От ципа на Ема Стоун на Оскарите до ципа като символ на независимост

Революцията на ципа: от непатентовано изобретение до полемиките #zippergate

Дънките, чантата, роклята...ципът затваря местата, които са интимни и не искаме да покажем на другите или поне не на всички. Случва се да заседна в най-неподходящите моменти, къса се, когато не можем да намерим незабавно решение, понякога ни принуждава да молим за помощ, когато не можем да се справим с него сами, но по-често ни учи на стойността на независимостта. Има ли някой, който да няма спомен, свързан с цип? Весел, смешен, засрамващ, тъжен... На кого не му се е случвало да му се скъса ципа на роклята, полата или панталона в най-неподходящия момент – когато си на среща с мъж например. Доста неловко, особено когато и двамата се правите, че не забелязвате очевидното. Ема Стоун попада в тази ситуация по време на тазгодишните Оскари. Качва се на сцената да вземе своята статуетка за „Най-добра главна женска роля“ за Бела Бакстър в „Poor Things“ и заявява с гордо вдигната глава, но все пак леко притеснена, че ципът й е скъсан.

Ема Стоун в Louis Vuitton на Оскарите през 2024

Може би е редно да обвиним Раян Гослинг и неговото изпълнение на „I’m just Ken”, което кара публиката да полудее. Миг по-късно актрисата разбира, че ципът на нейната пеплум рокля в цвят млечна мента, създадена от Nicolas Ghesquière за Louis Vuitton, е отворен и не може да се закопчае. Ема Стоун изглежда колкото развълнувана за наградата си, толкова и притеснена за ципа си. Разбира се, случката залива социалните мрежи и негативните коментари се задават като заплашително Цунами: „Засрамете се за качеството. Роклята провали един наистина специален момент. Засрамващо е, при положение че говорим за Haute Couture”. #zippergate предизвиква огромна полемика, но един скъсан цип би могъл да се превърне в нещо много по-сериозно: „Надявам се, че шивачката, която е ушила роклята, все още да има работа. Натъжавам се, когато помисля за това как се чувства екипът, който е работил по нея.“, пише абонат. Но от добрата страна, този определено нежелан момент накара всички да говорят за Louis Vuitton.

Историята на ципа – от 1851г. до днес

„Изобретен от Елиас Хоу в САЩ през 185г.. Патентован от Уайткомб Джъдсън като „закопчалка за обувки“ през 1893г. Впоследствие е тестван върху дванадесет пощенски чанти.“, пише Анна Пиаджи в априлския Vogue Italia през 1991г. Нейните страници са посветени на историята на ципа, който се превръща в тенденция, която не е непременно свързана с функционалността на предмета. Елиас Хоу, човекът, който регистрира първия патент за шевната машина, създава „автоматично затваряне за дрехи“, състоящо се от поредица от кукички, прикрепени към плат, които си пасват една в друга, но тогава той не вярва, че ще може да комерсиализира изобретението си. На 29 август 1893г. инженерът Уайткомб Джъдсън подава патент за „разделяща се закопчалка за сигурност“, но „clasp locker”, както е наричан тогаващният цип, поради ненадежността на механизма не постига желания ефект.

Двойните страници на Анна Пиаджи, Vogue Italia април 1991

След няколко подобрения през годините, шведът Гидеон Съндбек усъвършенства ципа в началото на 1910-те години. В началото бива използван само за затваряне на чантите, носени на кръстта, и табакиери, но през Първата световна война нещата се обръщат. Започва да се използва върху джобовете на униформите на американските въоръжени сили и дори върху фюзелажите на самолетите, които тогава са били с платнени части. Годината е 1923г. и терминът се появява за пръв път, благодарение на гумените галоши с цип, наречени „Zipper Boot”. Те са толкова популярни, че през 1934г. Fastener, който ги произвежда, продава 60 милиона чифта.

Кадър от 1964 г., за да демонстрира лесното затваряне на цип самостоятелно

„Първите пъти“ на Елза Скиапарели и Емил Хермес

Отнема известно време, докато ципът стане обичаен. Модния свят обаче не е свикнал с механизмите и автоматизацията. До момента са разрешени само елегантни и изискани копчета. Изненадващо една рекламна кампания за детско облекло променя правилата на играта. Тя е съсредоточена върху това децата да могат да се обличат сами с помощтта на ципове и по този начин да бъдат независими. През 30-те години Елза Скиапарели го използва без да го крие в плата. Важно е да поясним, че тя не е първата, която го използва изобщо, а в първата, която го прави по непочтителен начин. Първоначално само в спортни облекла, а малко по-късно и във вечерни, тя превръща ципа в декоративен елемент и обект на експериментиране.

Елза Скиапарели с една от първите рокли с видим цип през 1936 г.

Няколко години по-рано обаче интуицията на Емил Хермес го кара да направи една малка, но решителна стъпка към революция, която бележи не само историята на фамилната модна къща, но и историята на ципа. През 1922г. по време на пътуване до Канада той е поразен от системата за разкопчаване и закопчаване на палтото на американски военен. Успява да разбере повече за това как работи и започва да го използва в кожените изделия на модната къща. Създава Bolide през 1923г. – първата чанта, при която е използван цип. Господин Хермес я проектира, мислейки за свой приятел, който е известен производител на автомобили, пристрастен като него към новостите и скоростта. През 16-ти век терминът „bolide” обозначава метеор. От там по-късно произлиза прозвището на състезателните коли, използвани във Формула 1.

Чантата Bolide от Hermès

Чантата Bolide Mini от Hermès в по-ексцентрична версия, характеризираща се с включването на колела за скейтборд

От снимачната площадка до модния подиум

„Изненадващия, провокативен цип. Стимул за безкрайни секс фантазии. Той се превърна в моден фетиш и това е един от звездните му моменти. От първото бунтарство в якетата на пънкарите, които го използват на килограм, до режисьорите, които го поставят между нея и него в любовната сцена и дизайнерите, които го виждат като декоративен и фетишистичен елемент. Успехът му продължава.“, пише Лили Акуароне на страница 94 в априйлския Vogue Italia през 1995г.. От Бен Стилът във филма „There’s something about Marry” и Елизабет Тейлът и Марлон Брандо в „Reflections in a Golden Eye” – в киното ироничните или еротични жестове, свързани с ципа, правят някои сцени незабравими.

Елизабет Тейлър и Марлон Брандо в „Отражения в златно око“, 1967 г

Анита Екберг и Антъни Стийл през 1956 г

Валентина Кортезе и Ричард Бейсхарт през 1956 г

Роклята със спираловиден цип, минаващ от гърдите до глезените, създадена от Azzedine Alaïa през 1981г. колекцията Unfinished пролет/лято 1992г. на Comme Des Garçons от Rei Kawakubo, творенията на Chanel, Jean Paul Gaultier, Viktor & Rolf изстрелват ципа във висшата мода. И до днес той продължава да пази истории и концепции, значения и еволюции.

Туиги през 1967 г