Следва

Алек и Хилария Болдуин очакват СЕДМО дете

Завръщането на Stromae - нов албум, турне и още нещо

Ослепителният артист се завръща след 8 години отсъствие с нов впечатляващ, и същевременно интимен, албум, в който отсъства всяка цензура - Multitude. Едно интервю с повелителят на бийтовете и откровеността на нашето съвремие.

Celebrities преди 2 години

Облечен в синьо поло, лилави панталони, розови чорапи, сиви мокасини и небрежно кокче, смеем да твърдим, че Стромае се "носи" добре. Той притежава една елегантност извън обикновеното, спокойствието на джентълмен, живеещ в имението си в някоя английска провинция и дързостта на самурай от японски анимационен филм. През 2010 белгийското денди подлуди целия свят с първия си албум Racine carrée и по-точно сингъла Alors on Danse. Един химн на тъгата, с жив ритъм и бунтарски текст, който засяга безработицата, развода, дълговете, финансовата криза. Пол Ван Хавер, както е истинското му име, още тогава носи този критично-клиничен поглед върху обществото и съществуването изобщо.

Чрез игра той интерпретира различни персонажи - спомняме си за клипа на песента Formidable, в който виждаме един скитник, без цел и посока, в лицето на Стромае, който се преструва на пиян и неадекватен, и какво произтича от това сред белгийското общество. Няколко полицаи го разпознават и от съпричастност и очевидно искрено чувство да помогнат, му предлагат да го изпратят до дома му. Клиповете му се превръщат в своеобразни символи - с нищо сравними, само негови… За песента Papaoutai създава фигурата на липсващия баща (самият баща на Стромае е убит по време на руандския геноцид през 1994-та) - как, избягвайки буквализма - Стромае го прави. Racine carrée е земетръсно събитие за 2013.

Нуждата да мечтаем

С повече от 2 милиона продадени копия, Стромае покорява света. Реномето му на автор-композитор се утвърждава и разширява, което му дава възможност за колаборации с артисти като Били Айлиш, Дуа Липа и Кание Уест. Освен това е единственият франкофонски певец след Селин Дион и Шарл Азнавур, който пее в Медисън Скуеър Гардън. От 2013 до 2015 турнетата му жънат невероятен успех - двеста концерта за две години, което прави по един концерт на три дни. “Сринах се”, признава той днес.

Изтощен след сета в Ню Йорк, той анулира останалите дати, оттегля се от сцената, поставя кариерата си на певец “в кавички” и изчезва от публичния радар. Жени се за талантливата стилистка Корали Барбие, с която имат и дете през 2018. Стромае регенерира и се посвещава на малкото семейно предприятие МОЗАЕРТ, музикален лейбъл и марка за дрехи. След осем години тишина, маестрото (оттам и Стро-мае/ мае-стро, ха-ха) се завръща с чисто нов албум и световно турне.

Озаглавен Multitude, в албума преминаваме през перкусионни, ударни ритми, електронна музика, рап и хип-хоп, регетон и френски шансон, както и през гамите на Мадам Бътерфлай на Пучини. При Стромае човек не знае откъде да тръгне. Майсторски “изсечените” текстове оформят една фреска от хора, персонажи от комедия дел' арте. Функционира като антена - той улавя вълните на своето време - нуждата да мечтаем, менталното здраве, животът, когато си във връзка, статусът на жената и нивото на обществената сплотеност. Онова, което се отличава осезаемо в албума, е карикатурното, карнавално изобразяване в желанието да празнуваш живота във всякакви обстоятелства.

Когато се оттегля от сцената, Жак Брел казва: “Искам да имам време да дишам, да обичам.” Вашето затишие бе мотивирано от същите причини?
Стромае: Със сигурност. И въпреки това, през този период никога не съм спирал. Започнах да пиша песни за албума преди 5 години - текстовете на L’enfer и Invaincu се родиха в главата ми по време на турнето на Racine carrée. Спомням си това прищракване между 2017 и 2018. Беше доста сложна година за мен, но и богата. Усетих нуждата да се върна и убеждението, че все още имам какво да кажа. Изпълнението беше трудоемко - отне ми 4 години да завърша албума, имах нужда от време.

