Архитект Енил Енчев: Най-голямата съпротива в работата ми е съпротивата на средата

В седмицата ни посветена на интериорния дизайн ти подготвихме една поредица от интервюта с добрите български интериорни дизайнери, първият от които е арх. Енил Енчев.

За да видим работата му в детайли, арх. Енчев ни представи един от последните апартаменти, които е правил. Имал е щастието да работи с приятели, които са му дали свободата да се развихри, доверявайки му се напълно. В предварителния ни разговор той заяви, че щом ни заведе там, няма да си говорим, защото мястото го описва достатъчно добре. Въпреки това ни спомена това онова за себе си.

Казва, че в рисуването е болезнен абстракционист. Не кара Alfa Romeo, въпреки че често го споменава, заедно с “facebook”, който използва, за да радва приятелите си със снимки. Фотографията му е хоби. Най-голямата съпротива, която среща в работата си след тази на китайския народ е съпротивата на средата - “като да плуваш в кисело мляко.”

Енил описва себе си като истински артист в областта на виното, който по душа е от Сиена. Според него италианците нямат усет за грозното, защото не са виждали нищо грозно, „там дори пръстта е красива”.

Определя себе си като човек с млад дух и като всеки такъв мечтае да зареже всичко, но не за да стане музикант, а художник. Музиката вече е изиграла ролята си в живота му. Като студент е свирил в група, но след време се отказва. “Мои приятели все още свирят, дори наскоро се видях с един и изглеждаше щастлив. Той е намерил пътя си и аз мисля, че съм намерил своя.” В тази връзка е снимал филм за Нова Генерация, който се надява скоро да успее да пусне. Препоръчва ни да прочетем "Новите Грехове" на Дейвид Бърн и да гледаме филма Casino Jack.

Хол

Заедно с интервюто ще се насладиш и на разходка в снимки из едно от последните творения на арх. Енчев.

V.S.: Oт колко време се занимаваш с интериорен дизайн?
Е.Е.: От 1994-1995 година.

V.S.: Кое е по-важно – да е интересна работата или парите, които ще получиш за нея?
Е.Е.: Аз не съм получавал пари за работа, която не ми е интересна, което е малко болезнен житейски избор.

V.S.: Ти ли си избираш клиентите или те теб?
Е.Е.: Това е двустранен процес. Обикновено идват хора, които са виждали нещо, което съм правил. Иначе е много трудно, докато се налучкаме кой какво харесва, а и доверието е нещо много важно.

хол

V.S.: Вярно ли е, че българинът е свикнал много да се бърка в работата на интериорния дизайнер.
Е.Е.: Както казваше един мой приятел архитект: “Има 8 милиона архитекти в България.” Проблемът е, че ние все още сме малко наплашени и недоверчиви от времето на социализма.

V.S.: Имало ли е случай да ти кажат “Имаш това пространство. Прави каквото искаш с него!”?
Е.Е.: Имало е, например тук. Правихме го заедно със страхотно много доверие. Получи се много приятно и уютно, спокойно ми е тук, а и на тях, поне така казват. Особено като го сравним с ужаса, когато го започвахме. Съпротивата на средата в България е страшно голяма. Ако работех във Франция или Италия, нямаше да имам грижите, които имам тук.

V.S.: Мислил ли си да заминеш?
Е.Е.: Напоследък започвам да се замислям, но не и за да работя. Искам да живея някъде на топло и на юг, където има море и където съществуват художниците. Мисля да приключа с това, което правя тук и да продължа като художник. Което е странно, защото не съм на 16 години, но мисля, че ментално съм останал на 24, за което положих много усилия и смятам, че донякъде съм го постигнал.

V.S.: Кое е по-важно функцията или дизайна?
Е.Е.: В жилището тези неща не могат да се отделят. Затова е такова предизвикателство. Жилището е една много организирана и високотехнологична среда и освен всичко да функционира, трябва и да е удобно. Най-добре е когато функцията и естетиката се съберат в едно – това е едно Alfa Romeo. Неслучайно ги споменавам, защото имат един много хубав слоган “Посредствеността е грях.” Опитвам се да не бъда посредствен, да мога да се преборя с това, защото повечето хора са посредствени.

