на хиалурона?

Отговор:

Чудесен въпрос! Според Д-р Джосеф Хкейк, от клиниката All Saints Clinics в Сидни, хиалурона е захарна молекула, която вече съществува в нашата кожа. Според него: „ Твоето тяло го произвежда и премахва след 7 дни“...
Прочети...

Item of the day

 Le petit black pack 

Виж още
 Le petit black pack

Жълт бутон

Кое е това мъжленце, Рири?

Кое е това мъжленце, Рири?

Виж още