Можем да чуем пентатонични гами от Азия и трубадурски напеви. Откъде се вдъхновихте за този подбор от звуци?
Стромае: Целта ми беше да създам музика, която комуникира без текст - думите винаги идват после. Исках да направя миш-маш от култури, звуци, които прекосяват свободно граници и епохи. Затова имаше нужда да се ползва широк спектър от цветове и ритми. В някои парчета се чува шумът на улиците на Ню Йорк, насложени върху инструментали, напомнящи Сахара, в други клавесините се преплитат с кариока фънк, сякаш идващи от някоя бразилска фавела. Пентатоничните гами идват от Азия, но също и от музика, която съм чувал в Етиопия, Африка или Изтока.

Сигурно сте пътували много?
Стромае: Когато бях малък, майка ми ме заведе на едно невероятно пътуване с по една раница на гръб - Перу, Мексико, Мали, Аржентина, Боливия и други страни. После пътувах заради работата си. Отидох до Щатите, Бразилия, Квебек. Винаги съм имал влечение към Боливия и затова се върнах и по-късно със съпругата си. Там се запознах с един музикант, който свири на чаранго, и го поканих да свири в Multitude. Целият албум е вдъхновен от това пътуване.

Кога открихте, че музиката е силен инструмент за себеизразяване?
Стромае: Майка ми пускаше много соул, Motown и Джеймс Браун, които си останаха мои герои. Тя обожаваше латино-американската музика и зуката от Гваделупа. Тримата ми братя и сестра ми ми показаха други стилове. Тара ме запали по класическата музика, хип-хопа и различни рап групи като Public Enemy. Дату, средният брат, е в основата на моята страст по Жак Брел. Заради него луднах по филми като Akira и Ghost in the Shell. Доминик, сестра ми, е луда по Франсис Кабрел, Жан-Жак Голдман и Селин Дион. Тя ме светна за френския шансон. И най-малкият - Люк - свободният електрон на семейството. Слушаше рок, но караше скейтборд като всички тийнейджъри, които пък слушат хип-хоп. Той обединяваше два свята без допирни точки. Той ми помогна да се освободя от шаблоните и каноните. Той също продуцира този албум и написа две парчета с мен.

В каква среда израснахте?
Стромае: В доста населена. Имаше повече хора от смесена раса, отколкото бели в Бокстаел - кварталът на моето детство - турци, мароканци, конгоанци - беше приятен, шокиращ миш-маш от култури. За да ме озапти и да превъзпита липсата ми на дисциплина, майка ми ме изпрати в интернат, в едно йезуитско училище. Техните порядки ми бяха доста странни, но имаше своите ползи и определено беше късмет, че попаднах там. Това училище ме научи, че има и други начини на мислене. Там започнах да свиря на джембе и се запознах с рапа отблизо, завърнах се към корените си и се научих да разбирам колко важни са думите.

Когато излезе Racine carrée, окачествихте музиката си като “танц на самоубийството”. Песимист ли сте?
Стромае: Със сигурност има много ирония в текстовете ми. Трябва да оценяваме иронията в такова време, в което “политически коректното” е толкова изискващо. Текстовете ми може да са мрачни, но това е защото и животът е такъв понякога. Не е черен или бял. Както пея в Bonne Journee, няма височини без дъна и няма падения без височини. Не съм търговец на кризи, а събирач на настроения.

Как се роди песента L’enfer?
Стромае: Написах част от нея през 2018. В нея не говоря за определен момент, може да се свърже с юношеството ми или периода към края на последното ми турне. “Понякога имам самоубийствени мисли и съм малко горд от тях”. Всички познаваме тези моменти, в които нищо не е добре.

