Следва

Кутюрът на Givenchy като любовно писмо до мосю Юбер

My Style: Ники Илиев, небрежен, свеж и СЕКСИ

Ники, с "позьорско-небрежения си стил" е в Редацията.

All fashion преди 4 години


Режисьорът и актьор Ники Илиев сподели с нас част от оставащото му миниатюрно между театъра, киното и преподаването време, от което при нас се наложиха поне три извода:
- вярно е, че Н.И. има страшни очи;
- говори бавно, тихо и с жестоко секси тембър;
- на мъжете много им отива небрежния, чист, стегнат стил, особено ако е в пълна хармония с вътрешния свят, както е в този конкретен случай. 

Научаваме приятно /не/достатъчни неща за: любимото куче (Анджи, черен лабрадор, дамски), костюма от премиерата на последния му филм, плейлиста в частта топ 10 и, за десерт, най-искрената реакция за моделите на Алесандро Микеле за Gucci.

#хубавое, затова #четем:



View Sofia: Твоят стил в изречение и половина, защото рубриката ни е My Style?
Ники Илиев:
 Определям го като позьорско-небрежен (смее се). Забелязъл съм, че небрежността вече се превръща в цел, което само по себе си е някаква поза. Ако си на 100% небрежен, значи пък нямаш стил, така че, в общи линии, ако трябва да съм честен, това трябва да е определението ми.

V.S.: Millennial поколението би го определело като tumbrl стил.
Н.И.:
Като какъв? (смее се).

V.S.: Откъде пазаруваш?
Н.И.:
Не отделям много време от ежедневието си да ходя да пазарувам и обикновенно се случва, когато пътувам в чужбина. Имам някакъв спомен, че този пуловер го купих от Виена.

V.S.: А якето? 
Н.И.:
Якето е оттук. Когато го купих, беше с голяма качулка и помолих една шивачка да я махне.



V.S.: Кожено яке с голяма качулка?
Н.И.:
Да, и беше много твърда, странно решение, но, да, аз имам афинитет към кожени якета, имам няколко вкъщи и дори зимата ходя с тях, както се вижда. Имам някакъв фетиш там.

Като цяло не съм много по марките, спомням си, че сега, за премиерата на последния ми филм "Завръщане", понеже имах супер много работа и приключих броени часове преди нея, хората около мен ми казваха: "Добре, ти няма ли да си вземеш костюм и да се преоблечеш". Тогава буквално слязох до H&M и си купих първия костюм, който видях. За моя изненада, цяла вечер ми правиха комплименти за костюма и аз бях: "О-кеей". Само обувките бяха от един друг магазин и по-скъпи, защото с обувките е малко по-тънък моментът. Но с останалите дрехи, като изключим тези, към които се изисква някаква по-специална материя (като кожени якета и т.н.), започвам да се убеждавам, че няма абсолютно никакво значение откъде са, стига да попаднеш на това, което ти трябва.

V.S.: Значи си защитник на тезата, че не дрехата прави човека, а обратното.
Н.И.:
Е, то това всички го знаят. Въпросът е да можеш да съчетаеш дрехите както трябва. И да ги поддържаш добре, да изглеждат добре върху теб.



V.S.: С обувките вярно е различно, дефинирай твоят отговор защо така? 
Н.И.:
Защото, първо, за да са удобни, трябва да са от добра материя. Когато отидеш в някой от масовите магазини, рядко можеш да намериш такива. Аако трябва да си купиш тениска оттам обаче е съвсем различно, даже е препоръчително, вместо да отидеш в някой друг, среден, но по-скъп клас, защото реално погледнато тениската и да се изхаби, пак ще изглежда готино, винтидж - небрежно-позьорски. *  Но когато трябва да си купиш обувки, трябва все пак да са удобни и от добра материя, това вече автоматично качва марката, ако си купуваш обувки от fast-fashion брандове, обикновенно след това окуцяваш леко.