V.S.: Кое ти пречи най-много в България?
Е.Е.: Алчността. И то не моята алчност, а на хора, клиенти, колеги. Не е приятно, когато отидеш в нова сграда, която е току-що довършена и се наложи да събориш всичко, за да направиш хубав апартамент. Това е загуба на национален доход, на естетика, на емоционалност. От алчност предприемачите се опитват да спестят пари оттам, откъдето не е трябвало. Проблемът е, че това е практика у нас.

V.S.: Кое ти е любимото място в София?
Е.Е.: Моят апартамент. Иначе, като приятно място обичам Murffy’s, но за мен това е приятно място, което свързвам повече с емоции, отколкото с обстановка.

V.S.: С архитектура занимаваш ли се още?
Е.Е.: Да, скоро направих една офисна сграда, но все пак сградата ме интересува и отвътре.

V.S.: Дай ни пример за хубава сграда в София.
Е.Е.: Тази, която строят срещу Mall of Sofia на Батков.

V.S.: А интериор за пример?
Е.Е.: Ето този интериор тук. Аз съм много скромен човек. Ленин е казал, че скромността е порок, не го обичам този човек, защото освен това е казал, че за да направиш нещо, ти трябват 90% труд и 10% талант. Аз смятам, че съотношението е точно обратното, ако беше прав, комунизмът щеше да е победил отдавна. Трябва да имаш талант и да имаш мерак да правиш нещо.

V.S.: Мечтаеш да направиш дизайн на?
Е.Е.: Искам нещо, което всеки дизайнер иска – да направи дизайн на Alfa Romeo.

Последва кратък разговор за Пловдив, Рим, изкуство, хубаво вино, красивите стюардеси на турските авиолинии, вкусът на бялата маслена боя и още детски спомени между Енил и домакините ни (бел. ред)

V.S.: Музика, рисуване, архитектура, интериорен дизайн...
Е.Е.: Бях започнал и книга да пиша. Един приятел казва “Аз съм като американски писател – само не съм бил шофьор на такси и боксьор.” И аз така.

детската стая

V.S.: Какъв е проблемът на образованието ни, защото спомена, че куца?
Е.Е.: Ами хората, които преподават, нищо не разбират от това, което говорят.

V.S.: Би ли преподавал?
Е.Е.: Ами да, бих , може би.

V.S.: Колко назад сме от Запада?
Е.Е.: Може би 15, 20 години. Сега сме на нивото на Франция по време на студентските ми години. Имаме да извървим страшно голям път и проблемът е, че никой освен нас не ни пречи. Тук не е гот, някой да направи нещо добро и ти да му се зарадваш.

Изгледи от банята и стъкления гардероб в спалнята, с който се гордеят.

V.S.: Колко често българите сменят интериор вкъщи?
Е.Е.: Не знам. Много българи не пазят, нямат отношение, поръчват си евтини неща, поради мизерия. Повечето интериори се сменят, защото са се разрушили напълно. Ние сме бедни хора, бедна нация. Интериорът много трудно може да стане с малко средства. Може, но ти трябва супер добър специалист, който на всичкото отгоре да работи за без пари.

V.S.: Взимаш ли страна в съпружески карания за цвета на плочките в банята?
Е.Е.: Нямам такъв случай, но си спомням един друг. Спорих много с един клиент, който беше потомствен фен на ЦСКА и държеше банята му да бъде червена. Накрая я направихме и стана много готина, но когато влязох в нея ми се зави свят, той обаче си я хареса.

Не знам. Не мога да деля клиентите на добри и лоши, но в никакъв случай не мога да работя с хора, които нямат чувство за хумор.

V.S.: Какво смени последно вкъщи?
Е.Е.: Нищо не съм сменял. Не го довърших. Реших, че му е минало, колкото толкова. Имам много работи за дооправяне, но това ще оставя на сина ми, аз ще продължа с рисуването.

V.S.: Често споменаваш Италия. Италианската архитектура ли е ти е най?
Е.Е.: Италианците са най-добри в интериора и дизайна, но като семплост най-много ми харесват японците. Липсата на детайл там е заложена генетично.

С Енил си говорихме в кухнята, която в последствие се оказва най-любимото място в апартамента, където приятелствата са най-близки и столовете никога не достигат.

На връщане в колата, докато си говорихме за френски, немски и италиански автомобили, някак стигнахме до онази тема за смисъла на живота, който той описа така: „Смисълът на моя живот е да направя едни хора щастливи, което всъщност е хубав смисъл.”