Последното ви появяване по телевизията беше близо до ситуационния театър, изпълнено по TF1. Този пърформанс провокира крайни реакции, от ентусиазъм до полемични настроения…
Стромае: Противно на онова, което се говори, не пях на плейбек. Що се отнася до останалото - в социалните мрежи видях монтаж на това с въже около врата ми. И ми се стори наистина смешно. Но повтарям: текстът не се отнася до душевното ми състояние към днешния ден. Но да, в песента се засяга менталното здраве, една тема може би недостатъчно изговорена по време на пандемията. Засегнах едно табу - самоубийствените мисли и импулси. Много хора ми благодарят, че съм отворил темата и говоря за това. Това ми е важно. Не ме интересува да разказвам живота си, нямам такава нужда.

Успехът имаше ли токсични ефекти върху вас?
Стромае: Опасността е, че страстта може да се превърне в обсесия. Вече не броиш часовете, в които работиш, и прекаляваш. Това се случи и с мен. Но вече не попадам в този порочен кръг. Благодарение на съпругата ми и сина ми успявам да бъда артист, без да изпадам в крайности. Този албум е направен между 9 часа сутринта и 17 часа вечерта. Сутрин оставях сина си на детска градина, работех, после го взимах. В живота има също толкова ритъм, колкото и в музиката.

Какъв баща сте?
Стромае: Моят собствен баща живееше в Руанда, където остана до смъртта си. Понякога идваше в Белгия. Виждал съм го около двайсетина пъти. Той беше архитект и си спомням голямото му куфарче с моливи. Но не съм имал стабилен бащински модел. Най-близо до този модел бяха големите ми братя. Капацитетът си на добър баща дължа на жена ми Корали. Синът ми е на три години, чувства се добре в нашето малко семейство. Слуша музика постоянно, а аз се опитвам да бъде всеприсъстващ баща.

Имате марка за дрехи. Как се роди страстта ви към модата?
Стромае: Винаги съм обръщал внимание на стила си и съм имал отношение към него. От малък нося папийонки. Беше ми смешно да се обличам като възрастен. Днес много ме впечатляват дефилетата на Шанел. Но преди да срещна Корали не ходех на подобен тип събития. В началото тя създаваше дрехи за мен и аз й помагах малко. Работим с графични дизайнери, за да създадем щампите на нашата марка Мозаерт, и скоро ще има нова колекция.

За какво мечтаете?
Да изкарам всички концерти. За мен преоткриването и търсенето - било то да създавам музика или да слушам тази на други артисти. Това е вдъхновяващо. Начин да си кажеш, че изкуството никога няма да има край… 

Енергията и нагласите на Стромае ни напомнят много на един наш събеседник, припомняме материала тук: My Style: Калоян Валентинов - изкуство, вкус, Любов!

По материали на Madame Figaro, превод: Аника Бобева.

More from View Sofia

"Какво да направя? Да спра да остарявам? Или направо да изчезна?”: Сара Джесика Паркър отговори на хейта

Celebrities преди 2 години

Тази жена остарява красиво и с достойнстнво. В отлична форма, винаги с усмивка в очите, винаги сладка, стилна и, най-вече, нормална! Просто една прекрасна, успешна, щастлива жена. Което не означава, че хейтът не се стича към нея от всички страни - била, виждате ли, остаряла

Бриджит Макрон, отдадената, или как скептична Франция възприе съпругата на президента и й даде втори мандат

преди 2 години

Колкото по-уверено се заявява Еманюел Макрон на политическата арена, толкова по-очевиден е фактът, че зад всичките му победи стои не само работата му, но и делото на Бриджит Троние, жената, която го вдъхновява ежедневно. Русата красавица е неотлъчно до амбициозния Еманюел вече четвърт век.   

More Celebrities

"Не ми харесва да съм кльощава": Сара Джесика Паркър за няколко заветни килограма повече

Celebrities преди 1 ден

Чуваме как Сара Джесика Паркър казва в подкаста Glad We Have This Chat, че не харесва, че е толкова слаба, въпреки факта, че много хора й завиждат за това, и добавя, че би искала да наддаде на тегло, но не може, и се заслушваме с още повече старание.   

Гаражните разпродажби на звездите и кои от тях са в ход

Celebrities преди 2 дни

Гаражната разпродажба на Chloë Sevigny беше определена като "разпродажбата на века" миналата година, сега е ред на Courtney Love: все повече и повече известни хора препродават своите емблематични артикули, като организират ad hoc пазари.