V.S.: Разкажи ни за филмовия аспект на "костюмарството"? 
Н.И.:
Аз идвам от костюмни проби в интерс на истината, но за едно театрално представление, в което ще участвам. За костюмите в киното е много относително, но и много важно - особено когато ти вземат мерки и направят нещо, което да е изцяло по твой размер. Определено се усеща по друг начин, много по-добре. В моите филми работя с различни марки, срещам се със стилистите и им разказвам кой герой как си го представям, каква визия и т.н. Обикновенно за киното е важно да няма много точки и райета. Често допълваме гардероба и с дрехи от втора упореба, които отлично се вписват в цялостната визия и характер на персонажите.



V.S.: Казваш, че си представяш типажите на екран, още докато пишеш сценария. Откъде извира вдъхновението? От реални хора, такива около теб, от хората по улиците?
Н.И.:
От хора около мен. Но реално, режисирайки филмите си, аз ги и пиша и докато това се случва, различни визии и образи идват наум. Раждат се предварително по някакъв начин. Но това, което обикновенно търся в стилово отношение, са леките материи, които падат леко по тялото, и дрехи, които не изпъкват прекалено много, освен ако героят не го изисква.

V.S.: До голяма степен зависи и от цялостната естетика. Във филмите на Уес Андерсън например, всичко е изпипано до последното копче.
Н.И.:
Да, филмите на Уес Андерсън са много добре стилизирано изпипани - факт, за съжаление, аз не съм му фен, но той опредлено умее да създава собствен свят, собствен стил, а на това вече съм фен. Лично аз харесвам повече Тарантино, Мартин Скорсезе, Дейвид Финчър, тези режисьори.

V.S.: Интересно е за наблюдаване - филмите, в които толкова силно се залага на стислистиката, обикновено повлияват и на дефилетата, на дизайнерите. Получава се верижна реакция.
Н.И.:
Да, така е, влияе на световната мода, то това е хубавото на киното, успява да повлияе и внуши много неща. Взаимно си влияят.

V.S.: Каза, че сега играеш в театъра, ще ни издадеш ли какво?
Н.И.:
В момента съм между два филма, а в театъра играем "Осъдени души" по романа на Димитър Димов с Елена Петрова и Любо Ковачев. 

V.S.: Кога можем да го гледаме?
Н.И.:
  В София на 12-ти февруари в Нов Театър, НДК.

V.S.: А филмите?
Н.И.:
Тъкмо приключихме със "Завръщане" и всичко около него, но все още продължаваме с промоции и обикаляме света с него, като подготвям и следващ филм. Пиша по цял ден и отделно се занимвам с университета, такива неща.



V.S.: Все хубави... 
Н.И.:
Когато човек има възможност да изразява себе си, да създава нещо, той се чувства по-пълноценен. Благодарен съм, че мога да го правя. Има такива изследвания - че когато работата отговаря на тези три компонента: креативност, контрол и въздействие, човек се чувства много по-пълноценен, независимо дали работи любимата си работа, или не. Когато създаваш, можеш да контролираш процеса и когато твоето нещо има въздействие върху хората около теб, и тези, които го консумират, тогава завършваш пълния кръг на удовлетвореност, чисто работно. Имаш стимул да вървиш напред и да се развиваш повече. Ако нямаш тези компоненти, за съжаление, нямаш и интереса да го развиваш, защото не ти носи удовлетвореност.

V.S.: С какъв парфюм си? Не видяхме и часовник... 
Н.И.:
Нося часовник, но се развали, а парфюмът не си спомням как се казва. Между другото и часовникът, и парфюмът, са подаръци, но уви, не си спомням какви са.

V.S.: Има ли нещо, по което откровено си вманиачен? Предмет, вещ? От типично мъжките неща.
Н.К.:
За вманиачен, не знам. Може би за всичко, свързано с работата ми, но за предмети, дрехи и вещи - въобще не.


Назад във времето, но напред с модата - мъжкото Gucci
 
V.S.: Като мъж, който не е модно обременен, какво мислиш за новата мъжка колекция на Gucci, интересна ни е реакцията ти.
Н.И.:
Кому е нужно това.? Ужас. Ситуацията е подобна понякога и с филмите: прави се нещо и за хората, които са навътре в тази професия, е много интересно. Ако работата ти е да отразяваш модни ревюта и да коментираш модни колекции ежедневно, когато се появи някой по дънки с кожено яке и пуловер например, това ти се струва най-скучното нещо, дори да ги е съчетал много стилно, и оттам всяка една "изчанченост" започва да ти се вижда като адски интересна. Така е и с филмите - когато гледаш поредния филм, дори да е добре направена комедия или драма, вече повечето критици и хора от филмови среди казват: "Да, това сме го гледали хиляда пъти...". Да, вие може да сте го гледали хиляди пъти, но повечето зрителите не гледат всеки ден филми и съответно колкото по-извратен и шантав е филмът, толкова повече започват да го хвалят, след което той печели фестивали, пускат го по кината и никой не иска да го гледа. За съжаление, мнението на професионалистите е тежко извратено от един момент нататък, просто защото те са прекалено субективно навътре в материята си.

