Шах и... мат. Твоят финал на историята

И днес, както в предишните и следващи дни, публикуваме поредното произведение на най-добрия автор на финала на съответния по ред разказ, одобрен предварително от нашия редакторски екип.

Да припомним как започна всичко. Преди месец ViewSofia те предизвика на поредната игра, в която имаш страхотната възможност да получиш прелестна награда.

10 истории, под 10 невероятни кадъра бяха представени в 10 поредни дни. На тях обаче им липсваше финал, а ти трябваше да го допишеш.

Нашата история:

От седмици насам Бианка се чувстваше истински жива и искаше да сподели усещането си с всички – познати и непознати. Тази неделна сутрин тя излезе от топлото си апартаментче на Раковска, за да се поразходи в парка.

На една от масите за шах видя възрастен мъж, който чакаше партньор за игра. “Какво пък” – помисли си Бианка и седна срещу стареца. За миг спря да мисли за лаптопа, от който не се отделяше след като Иван замина за Берлин със семейството си. Единственото нещо, което й остана от него, беше идиотската skype-връзка, с която негодникът отново лъжеше съпругата си. Компютърът в мини рамер остана отворен така, както може би трябваше да е и сърцето й след раздялата и Бианка просто се отдаде на играта.

Паднаха й се черните фигури. Бианка направи първия си ход, а след него още и още, а играта вървеше към патов изход.

Мъжът срещу нея изглеждаше доста замислен, сякаш изработваше някаква стратегия, но не за играта... Бианка беше убедена, че не е особено силен противник, но се чувстваше поласкана от това, че партнираше достойно.

Двадесетина минути по-късно, когато играта все ще оставаше без изход, до стареца застана млад, красив мъж на около 30 години. Стиснал за рамото играча, непознатият с усмивка му каза: "Виждам, че си ми намерил достоен заместник, татко...”

Твоят финал:
Автор: Мая Иванова

Бианка измери с поглед непознатия от глава до пети. Допадна й. Будната й фантазия веднага проработи и в ума й се завъртя картината… Бианка и непознатият млад мъж се сблъскват един в друг на малка, китна софийска улица, тя пърха влюбено с дългите си мигли, той попада в плен на любовта от пръв поглед и й подарява невероятен пръстен от Тифани…

- Благодаря, че правите компания на баща ми! – кадифеният глас на мъжа разби на пух и прах фантазиите й.

Тогава Бианка забеляза невероятната мъжка чанта, която непознатият притежаваше. Определено беше Dolce&Gabbana. Голяма и черна. Критичният й поглед, който винаги обръщаше внимание, дори и на най-малката подробност в една визия, фиксира сакото, което перфектно си пасваше с кралско сините джинси и полираните до блясък черни обувки. Момичето бе свикнало да помага на въпросния, далече избягал Иван, когато идеше реч за дрехи… горкият Иван не можеше да комбинира дори колан с обувки или вратовръзка с риза… ситуацията при него винаги завършваше покъртително! Сега елегантно облеченият субект успя да спечели симпатиите й. Стиснаха ръце, запознавайки се. Мъжът носеше нежното име Кристин. Бианка сбърчи вежди при произнасянето на името – нещо в нея трепна подозрително и тя реши да не се хвърля с главата напред в нова авантюра, като една от тези, които съзнанието й често, изигравайки й лоша шега, надипляше и завършваше с поредната сватба. Във фантазиите нямаше нищо лошо, само че преди Иван, невъзможно нейни се бяха оказали и Мартин, Иво, Ясен и Жоро.

Кристин седна на пейката до баща си и предложи на Бианка да изиграят партия шах, а уловката беше спечелилият да почерпи капучино с дъх на канелени сънища. Бианка разтърси доволно косите си с цвят на тъмен шоколад, даде воля на чаровната си усмивка и перфектно избелените преди седмица зъби и се включи в облога.

Преди дори да успеят да преместят първите фигури по шахматната дъска, старецът, който досега тихо и кротко посръбваше от чаша топъл чай, се хвана за гърдите, оплака се, че му се вие свят и прибели артистично очи. За минути възрастният човек доби толкова страшен вид, че Бианка реши да му окаже първа помощ, дори и с риск беглите й познания в материята, да довършат човека.

Самоотвержено се хвърли да спасява дядото, като го постави да легне на пейката и започна да масажира гърдите му, както бе виждала по филмите.

