Още през август 2023 г. си представихме този момент, манифестирайки го във вселената на излизане от медийната прожекция на "Опенхаймер" в София. В съзнанието си вече го виждахме, много елегантен, да изнася благодарствената си реч за това, че току-що е получил Оскара си. Снощи този момент се превърна в реалност: Килиан Мърфи спечели първия си Оскар за най-добър сред добрите.
След като спечели "Златен глобус" 2024 по-рано тази година, талантливият ирландец - в безупречен смокинг и папийонка - прегърна заслуженото за перфектното му изпълнение на бащата на атомната бомба Робърт Дж. Опенхаймер творческо признание. „Направихме филм за бащата на атомната бомба, в ситуация на война – заяви той по време на речта си – и, ако си помисля какво преживяваме днес, в свят, който все още е в конфликт, мога да посветя тази награда на онези, които работят усърдно, за да донесат мир."
Килиан Мърфи е буквално Опенхаймер
Мистър Мърфи, 47, е превъзходен актьор и напоследък завладя всички (не и нас, които го обожаваме от десетилетие поне) благодарение на майсторската си интерпретация на физика-теоретик, който става през 1945 г. - заради атомната бомба, широко смятана за негова „дъщеря” – „разрушител на светове”. Никак не му е лесно да приеме тази роля, особено предвид факта, че, освен дълбокия смисъл на работата, като актьор си в близък кадър почти през цялата, много дълга (3 часа), продължителност на филма. Само най-добрите го могат, а днес, повече от всякога, Килиан Мърфи е най-добрият.
Килиан Мърфи: предопределен с "правилното лице"
Плоска шапка, дълго вълнено палто и костюм с вратовръзка. По-младата публика вероятно го свързва с гангстера Томас "Томи" Шелби, виден герой в Peaky Blinders, дългогодишният (2013-2022) успешен сериал на BBC и Netflix, но актьорската история на Килиан Мърфи започва много по-рано.
Килиан Мърфи в Peaky Blinders
Годината е 2002, когато Мърфи, още ненавършил трийсет, е избран от Дани Бойл от Trainspotting за неговия футуристичен и апокалиптичен хорър "28 дни по-късно". След като го видяхме и през следващата година в „ Момичето с перлената обица“ – този път костюмна драма, развиваща се през 1600 г., където той играе младия месар, който се влюбва в главната героиня, Скарлет Йохансон, – започнахме да повтаряме, че този актьор ще извърви шеметен творчески път. Причината? Много просто: лицето. Лицето на Килиан Мърфи „говори“ само за себе си и, замислете се, няма аналог.
„Винаги съм имал нуждата да играя“
Може би и на самия него му е достатъчно да се погледне в огледалото, за да разбере, че е предопределен: тези толкова яркосини очи са способни да пробият екрана. А Килиан – роден на 25 май 1976 г. в Дъглас, Корк, Ирландия – чувства естествената нужда да изпълнява роли още от дете, както по-късно разказва като възрастен: „Мисля, че има такова нещо като ген на актьорството. Ако е в ДНК-то ви, трябва да излезе. За мен първоначално се появи чрез музиката, след това се премести в актьорството и излезе оттам. Винаги имах нужда да ставам и да изпълнявам нещо".
От рок музика до актьорско майсторство
Най-големият от четирима братя и сестри (включително брат му Пайди и сестрите Силе и Орла), Мърфи израства с католическо образование в семейство на академици: научава се на дисциплина и важността на подготовката на уроците у дома. Когато посещава Presentation Brothers College, частно католическо средно училище в Корк, той открива, че е привлечен от изкуствата: „Винаги съм бил очарован от идеята за артисти: автори, драматурзи, музиканти – каза той пред The Guardian – и в онзи отбор по ръгби в училище, се почувствах малко глупаво, като си мислех, че мога да вляза в този артистичен свят." Култивирайки мечтата си за музика, Килиан започва да дрънка на китара и създава джаз-рок група с приятелите си, наречена Sons of Mr. Green Genes. И все пак, след като посещава представление на „Портокал с часовников механизъм“ в нощен клуб, Мърфи осъзнава, че иска сериозно да се посвети на театъра. 1996 година е и той, 20-годишен студент по право в University College Cork, разбира, че никога няма да стане адвокат.
