La Dolce Vita! Твоят финал на историята

И днес, както в предишните и следващи дни, публикуваме поредното произведение на най-добрия автор на финала на съответния по ред разказ, одобрен предварително от нашия редакторски екип.

Да припомним как започна всичко. Преди месец ViewSofia те предизвика на поредната игра, в която имаш страхотната възможност да получиш прелестна награда.

10 истории, под 10 невероятни кадъра бяха представени в 10 поредни дни. На тях обаче им липсваше финал, а ти трябваше да го допишеш.

Eто как изглежда финалът на История номер 9 La Dolce Vita, според автора й Снежана Андреева, но първо да си припомним нашето начало:

И ето! Край! Подписа го! След 6 месеца отчаяно търсене на квартира, Виктория най-накрая се сдоби с договора за наем на апартамент сгушен на мечтаната ул. Шишман.

Вече можеше спокойно да се разходи в парка, където възнамеряваше да пробяга всяка сутрин през следващите месеци. Само като си помисли какво преживя и как започна всичко...

А ето го и финалa:

Помнеше онази неделна сутрин ясно, като че ли беше вчера, а от тогава бяха минали 8 месеца. Всичко започна в малките часове на ранен май. В 4 сутринта звънна алармата на часовника й, който по принцип се пробуждаше някъде около 8.30 в делничните сутрини и спеше през целия уикенд. Учудена Виктория отиде в кухнята и си наля чаша вода.

В същото време котка прелетя над покрива на голямата къща, в която живееше, претърколи се върху съседния и се вторачи в кухнята на Виктория (така я нарекох). Някъде в далечината се чу счупване на прозорец, стъклата паднаха на земята и няколко кучета се разлаяха, но котката продължаваше да се взира в кухнята, където отдавна нямаше никой.

Виктория отново си легна да спи, без да знае, че котката вече не беше една, а наброяваха двадесетина и всички безмълвно наблюдаваха празната й кухня, като че ли бяха свидетели на зрелищен спектакъл.

След минута кукувица прелетя покрай прозореца й. Някъде в квартала две коли се блъснаха. Бебе падна от кушетката си и започна да плаче. Митничар стана за работа, петел се разпя час по-рано от обичайното. Кукла примигна, скъса се копче и падна под един стол, а луната намигна на котките, които продължаваха да зяпат.

Тези малки подробности нямаше да са важни, ако не знаехме, че на следващата сутрин звъненето на алармата се повтори, а котките отново се насъбраха на театър пред кухнята.

Следващите няколко ранни събуждания започнаха да дразнят Виктория, те нарушиха естествения й дневен ритъм и тялото й започна да се бори с промените, като заспиваше по време на пътувания и срещи, запращаше ума й някъде далеч, докато тя водеше важни разговори или отказваше да се храни, сресва и да излъчва жизненост. С риск от огромно успиване, Виктория бе принудена да премести часовника си в съседната стая, но алармата беше толкова пронизваща, че няколко стени не се оказаха пречка.

Заведе го и на часовникар, но смаян, мъжът зад плота й заяви, че досега не е попадал на часовник с подобен самонадеян механизъм и я увери, че по никакъв начин той не може да бъде поправен.

Може би всичко това щеше да има смисъл, ако Вики знаеше, че духове съществуват и точно 5 се бяха настанили в нейната къща.

Така на третата седмица, тя взе крайното решение да приключи веднъж завинаги с дразнещия проблем и да продаде неблагодарника в антикварен магазин. Но странностите не приключиха до тук. Ако не се будеше от телефоните си, ставаше заради алармите на съседите. Скоро целият квартал страдаше от проблема с шума идващ всяка сутрин от нейната къща.

След като разказа премеждията си на приятели и познати, които реагираха учудено на изтощения й вид, няколко й подхвърлиха налудничавата идея, че може би в малкия й дом има разбудени духове. Тогава тя премина на следващата стъпка в плана за борба с вредителите – гледачка. Не една, а шест. Виктория посети шест гледачки, знахарки и всякакви говорители с мъртвите, за да повярва веднъж завинаги, че полза от тях няма, ама никаква.

Те обикаляха къщата с часове с измислени предмети в ръка, произнасящи странни думи, изкривени в странни пози. Всички й обещаваха десетки лечими и нелечими болести, богати принцове, дворци и т.н., но никой не помогна на звъненето да спре.

Оставаше й само едно. Да се премести. Тук дойде най-сложната част. Оказа се, че да си намериш хубав апартамент в центъра на София, на прилична цена и с уверения, че в него няма никакви стари и по-млади духове е почти непосилна задача за младо момиче и успяла брокерска къща.

Още повече, че щом споменеше духове, всички й отказваха наем и й затръшваха врата. Така минаха 3 месеца, а здравето на Виктория се предаваше все повече и повече. В края на декември, точно преди Коледа, тя получи мило обаждане от една още по-мила жена, която бе една от малко, които не й обърнаха гръб, а я увериха, че в дома й няма никаква нежелана енергия, която я покани на чай и домашни бисквити, за да подпишат мечтания договор.

След като премести целия си багаж и успя да подреди всичко в уютна форма, Вики излезе да празнува. Прибра се към 6 сутринта изтощена от танци и алкохол и пропусна редовното позвъняване в 4.

На 4 януари, когато заедно ще празнуваме Рождения ни ден, ще съъбщим и историята победител! Защо чак тогава ли? Защото освен нея, ще имаме още много изненади, които да споделим с теб!