„Някой трябва да забрани тези сцени … те дават резултат само на екрана!!!“ – роптаеше наум момичето, вече доста притеснено от състоянието на възрастния мъж. Кристин крещеше в слушалката на мобилния си телефон да изпратят линейка в парка пред Народния театър. Старецът задъхано опита да каже няколко думи, от които Бианка и Кристин успяха да разберат само частта, в която ставаше дума за изтръпнали крайници.

- О, Бога ми… баща ми получава инсулт!!! – проплака Кристин. В този момент съзнанието на момичето вече полуизпразнено от страх, успя да свърже нишките и да установи, че нямаше начин Кристин да не е хомосексуален.
Линейката обаче вече бе пристигнала и двама санитари помагаха на възрастният човек, качвайки го в мръсно бялата кола. Кристин и Бианка се вмъкнаха след парамедиците.

Час по-късно, докато пиеха някакво отвратително кафе от автомат в чакалнята на Военномедицинска академия, Кристин и Бианка бяха успели да обсъдят оказалите се общи интереси в областта на съвременното модерно изкуство и последната колекция на Греъм Армър.

От спешното отделение се появи висок, снажен мъж в бяла престилка, която приятно очертаваше очевидно поддържаното му и атлетично тяло, насочи се към двамата ни герои, представи се и ги успокои, обяснявайки, че бащата на Кристин е добре, претърпял е лек инсулт (в този момент Бианка бе изненадана от адекватната преценка на новото си другарче за обиколки по магазините), и ще се възстанови бързо. Поруменялата като майска роза Бианка не успя да чуе името на лекаря, който напомняше Киану Рийвс в „Невъзможно твой“, без забавения каданс, разбира се, защото кръвта й вече бушуваше, карайки ушите й да пищят, и беше сигурна, че прическата й не изглежда достатъчно представително, което пък усили тревогите й. Тя прокара небрежно пръсти през косите си, и направи опит да се усмихне.

- Добре ли сте, госпожице? – попита загрижено доктор Чар, както съзнанието на момичето вече бе кръстило двойника на г-н Рийвс.
– Имате ли нужда от помощ? Все пак, ситуацията е била доста стресова!

Момичето се опита да каже, че всичко при нея е наред, но в този момент забеляза искрящите очички на Кристин, впити в бялата престилка на Доктор Чар, и за стотна от секундата вече знаеше, че трябва да действа. Изрови от пресъхналото си гърло, възможно най-мекия, чуруликащ гласец и обясни, че се чувства добре, но въпреки това не би отказала бърз преглед. Доктор Чар я помоли да го придружи, а Кристин настоя да се увери сам, че приятелката му ще попадне в добри ръце. Бианка го сряза с един от онези погледи, които твърдо казваха „Разкарай се, миличък, този индивид е МОЙ!“, така, че младият мъж трябваше да вземе чантата си D&G и да навести баща си.
Месец по-късно, пиейки капучино с аромат на канелени сънища, Бианка и Кристин обсъждаха предстоящата вечеря и евентуалното й продължение с посещение в бленувания апартамент на Доктора, намиращ се в Манастирски ливади. Нелепата ситуация, разиграла се в градинката пред Народния, бе довела до няколко срещи с Доктор Чар, след които съзнанието на Бианка бе работило доста упорито по поредния, пропит с драматични обрати и небивали ситуации, сюжет.

Кристин бе хвърлил три пъти боб, за да разгадае бъдещето на потенциалната двойка, но боба се бе оказал не особено сговорчив. Въпреки това Бианка бе обнадеждена, понеже Доктор Чар изявяваше неприкрит интерес към особата й, та фантазиите може би скоро щяха да се превърнат в реалност. Кристин пушеше нервно цигарата си, на масата пред него стоеше отворен малък син лаптоп с инициали H.P., а всезнаещият Гугъл проучваше мъжа-мечта на Бианка. Слава, Богу, въпросният субект получи вселенското одобрение, след като Гугъл разкри перфектна автобиография на тридесет и две годишен лекар, който бе специализирал неврохирургия във Франция и сега защитаваше самоотвержено правата на родните медици, членувайки в БЛС (Български лекарски съюз).

Кристин побърза да очертае сватбено тържество на Ривиерата, където той щеше да бъде най-невероятната шаферка с най-невероятната шапка, но Бианка бе решила, че и Златни пясъци ще свършат работа. А вечерта тепърва предстоеше!