Следва

Епигенетика: емоциите са тези, които ни правят здрави и обратното

Истории от живота: Даря Салтикова, богатата рускиня, на чиято съвест лежат 138 убийства

По прякор Салтичиха 

Celebrities преди 1 година

Има знатни наследници, които се отдават на благотворителност, изкуство, спорт...  но има и други. Даря Николаевна Салтикова е от тези, на които не им се занимава с добрини. Наследница на огромно богатство, тя остава в историята като един от най-безмилостните серийни убийци. Ражда се в Москва през 1730 г. във фамилията Иванови част от руското висше общество. Сред роднините й са едни от най-видните аристократи на времето, родът й е свързан с тези на Давидов, Толстой, Строганов, Пушкин и др. От малка блести в богаташките салони на Москва, приятно изглеждаща е и скоро сключва подходящ брак - с капитана от конната гвардия Глеб Алексеевич Салтиков, с когото имат двама сина, които по-късно последват военния път на татко си. 

Брачното щастие не трае дълго: съпругът умира през 1756 г., оставяйки я сама на 36 години. Даря остава вдовица, господарка на несметно богатство. Тъй като майката и сестрата на Глеб са се оттеглили в манастир преди време, никой не претендира за права върху имотите, които са преписани изцяло на Даря. Само за ден тя се озовава в позиция, в която трябва да управлява сама и абсолютно безконтролно огромни земи и стотици слуги. Всяка година младата вдовица предприема пътуване до някое свято православно място и раздава щедро милостиня на църквата, показвайки се като много набожен човек. Но зад тази фасада има едно много различно лице, което ще бъде разкрито години по-късно и за което историците допускат, че се е проявило след шока от загубата на съпруга й Глеб. В главата на Даря нещо прещраква...

Зад вратите на дома си Даря обича да измъчва своите слуги... до смърт. Най-вече жени и то, по възможност, много млади. Претекстът за мъченията е недобросъвестно изпълнение на слугинските задължения, а наказанията са ужасни: от побои по цяла нощ до палене на коси и изгаряне с ютия. А когато се умори да извършва тези брутализми, тя поверява задачата на други свои слуги и с наслада гледа отстрани. Почти винаги жертвите на мъченията й умират, след което биват погребвани, без да се задават излишни въпроси. На няколко пъти свещеникът повдига въпроса за изчезналите млади прислужнички, но Даря, запазвайки мълчание, продължава с изтезанията, като просто започва да изпраща телата до някой от другите си имоти, разпореждайки да бъдат заровени  дискретно.

Въпреки нарастващите страх и оплаквания от страна на слугите, тя продължава необозпокоявано злодеянията си, наказвайки особено строго онези, които се опитват да се бунтуват. Слуга, който се противопоставя на думата на господарката си, не се смята за достоен. Даря има близки отношения с властни хора и разполага с доста пари за подкупи. По време на разследването на престъпленията й намират книга, в която са вписани всички подкупи, дадени на държавни лица на високи постове.

Докато оплакванията са единични и оскъдни, Даря може да подкупва полицията и да разчита на ужаса, който изпитват от нея слугите й. Но петима от по-смелите в именията й решават заедно да повдигнат обвинение срещу нея, представяйки доказателства, които не могат да бъдат пренебрегнати. Това разбунва леко духовете, но след кратко време въпросът е потулен. И петимата са върнати при господарката си, измъчвани са и след това са изпратени в Сибир. Ужасен край, който очаква всеки, който се бунтува.

Оплакванията затихват за известно време, просто защото страхът е ужасяващ. Никой не смее да шукне. Така е до 1762-ра, когато двама от слугите й бягат в Москва. Искат да разговарят директно с императрица Катерина Втора, да й разкажат всичко и да сложат край на ужаса в именията на знатната Салтикова. Единият беглец е изгубил три съпруги, всичките брутално убити от господарката. Задачата на осмелилите се обаче изглежда обречена на неуспех. Доверието към двама прости прислужници е нулево, а и не е императрицата, която получава директно просбите на народа. В крайна сметка двамата се преборват да бъдат изслушани. Заради факта, че никой високопоставен служител не иска да бъде намесен в тази ситуация, разследването е поверено на Степан Волков, човек без приятели във висшето общество, който няма нищо за губене.

Скоро се оказва, че броят на смъртните случаи в имотите на Даря е, меко казано, крайно подозрителен. Още повече, че най-големият брой от тях са на млади и напълно здрави жени. Следователите започват разследване, продължило шест дълги години, като разпитват всички слуги в именията на Даря. Някои признават, че са били свидетели на брутални случки, други не смеят да обелят и дума. Следователите установяват, че нещо наистина ужасно се случва в имотите на знатната вдовица и то системно. Следите на прекалено много хора се губят без никаква следа. За да вдъхнат смелост на слугите да говорят, разследващите искат разрешение да конфискуват имуществото и да претърсят имотите, като така я принудят да признае. Първите две решения се осъществяват, третото - не. Даря Салтикова не признава нищичко, независимо от факта, че е подложена на мъчения, чрез които се опитват да я прекършат. В очите на жената няма и следа от угризение, Даря не само не показва да изпитва вина, а буквално парадира със самочувствие и се държи изключително нагло.

От обиските на именията и показанията на слугите се разкриват безброй зверства. Даря лично бие жертвите си, удря главите им в стените, принуждава ги да седят боси в снега, скубе косите им, потапя главите им във вряла вода. Използва точилки, дървени цепеници, нагорещени ютии, тояги и камшици. 300 души дават показания. Установяват се 138 престъпления, от които само 38 обаче са доказани в съда.

Почти всички жертви са жени, има и 2 деца. Мъжете в черния списък са само трима. За малко да са четирима... От нейната ръка е трябвало да загине и Николай Андреевич Тюрчев, който за разлика от останалите, е човек от висшето общество. Запознават се докато той измерва границите на правителствените земи около именията й и двамата стават любовници. Но когато през 1762-ра той я напуска, за да се ожени за друга, гневът на Даря експлодира. Изпраща двама слуги в Москва, за да взривят къщата на младоженците, но планът се проваля два пъти, тъй като извършителите се страхуват, че ще понесат последствията вместо нея. Накрая Даря решава да организира засада на бившия си любовник – изпраща 12 слуги да го убият докато пътува към град Тамбов. Но някой го предупреждава, което спасява живота му.

След 6-годишно разследване представените пред съда доказателства са неоспорими. През 1768 г. Даря, с изричната присъда на Екатерина II и целия сенат, е наказана чрез излагане на Червения площад в Москва. На врата й е окачена табела, на която пише „Мъчителка и убийца“. След публичното унижение тя е осъдена на доживотен затвор (смъртното наказание е премахнато няколко години по-рано) и лежи в подземна килия без светлина и човешки контакт, построена специално за нея в манастир. Тя прекарва 11 години там, преди да бъде преместена с стая с миниатюрен решетъчен прозорец, гледащ към улицата, от който преминаващите хора могат да я наблюдават. Остава в затвора до смъртта си през 1801-ва. Никога в 71-годишния си живот тя не признава вината си. И нито за момент не се разкайва. Остава в историята като емблематичен садист, особено щастлив да убива млади жени. Наказанието й е в резултат на политиката на Екатерина Велика да сложи край на злоупотребите, извършвани от знатните хора в импарията и бележи новия път на върховенство на закона в Империята. И днес, близо три века по-късно, името на Даря Салтикова се спряга като синоним на нечовешка, немислима жестокост, която човешкият ум трудно асимилира.  

More Celebrities