Но това Gucci... за хора, които са тясно свързани с модата, може би е много революционно; за хора, които нямат нищо общо - като мен, е изключително тъпо. Отстрани погледнато изглежда много самоцелно: "Какво да направя за да изглежда различно? Вече съм направил всичко, за което се сещам - обърнал съм тениската с етикетите навън и това вече не помага. Затова, дай да сложа скъсани дънки, женска чанта, полуполовер върху риза и странни обувки."

Съжалявам, в момента споделям първите си впечатления без изобщо да ги филтрирам. Но пак казвам, това е моето мнение и то не може да тежи по абсолютно никакъв начин в случая.  

V.S.: Точно това търсехме. Но виж, не сме съгласни, че човек с дънки и пуловер не може да изглежда впечатляващо.
Н.И.:
О, да, аз не казвам това, а по-скоро, че на хора, за които модата е едва ли не начин на живот, и са много навътре в сферата, в един момент им става скучно.



V.S.: Каква музика слушаш?
Н.И.:
Много е странно, но напоследък слушам все по-малко музика, а нон-стоп ходя със слушалки. Прекарвам много време с кучето си навън и реших, че вместо да слушам песни една след друга, мога да започна да си свалям аудио книги и подкасти.

V.S.: Какво слушаш сега?
Н.И.:
Не следя конкретни подкасти, а автори, които се изявяват в различни такива, защото конректни подкасти - да речем на Джо Роган или Тим Ферис, или други - невинаги са ми достатъчно интересни, защото не всеки техен гост ме вълнува. 

V.S.: Кои са авторите тогава?
Н.И.:
Райън Холидей и Робърт Грийн, двамата имат много общо.

Така че, музиката е по-малко освен когато пиша сценарии, тогава даже ми е нужна - за вдъхновение.

V.S.: Какво например?
Н.И.:
Childish Gambino - Redbone.


Що се отнася до "Мy Style", всеки има различно отношение към модата, стилистичен подход и интензитет на потребление, който превъзпитава към по-добро според усета и възможностите си, затова вместо финал припомняме цитат от интервюто ни с Блажка Димитрива "ние няма да спрем да се обличаме, но можем да изберем как да го правим."

За да не се разделяме с любими дрехи и за да запазим свежестта и чистота в гардероба си максимално, следва да обърнем внимание на грижата за тъканите. Чистота до най-дълбоките нишки - с новата си иновативна Deep Clean технология Persil премахва дори най-упоритите петна ефективно; дрехите са не просто чисти, а чисти в дълбочина и остават свежи до 30 дни. Повече от чисто за нас означава Persil Deep Clean. Попитахме Ники, и за него е така. Радвайте се на дните си, работата си и вдъхновенията си като този прекрасен мъж с вълшебни очи и пазете чисто!   

More All fashion

Не е тих лукс, а Max Mara: лукс и тишина по дефиниция на Седмицата на модата в Милано Есен/Зима 2024

All fashion преди 3 дни

Колекцията на италианската марка Есен/Зима 2024/2025 трябва не само да се гледа, но преди всичко да се докосва (и да се носи). И не си позволявайте да опростите всичко това да лесния етикет "тих лукс".  

Миналото: 20 "вехти", но епични кадъра от Лондонската седмица на модата

All fashion преди 6 дни

Тазгодишното издание стартира на 16 февруари, за да приключи в късните часове на утрешния ден. Следим внимателно показаното на подиума и не спираме да твърдим, че Седмицата на модата в британската столица има физиономия, характер и история, с които не могат да се похвалят посестримите й в Ню Йорк, Милано и дори Париж, вижте.