Синди Шерман, у дома в Лонг Айлънд, Ню Йорк
В заглавието на своето основополагащо есе от 1971 г. преподавателката по история на изкуството Линда Нохлин задава въпрос, който ни изправя пред фундаментално предизвикателство: „Защо не е имало велики жени художници?" Риторичен въпрос, но не по-малко дълбок заради начина, по който ни предизвиква да признаем големите пропуски в историята на изкуството. Разбира се, че има изключителни художнички. Чрез работата на пионери в изобразителното изкуство, учени и смели кураторки, ние днес радикално преосмисляме историята на изкуството, за да направим неподозирани открития. Изследователският труд на цяло едно поколение дава възможност да почетем онези жени, чието присъствие и практика остават забравени, да отдадем дължимото на техния принос за това, че са проправили пътя за своите наследнички. Тези непоколебими пионерки оформят разбирането за изкуството в най-широкия му вид и също така бележат историята, която се твори и днес. Такъв ярък пример е представянето на Симон Лий на тазгодишното Венецианско биенале, тъй като тя е първата чернокожа жена, избрана да представлява Съединените щати.
Симон Лей в студиото си в Бруклин
Работейки с много визуални речници, осемте представени тук артисти колективно разкриват феноменалната траектория на последния половин век. Те получават широко признание за проявите си, които не само впечатляват медиите, но въвеждат нови артформи и изразяват радикални трактовки за историята, пола, расата и идентичността - като същевременно разширяват представянето на жените в света на изкуството и извън него. С техните визии и техните гласове, наред с красивото и смело интелектуално пространство, което тяхната работа създава, те въплъщават безмерната радост и дълбока сложност на всяка жена и всички роли, които обладават – на творци, мислители, майки, сестри, дъщери, защитнички, активистки, приятелки и гражданки. Именно това качество, тази дълбоко вкоренена сила позволява на тези жени да съзрат неподозирани доскоро възможности и да извадят на светло реалности, които са били изтрити, забравени, ако не и изхвърлени, за да могат всички техни посестрими днес да ги изпитат. Чрез своята работа те изследват в дълбочина конструкциите на идентичността в света около нас и така сътворяват автентично изкуство. Тези художнички не само почитат и въплъщават духа на великите жени, които са изгрели на небосклона преди тях, но чрез своето изкуство отварят невероятно пространство за себе си и за следващите поколения, казва Телма Голдън, кураторът на проекта, осъществен ексклузивно за ноемврийския брой на Vanity Fair.
Фейт Рингголд в дома си в Енгълууд, Ню Джързи
Рони Хорн в студиото си в Ню Йорк
Микалин Томас в студиото си в Бруклин
Ани Лейбовиц е родена на 2 октомври 1949 г. в Уотърбъри, Кънектикът. Докато изучава живопис в Института по изкуствата в Сан Франциско, тя взема вечерни уроци по фотография и през 1970 г. започва да работи за списание Rolling Stone. Тя става главен фотограф на списанието през 1973 г. Когато го напуска, 10 години по-късно, има зад гърба си 142 корици. През 1983 г. се присъединява към екипа на Vanity Fair, а през 1998 г. започва да работи и за Vogue. В допълнение към редакторската си работа в списанието, Лейбовиц създава няколко емблематични рекламни кампании. Тя също така си сътрудничи с много художествени организации, включително American Ballet Theatre, Brooklyn Academy of Music и Mark Morris Dance Group, както и с Михаил Баришников. Нейните книги включват Annie Leibovitz: Photographs (1983), Photographs: Annie Leibovitz 1970–1990 (1991), Olympic Portraits (1996), Women (1999), American Music (2003), A Photographer's Life: 1990–2005 (2006), Annie Leibovitz at Work (2008), Pilgrimage (2011) и Annie Leibovitz, ограничено издание, публикуван от Taschen през 2014 г.
“KÄTHE KOLLWITZ” И “FRIDA KAHLO” ОТ GUERRILLA GIRLS
Ейми Шерълд в дома от детството й в Кълъмбъс, Джорджия
Изложби на нейни фотографии се появяват в музеи и галерии по целия свят, включително Националната портретна галерия и Смитсоновия музей на американското изкуство във Вашингтон, окръг Колумбия; Международният център по фотография в Ню Йорк; Бруклинският музей; музеят Stedelijk в Амстердам; Maison Européenne de la Photographie в Париж; Националната портретна галерия в Лондон; Ермитажа в Санкт Петербург, Русия. Лейбовиц е определен за Жива легенда от Библиотеката на Конгреса и е носител на много други отличия, включително награда за цялостно творчество от Международния център по фотография, Стогодишния медал на Кралското фотографско общество в Лондон и наградата Wexner. Тя е удостоена със званието командир на Ордена на изкуствата и литературата от френското правителство. Лейбовиц живее в Ню Йорк с трите си деца - Сара, Сюзън и Самуел.
More from View Sofia
Няколко часа остават до The Crown 5: кой кого играе
От утре, 9 ноември, гледаме страхотни нови лица, представящи рода Уиндзор в кралската драма на Netflix
Oh my twin: най-готините и най-проблемни партньорства на зодия Близнаци, знак по знак
Ето как интелигентният, забавен - и, да, понякога грозно манипулативен знак, си пасва с всеки от 12-те знака на зодиака
Дизайнери за следене: Даниел Восович
В редовната рубрика на ViewSofia идва един нюйоркски талант точно навреме за приключенията в американската...