Килиан Мърфи в началото на 2000-те
Дебют в Disco Pigs
След прослушване Мърфи е избран за една от главните роли в Disco Pigs, пиеса на неизвестния тогава драматург Енда Уолш. Шоуто, след като е представяно в продължение на няколко седмици в Triskel Arts Center в Корк, се превръща в огромен успех, допълнен със световно турне (в продължение на 18 месеца!) през Европа, Австралия и Северна Америка. Заслугата е преди всичко негова, а през 2001 г. той поема ролята на Прасето в киното във филма със същото име, базиран на сериала. Именно благодарение на театъра Мърфи прави първите си стъпки в киното, играейки заедно с Брендън Глийсън (в Sweety Barrett, 1998) и изгряващ талант на име Даниел Крейг (The Trench, 1999). Сцената е най-добрата тренировъчна площадка за един актьор и Килиан Мърфи научава много в театъра, форма на актьорско майсторство, която той никога не изоставя.
Disco Pigs
Дани Бойл (първият, повярвал в него) и срещата с Кристофър Нолан
Първият, който залага на него, както споменахме, е Бойл. След като го забелязва в Disco Pigs, той го избира за главен герой за "28 дни по-късно", култов филм за зомбита, който отваря всички врати за Мърфи: от Girl with a Pearl Earring до Intermission, от Cold Mountain до Red Eye (с майстора на ужасите Уес Крейвън).
"28 дни по-късно"
В „Батман в началото“, първият филм от сътрудничеството му с Кристофър Нолан
През 2005 г. съдбата го среща с Кристофър Нолан, който го прослушва за "Батман в началото". Само че не се получава с Батман (за която той се кандидатира), а с ролята на доктор Джонатан Крейн и неговото зло алтер его Плашилото. „Въпреки че не беше подходящ да прави Батман – ще каже Нолан – веднага разбрах, че Килиан е някой, с когото искам да работя, той има интересен подход към нещата от творческа гледна точка.“ Това е началото на всепризнатата трилогия за Черния рицар. Това ще е и първият от шестте филма, които ще снимат заедно: The Dark Knight (2008), Inception (2010), The Dark Knight Rises (2012), Dunkirk (2017) и Oppenheimer (2023).
В „незначителните“ филми се проявява цялата му гъвкавост
В допълнение към високобюджетните блокбъстъри на Нолан, Килиан Мърфи често се появява в по-малко известни филми, демонстрирайки своята гъвкавост като актьор. През 2006 г., година след Batman Begins, той играе войник от Ирландската републиканска армия във The Wind That Shakes the Barley, филмът на майстора Кен Лоуч, чието действие се развива в Ирландия по време на Войната за независимост (1919-1921) и последвалата Гражданска война (1922-1923), който печели Златна палма на филмовия фестивал в Кан.
"Вятърът, който разклаща ечемика"
През 2007 г. Мърфи се събира отново с Дани Бойл за научнофантастичния филм „Съншайн“, в който астронавтите са изпратени на мисия да запалят отново слънцето през 2057 г. Но между миналото и бъдещето Мърфи продължава да убеждава: неговото лице е наистина вечно лице.
Sunshine
Вечно и андрогинно лице
И не само. Когато носи дълга коса на официални премиери, през първото десетилетие на 2000-те не е трудно да объркате Килиан Мърфи с жена. Деликатните черти на лицето му - и по-специално изрязването на очите, миглите, устните - отменят пола, което го прави пример за андрогинно лице. Неслучайно ирландският актьор играе женски образ в два филма: през 2005 г. в „ Закуска на Плутон“ на Нийл Джордан той играе транссексуална жена, която търси майка си през 70-те години в Лондон, след като е била изоставена при раждането си (играта му печели номинация за Златен глобус), докато в "Пикок", психологическия трилър на Майкъл Ландър (2010), той поема двойната роля на съпруг/съпруга и следователно на мъж/жена.
