Диана Борлакова - Жената, която винаги се смее: Преоценката на живота е в основата на мъдростта

Диана Бoрлакова, директор маркетинг на верига супер маркети Carrefour е на работното си място, както всеки Божи ден, в един намръщен следобед миналата седмица.

Но с обичaйния ден бяхме до тук. Разбрахме това в момента, в който най-слънчевата жена се появи в коридора и се насочи към нас. Русата й коса, светла кожа, оранжева рокля, обувки в много цветове и широка усмивка - буквално всичко по нея напомняше на пролет, слънце и радост от живота.

Диана Борлакова е преживяла най-страшното - борбата за живот и вярата в чудото, когато нищо друго не помага. На 33 години й поставят тежката диагноза – рак на гърдата. Днес, повече от 10 години по-късно, тя е напълно здрава, а лицето й като че ли е преживяло само една година оттогава.

За битките в живота й, за усмивката, която не слиза от лицето й въпреки всичко, за непоколебимата вяра, за радостта от малките неща, за живота като чудо - този безкрайно ценен за нас разговор с Диана Борлакова ни промени.

На връшане от срещата ни нищо не можеше да провали прекрасния ни ден - нито намусеният и нелюбезен таксиметров шофьор, нито безкрайните задължения от сутрин до вечер. Единственото, за което мислехме в този момент, бе, че сме осъзнали колко сме щастливи всъщност.

Диана в Амстердам

Първата причина да се усмихна днес беше…
Лицето на дъщеря ми.

Сутрин, домът ми ухае на…
Топло мляко.

А животът навън…
На пролет.

Осъзнах, че съм щастлива, когато…
Разбрах, че ми предстоят още дни.

Разсмиват ме…
Най-невероятни неща, включително липсата на чувство за хумор у някои хора и сериозни неща.

Най-хубавото в това да си директор е…
Че можеш да взимаш решения и да ги отстояваш.

Най-неприятното е...
Разочарованието от колегите.

Ако имах достатъчно власт, бих променила…
Държавата.

Красотата е…
Одухотвореност и вътрешен мир.

Грижата на външния вид започва с...
Банята.

А финалните щрихи са…
Гримът.

Аз се поддържам най-вече с...
Оптимизъм. Сиянието на една жена идва с това, че е обичана, че вярва, че й предстои най-доброто. Тогава е най-красива. Красотата е щастие.

В чантата ми има…
От касова бележка на купени обувки преди година, до зарядно за кола.

От вкъщи не излизам без...
Грим, не за друго, ами съм много бледа. Задължително имам спирала и очна линия.

Последно си купих…
Обувки.

И не спирам да си купувам…
Отново обувки. Докато чантата е нещо универсално, обувките са строго индивидуални. Имам по един чифт за всеки тоалет. Любимите ми са едни шарени, отиват на всичко. Не спирам да ги нося, дори и времето да не го позволява, казвам си „днес съм само в офиса, ще се справя.”

Елегантният костюм заменям с…
Дънки.

В гардероба ми винаги има...
Малка черна рокля.

Диана в любимата черна рокля

Най-хубавото нещо в това да си жена е…
Това, че си жена...,

...а най-трудното е…
Да останеш такава, а да не изземваш функциите на мъжа.

Мъжът до уверената жена е…
Не по-малко уверен.

Жената, на която винаги съм искала да приличам…
Майка ми в добрата й страна.

Най-важният урок, който научих от родителите си е…
Че не трябва да губя надежда.

Най-важното, което научих от дъщеря си е…
Че усмивката може да спаси света.

Диана с дъщеря си Моника

Ако ме питате как се чувствам като майка на абитуриентка, ще ви отговоря: страхотно. Вълнувам се. “Твоята рокля е по-скъпа от моята”, казва дъщеря ми, а аз отговарям „че аз съм много по-горда, че двете стигнахме до този момент, а и твоят живот тепърва започва.”

Тя беше много малка, когато всичко това се случи, просто беше на осем. Когато поотрасна и започна да разбира, започна и да се плаши. Децата не подхождат с разбиране, а с обвинение към болестите на близките си. Страх ги e, че ще ги изоставиш. Мисля, че станах един добър пример. Показах й как с оптимизъм може да се победи такава болест като рак. И знам, че ако някой около нея се разболее, тя ще го зарежда с оптимизъм.

Подкрепата…
Идва отвсякъде, най-вече от близките хора. Ако в семейството, което е базата, както казвам аз, нещата не вървят, нищо нагоре не може да се случва.

Най-трудното решение, което взех…
Да се разведа първия път.

Страх ме е от…
Това да не се случи нещо лошо с близките ми хора.

Чувствам се безсилна…
Пред болестта.

Преоценката…
Трябва често да се прави и да се вадят изводите оттам. Преоценката е основата на мъдростта, а тя най-важна за взимането на правилните решения.

Вярвам в...
Бог. Вярвам в прераждането. Тия души, които носим, няма да се изгубят. Вярвам, че съм супер стар дух. Много стар, защото знам страшно много неща. Вярвам, че най-оцеляващата зодия е Скорпион.

Да продължавам напред ме мотивира…
Слънцето и един хубав ден дори.

Диана на ски в Меърховен
Пет години след като й откриват заболяването, й намират метастази в костите. Лекарите й казват, че трябва да се обездвижи и да мине на режим. Тя прави точно обратното – взима си учител по-ски, тръгва на фитнес. Чувства, че ако се уплаши и спре да се движи, това ще е краят. Сега кара ски по-добре от учителя си и е чудо за лекарите.

Релаксирам...
Като чистя и подреждам. Мързеливата почивка за мен е масаж.

Слушам...
Латино, за ужас на мъжа ми и на дъщеря ми аз обожавам латино. Всеки четвъртък ходя на танци.

Последният концерт, на който бях...
AC/DC в Гърция, сега очаквам Reimstein. Те не се вписват много към латиното, но нали знаете, че една жена винаги има две страни, е, това е другата ми страна.

Днес Диана е член на Асоциацията на пациенти с онкологични заболявания и постоянно се среща с хора с тежката диагноза, опитвайки се да им влее кураж, но казва...
Изгубих най-добрата си приятелка от детството, на нея не успях да помогна. Бяхме неразделни от 7 до 12 клас, пишехме в една тетрадка, мечтаехме как ще бъдем облечени като булки. Болестта ни споходи по едно и също време. Тя първа ми помогна за лечението, насочи ме към най-добрите лекари. Аз се мъчих да й помогна с кураж, но тя се отказа. Отиде си на 40 години.

Каквото и да се случи, вярвайте, че сте по-силни от всичко, което на тази земя и ще го победите!

Благодаря безкрайно много на болестта си. Тя ми помогна да оценява живота по друга скала.
Човек е програмиран да отлага. В момента, в който успях да се окопитя от диагнозата рак, тръгнах към Бразилия, Мексико, Перу, Куба. Всяка година си правя по едно пътуване само с приятели без семейството ми, без задължителния грим, без обноските на определена работна среда, само морето, пясъка, Куба Либре, Мохито и танците.
Благодаря на болестта, че ми се случи на 33 години. Тогава човек е склонен да отлага много неща за някога. Тя ме научи на много.
На никого не я пожелавам, но черпете мъдростта от такива като нас.

Диана в Лефката

Трябва ми още време…
За пътуване.

Мечтая…
Непрекъснато. Най-вече да имам възможност да пътувам.