Той е Маноло Бланик на шапките, а историята му на творец наподобява малко тази на Коко Шанел.
И тъй като е сезонът на шапките, а ние винаги сме любопитствали за тайните на всяко изкуство, особено в модата, предлагаме ти да прочетеш този материал за човека, чийто шапки един ден ще стоят в музей.
За него разказват от Уол Стрий Джърнъл, а 70-годишният майстор е истинско съкровище в своя занаят.
Защото втори като него няма!
На „Вия де Пиати”, малка и еднопосочна уличка в лабиринта от пътища в центъра на Милано стои малък, почти незабележим магазин.
Невзрачният му на пръв поглед вид заблуждава, защото магазинът работи с видни клиенти от целия свят. Там, майсторът на шапки Лоренцо Борги работи вече 60 години, създавайки елегантни шапки за местните момичета и дори за британската кралица Елизабет.
Днес г-н Борги е на 70 години, но все още може да бъде намерен, защото работи от изгрев до залез 6 дни в седмицата.
Използва специално направен от него инструмент – машина за еспресо, превърната в уред за изпускане на пара – той нагрява парчета флиц, докато не станат гъвкави.
След като вече са подходящи за майсторската ръка на г-н Борги,той прикрепя стотици от парчетата за дървени форми, за да създаде основата на модел шапка, който се върти в главата му.
Когато базовият модел изсъхне, Борги украсява прототипа с цветни ленти, пера, перли или каквито материали му се сторят подходящи. Точно този спонтанен избор на декорация е съобразен с исканията на клиентите, както и с личните креативни инстинкти на майстор Борги.
Работата на дизайнера минава в тишина, защото той твори сам и разчита единствено на жена си или близък приятел, когато завалят поръчки.
Борги няма чираци или асистенти, защото в миналото усилията му да обучи някого на занаята си останали провалени. „Първото нещо, което ме питат е колко ще им плащам и дали се работи в събота”, споделя с усмивка Лоренцо Броги.
„Най-трудно се намират талантливи ръце. Останалото зависи от мен и как ще предам занаята си”, трогва се Борги.
Дизайнерът гледа на бъдещето на неговия бизнес като лишено от фантазия, а липсата на подходящ негов заместник отчайва виртуоза в създаването на шапки.
Роден през 1940 г., първите спомени на Борги са обвити в мизерия и нищета. Останал само с майка си и няколко роднини, бъдещият велик дизайнер не помни баща си.
Бащата напуснал семейството си по време на Втората световна война, оставяйки сина си на произвола на съдбата.
Принуден да работи, за да помага на семейството си, Борги започва работа в работилница за шапки. Младежът дори лъже за годините си и от 13 ги прави с 1 повече, с което си гарантира работата.
Борги научава бързо занаята, а и любовта му към модата и шапките се засилва. Той с лекота избирал подходящите материали, творческият му инстинкт работел много бързо, а огромното му желание за перфектен вид работело в полза на младия чирак.
„Трябваше да обръщам голямо внимание на дизайнера, но най-добрите неща научих, докато го шпионирах как работи”, спомня си именития дизайнер.
Тогава и идва стилът на Борги да смесва традиционното с различното, както и да експериментира.
Помолен да покаже няколко от любимите си шапки, Борги твърди, че „все още не е създал такава”. Когато човек се разхожда из магазина обаче се заглежда в няколко модела, които приковават вниманието му.
Това е виолетова шапка със широка периферия, украсена с лилави пера. Впечатление прави и модел в кафяв модел барета, покрита с пурпурно-червени гофрирани копринени цветя.
Друга интересна шапка, която майсторът харесва е черна от изтъкан плат, който е почти прозрачен и сякаш с гънките си съчетава абстрактно цвете в основата си.
Някои от любимите ни модели шапки на Борги
След като майсторът, за когото Борги чиракува, умира, ателието остава за него, а Борги като добър ученик, че и по-добър, разширява бизнеса.
Той поема всякакви поръчки и работи усилено, докато трудът му не е възнаграден с привличането на клиенти като Валентино и Джанфранко Фере.
Някои клиенти обаче били по-различни. Благородна малтийка например, доста често идвала до Милано, за да наблюдава работата на Борги.
Тя настоявала дизайнерът да прави малки промени в шапките, за да няма идентични с нейните.
През 2000 г. след като чул, че кралицата на Великобритания Елизабет II е в Милано, който тя не посещавала от 20 години, Борги решава да направи специална шапка за нея.
Това било чудесна идея, защото кралицата е известна с афинитета си към шапките. „Направих я в тюркоазен и прасковен цвят с двойна периферия и ръчно нарисувани цветя от едната страна”, спомня си с Борги.
Седем дни след изпращането на подаръка, дизайнерът получава благодарствено писмо лично от кралица Елизабет, което той окачва в рамка.
Наскоро, италианска компания започнала снимките на филм за Лоренцо Борги с цел да представи уменията му, които един ден да бъдат използвани от бъдещите поколения дизайнери.
Защото един такъв творец не може някой ден просто да си отиде, а да остави на поколенията чудния си занаят.