"Закуска на Плутон"
"Паун" (Peacock)
Другите му роли преди (най-накрая) да стане главен герой
През 2010-те, със славата, произтичаща от малкия екран с Peaky Blinders, Килиан Мърфи участва в много други филми, винаги оставяйки несбъркваем подпис: от "Heart of the Sea - The origins of Moby Dick" от Рон Хауърд ( 2015) до Anthropoid Mission от Шон Елис (2016, първото му „предизвикателство“ към нацизма, преди Опенхаймер), от The Party от Сали Потър (2017) до Anna от Люк Бесон (2019) и "A Quiet Place II" от Джон Красински (2020). В тези последни два филма той играе "лошия човек" par excellence, потвърждавайки пригодността си за ролята на злодей. Мърфи обаче, 20 години по-късно, е напълно готов за страхотната се главна роля. През 2021 г. той започва работа по Oppenheimer, новият филм на Кристофър Нолан.
"Сърцето на морето – Произходът на Моби Дик"
"Тихо място II"
Телефонното обаждане на Нолан: "точният момент" дойде
„Килиан Мърфи като Опенхаймер е отправната точка за целия филм“, са думи на Кристофър Нолан. Режисьорът - за да разкаже делата на теоретичния физик, който ръководи проекта "Манхатън" между 1942 и 1945 г., ръководейки екип от брилянтни учени за създаването на атомната бомба - избира да повери ролята на Дж. Робърт Опенхаймер на неговия "най-верен" актьор. „От първата ни среща – казва Нолан – открихме лична, професионална и творческа връзка. Беше прекрасно да мога да вдигна телефона и да кажа: „Това е подходящият момент, ти ще бъдеш главният герой, ще трябва да изиграеш герой, който ще се нуждае от всяка частица от таланта ти, до степен да се изпробваш в начин, по който никога не си го правил. И той не се сдържа. Това беше сбъдната мечта и за двама ни."
За Мърфи това телефонно обаждане от Нолан всъщност е незабравимо: „Изминаха двадесет години, откакто срещнах Крис, но дори тогава бях негов почитател, защото бях гледал Memento и Insomnia - обяснява актьорът - Когато възможността за работа с него се появи си обещах, че каквото и да ме помоли, без дори да мисля за размера на ролята, винаги ще приема. Със сигурност не очаквах да ми се обади и да ми предложи да бъда Опенхаймер. Но така минаха нещата. Когато разговорът приключи, бях зашеметен. Чувствах се невероятен късметлия. И тогава се захванахме за работа."
Кристофър Нолан и Килиан Мърфи на премиерата на "Опенхаймер" в Лондон
Да станеш Опенхаймер: дългата подготовка на Килиан Мърфи
Мърфи претърпява петмесечна трансформация преди снимките, отслабване, за да се адаптира по-добре към силуета на учения и трениране на израженията на лицето му, от най-наглите (негова запазена марка) до най-дълбоките и най-шокирани, перфектно огледало на етичната дилема, преживявана от героя. Очарованието и предизвикателството на роля като Опенхаймер, според Мърфи, отдават дължимото на огромната интелигентност на физика и неговите морални въпроси: „Нашият ангажимент беше насочен към предаване на сложността на Опенхаймер, тъй като той не е прост човек. Великият ум може да бъде и бреме; такива хора водят живот на съвсем различно ниво от този на нас, простосмъртните, и това води до усложнения в личния им живот и в етиката им. Този аспект е най-деликатният: изразяване и разказване на моралното пътуване на Опенхаймер в цялата тази история, защото той сякаш танцува под дъжда, опитвайки се да избегне намокрянето".
Учи физика с Кип Торн
За да се подготви за ролята, в дълъг процес на синтез между представяне и интерпретация, както и след като е изучавал часове кадри с интервюта и уроци на Опенхаймер, Килиан прочита "Робърт Опенхаймер - Бащата на атомната бомба - Американски Прометей" и много други книги. Той се консултира е с известния физик Кип Торн, за да придобие по-добро разбиране на професията и концепцията за делене на атома. Но той също така не иска да оказва прекомерен натиск върху себе си, за да постигне пълно знание по тема, която очевидно е резултат от годините обучение на Опенхаймер: „Би било безполезно упражнение за мен да прекарам шест месеца в опити да осъзная материята. Това, което можете да опитате да направите, е да създадете неясно концептуално знание, да го направите свое и да извлечете човешкия елемент от него, което е най-важното нещо в този филм, който има за цел да накара публиката да се замисли колко тревожно е това, което се случва в съвременния свят“.
Шапката и лулата: важните елементи в стила на Опенхаймер
Килиан Мърфи работи с легендарния дизайнер на костюми Елън Мирожник, за да реконструира и възприеме разпознаваемия стил на героя си, характеризиращ се преди всичко с шапката и лулата, два символични елемента на специално облекло, което американският Vogue вече преименува на Oppenheimercore, ефективно стартирайки нова тенденция (в контраст с Barbiecore от конкурентния филм: разликата с външния вид на Кен очевидно е огромна). По-специално, шапката е най-обсъжданият отличителен аксесоар - отнема време на Мирожник и неговия екип да идентифицират произхода й. Дизайнерът на костюмите се обръща към нюйоркски и италиански занаятчии, за да пресъздадат тази форма, но в крайна сметка със задачата се справят Baron Hats, легендарната холивудска къща, която я преработва до съвършенство. Стилът на шапката е наречен "свински пай", въпреки че Мирожник вярва, че е вариант на този с по-голяма (много по-модерна) периферия.
Опенхаймер всъщност е свързан със света на шивачеството в своята ДНК. Баща му Джулиъс работи в света на мъжкото облекло и ежедневната му униформа се характеризира с бяла риза с висока яка, класическа вратовръзка и тъмен работен костюм. Във филма го виждаме да проявява вродена елегантност (когато пуши, често кръстосва крака), което го прави съблазнителен за жените (които води в леглото редовно, бидейки класически женкар) и за колеги учени, които уважават ума и класата му. По този начин Mirojnick проектира костюми за Килиан Мърфи, които отразяват човек с изтънчен вкус. Чарът му е подчертан от избора на сини нюанси за ризите, които допълнително осветят цвета на сините му очи. Опенхаймер има един и същ силует през целия си живот и Килиан Мърфи го изиграва до съвършенство. Мирожник чрез своите изследвания установява, че теглото му се променя само по време на бомбения взрив, когато изглежда по-едър. Стилът му обаче така и не се променя.
Килиан Мърфи, съпругата, децата и това антизвездно (и антисоциално) измерение
В "Опенхаймер" виждаме нещо като символично предаване между Рами Малек (носител на Оскар за друг биографичен филм, Бохемска рапсодия (2018)) и Килиан Мърфи. За разлика от първия, вторият не „имитира“ героя, който трябва да бъде интерпретиран, той се превръща в героя, който играе (както Ръсел Кроу направи с Джон Неш в "Красив ум": той заслужава Оскар повече за тази си роля, отколкото за "Гладиатор").
Академията е най-високият връх, постигнат в кариерата на ирландския актьор, крайъгълен камък, който той ще отпразнува с Ивон Макгинес, жената на живота му. Тя винаги е до него, от лятото на 1996 г., когато театралната кариера на Килиън тръгва нагоре. Ивон – класически обучен визуален артист от Килкени – го придружава през голяма част от турнето на шоуто Disco Pigs. Те се женят през 2004 г. и имат двама сина: Малаки, роден през 2005 г., и Аран, роден година по-късно. Килиан, който не използва социални медии и самият той е анти-звезда, рядко говори за семейството си в интервюта, тъй като и той и Ивон предпочитат да живеят далеч от светлините на прожекторите.
Много рядък кадър на Килиън Мърфи със съпругата му Ивон и синовете Малачи и Аран
Но актьорът приписва на съпругата си извънредно важната заслуга, че го е държала на земята, докато славата му нараства в началото и средата на 2000-те години: „Много е важно да имаш такъв човек. Животът ми не се е променил по никакъв начин, наистина. Все още имам същите приятели и ходим на едни и същи места. Въпросът за славата никога не е бил цел".
More from View Sofia
10 -те най-гръмки скандала на Оскарите
И тази година, с наближаването на датата, на която ще се раздават поредните Оскари, още повече предвид историческата номинация на Мария Бакалова за Най-добра актриса в поддържаща роля, тръпнем от радост, нетърпение и още нещо...
Мерил Стрийп се преби на червения килим
Както казах, и на най-добрите се случва! Вижте само Джиджи Хадид!...
Golden Vibes: Кой какво облече на "Оскар"-ите
Happy Oscars day!...
